ГОТИ, БЪЛГАРИ, ИСПАНЦИ И ПОРТУГАЛЦИ

Обожавам мелодията на българската гайда. Тя е неповторима, сякаш е взела силата на нашите планински реки и нежния глас на българската жена. Звукът на този древен инструмент прониква дълбоко в тялото и изпълва сърцето с екстаз... Преди около десет години извършвах проучване относно произхода на гайдата и разбрах, че тя е разпространена също в Испания и Португалия като там я наричат гайта...Това разбира се ме заинтригува и се поразтърсих за други интересни думи от основния речников запас. Те са изключително консервативни и се запазват дори и при чуждо влияние. По време на изследването попаднах на следните успоредици:

гайтеро –гайдар

пато-патка

бухо-бухал

фено-сено

каядо-гега(кя)

баба-баба ( гледачка на деца)

гадо- гад ( добитък)

пеля- палешник

агуля – игла

естрибо- стреме

сапо-жаба

макиота –мекота

мордача – намордник

сога-сукно ( връв)

трахе –дрехи

трипо –дрипа, дрипи ( дрехи –родоп.диал.)

вело-власи

суеро-суроватка

ило-сило ( въже –ст.блг.)

лимпо-лепий ( хубaв –ст.блг.),

бранко –бронъ ( бял ст.блг),

сапато-сапогъ ( обувка –ст.блг.),

винкуло –вензел, вензонъ ( връзка, връзвам –ст.блг.)

Особен интерес предизвикаха старобългарските паралели. Тъй като ние не граничим с Испания и Португалия трябва да има някакво друго обяснение за присъствието на наши думи на Иберийския полуостров. Задълбочавайки проучването си установих, че приликите не са само езикови и културни. Оказа се, че визиготските църкви в Испания имат абсолютно същата архитектура както нашите средновековни храмове. Това впрочем се знае много добре от нашите учени, които все още се чешат зад врата и се чудят как да обяснят този “феномен”.



Визиготска църква от Ранното Средновековие ( източник

http://en.wikipedia.org/wiki/File:SanPedroNave1.jpg )

   

                          

Визиготски храм ( http://www.turismo-prerromanico.es/arterural/base/visiging.htm)

 Обърнете внимание, че конструкцията е като тази на нашите постройки от Плиска и Преслав ( според Г. Кодин построени по времето на Константин Велики).


Загадка няма изобщо, достатъчно е да се признае, че визиготите са стар балкански народ, клон на старите гети описани от Херодот. Според Страбон гетите са от един род с мизите ( наречени по-късно българи) и говорят същия език.

Тук обаче възниква един сериозен проблем за някои хорица, чиято кариера е изградена благодарение на покорно кимане с глава и повтаряне на неверни теории. Щом визиготите са занесли български думи в Испания, те не могат да са германски народ, а наши роднини, все пак гетите, наречени още готи са от един род с мизите, които то своя страна са определени от много автори като предци на българите.

Езикът от така нареченият “Сребърен Кодекс” не е готски, а само е наречен такъв. Това произведение е добре финансирана фалшификация целяща да се извърши кражба на история и да се препишат заслугите на старите готи на германските народи. Ако истинските готи бяха германски народ поне един стар автор щеше да спомене това, но такъв няма. Заселилите се на Иберийския полуостров готи не са говорили германски език, защото бихме намерили думи от “Сребърния Кодекс” ( т.е. лъжеготски) в испанския. Там обаче няма  думи като хави-сено, стафс-гега, хвеитс-бял, нетла-игла, скохс-обувка, скаунс-хубав...Няма и как да има защото “Сребърния Кодекс” е изработен около хиляда години след пристигането на визиготите в Испания. Фалшификаторите не са се съобразили и с няколко важни факта:

1. Готската Библия е създадена в Тракия за обитаващите селища в подножието на Стара Планина малки готи, а не за хората заминали с Теодорик Велики за Западна Европа. Сребърния Кодекс, който е “намерен” на запад където няма какво да търси.

2. Според Филосторгий Урфил (Вулфила ) превежда само Стария Завет за готите, като пропуска Книги на Царете, а  “Сребърния Кодекс” съдържа единствено Новия Завет, т.е. няма как да е написан от Урфил ( Вулфила ).

