ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА

Казват, че никой не хвърля камък по дърво, което няма плод. Така е, даровитите и велики народи винаги са си навличали завистта, а дори и омразата на други хора. В нашите земи се роди първата писменост, появи се първия град на континента, дедите ни бяха тези, които разпространиха много знания, дадоха божествата си на римляни, гърци и келти... Предците ни спасиха Европа от арабското нашествие   през VІІІ-ми век, забавиха турците през ХІV-ти век... Вместо благодарност обаче народа ни бе засипан с клевети и обиди. Съчинени бяха безброй лъжи за миналото ни. Те бяха като тежко бреме, но истината не може да се крие вечно. Истината, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ – траките...

Когато бяха проведени проучванията върху личните имена на старите българи, бяха търсени успоредици с монголски, старотюрски, якутски, киргизки, узбекски и др. езици. Никой не пожела да покаже паралелите сред тракийските имена. За това имаше основание понеже от ІV-ти до ХІV-ти век дедите ни са отъждествявани с мизи и пеони. Не става дума за един двама, а за доста летописци изразили това мнение. Някои от тях са  Св. Йероним, Л. Дякон, Н.Грегора, Й.Зонара, М.Аталиат, Й.Цеца, Й. Геометър, Л.Халкондил, Й. Кантакузин, Фулко...

След 1938 г. имаше още повече основания, понеже тогава вече бе публикувано обширното антропологическо проучване на д-р М.Попов. Изследвайки над 10 000 души, нашия учен установи, че ние българите сме европейци по произход и нямаме нищо общо с азиатските народи. През 1952 г. бе проведено още едно проучване на антропологичниите типове в България. Отново стана ясно, че сме безспорно европейски народ, като мнозинството е от понтийски тип, т.е. потомци на древно местно население.

Дори и след това важно разкритие никой езиковед, или историк не се реши дори да опита да сравни имената на старите българи с тези на траките. В случай, че това бе направено, то резултата щеше да покаже убедително, че трудовете на различни авторитети трябва да бъдат обявени за несъстоятелни и грешни...

Нека видим как стоят нещата, да започнем с името на княз Аспарух. То е сродно на родения в Тракия пълководец Аспар, когото Йордан определя за гет (De Origine Actibusque Getarum -XLV – 239). Според Херодот гетите са най-храбрия, но и най-справедлив тракийски народ. Други сродни имена с това на Аспарух са тези на Адр-аспос и Хар-аспос – древни царе властвали в Добруджа около девет века преди “идването” на Аспарух. Връзка показва също тракийския теоним Ут-аспиос (епитет на тракийския