3. В селищата на готите в Дакия и Тракия не присъстват топоними сродни с думи от “Сребърния Кодекс” като бруна- извор, рекичка, фаиргуни-бряг, възвишение, таурп –селище, поле, статс –селище, свартс-черен, хаимс, хейва- дом, флодус-наводнение...Наротив, срещаме  бара отговаряща на българската дума бара, виса отговаряща на старобългарската дума въсъ-селище, а също дама-дом, темон-тъмен, алут-олят, наводнен...

4. Материалната култура в земите обитавани от готите ( Дакия и Тракия) няма нищо общо с тази на германските народи, но е неотличима от тази на гетите, които са безспорно траки.

5. Готски имена като Остро, Видимир, Витимир, Витица, Сава и др. изобщо не са германски по характер, а типични за българите.

6. Архитектурата на визиготите в Испания няма нищо общо с тази на германските народи, но за сметка на това е като тази на старите българи.

7.Както отбеляза проф. Чилингиров ( в Гети и Готи) сребърният нитрат, с който са изписани буквите на “Сребърния Кодекс” е изобретен повече от хиляда години след Урфил ( Вулфила), следователно “готската” библия намерена в Западна Европа е фалшификат. В стремежа си да предадат величие на “дедите” си измамниците са се пресилили и изложили.

 
8. Фалшификаторите създали кодекса не са се съобразили със сведението на Йордан, че готите на Урфил са били беден народ. Как е възможно тези бедни хора да съберат средства за невероятно пищната и скъпа направа на Сребърния Кодекс?

Изфабрикувани са доста лъжи с цел визиготите да бъдат причислени към северните народи. Някои дори все още смятат визиготи било равностойно на вестготи, т.е. западни готи ( вест = запад). Разбира се има и изследователи, които не се боят да кажат истината.

K.Braune и K.Helm (Gotische Gramatik, Max Niemeyer Verlag, Tubingen, стр. 127) си казват без увъртания, че визиготи няма нищо общо с посоката запад, като добавят това, че всъщност става дума за народа веси, виси...А те не са никои други освен тракийските веси, които Херодот поставя в Родопите, а след римското нашествие част от тях се преселва в Малка Скития (Добруджа) както знаем от Овидий.  Старите автори са предавали името им като Βίεσοι, Βεσσοι, Βήσσοι, Bessi...а то отговаря прекрасно на тракийската дума виса – селище. Веси означава заселени, местни хора и показва ясна връзка със старобългарската дума вьсъ-селище, село, имение.

Тези веси, наричани от нашите учени беси са имали своя библия, така наречената Biblia Bessica. Тук става интересно защото това е и готската библия на Урфил ( Вулфила ), която е създадена пред IV-ти век в околностите на Никопол – Северна България и никога не е напускала пределите на Тракия. Визиготите са всъщност племенния съюз веси-гети, веси-готи ( както отдавна отбеляза Г. Ценов). Част от тези траки остава с Урфил ( Вулфила) в селищата си край Стара Планина, а други се отправят се Теодорик за Рим и по-късно за Франция и Испания.

Там веси-готите занасят със себе си знанията за се строят църкви с каменни квадри ( както правят българите) и изграждат свои храмове отличаващи се ярко от римските, които са направени от тухли.

И какво излиза сега, не някакви мними германци, а клон ( роднини) на старите българи са имали царство в Средновековна Испания. Ако не беше арабското нашествие на Тарик  през 711 г. предците ни може би щяха да увеличат своето влияние върху местното население и днес на Иберийския полуостров щеше да се говори език близък до нашия. С падането на визиготската държава обаче езикът на балканските поселници излиза от популярност. Жалко е, че не са могли да се обединят срещу арабите и подобно на Тервел да нанесат съкрушителен удар на нашествениците.

Дано да успеем да извлечем поука и да не позволяваме на недобросъвестни личности да разединяват обществото ни садейки омраза към съседи и роднини. Каквото посееш -това ще пожънеш, затова нека сеем любов и разбирателство!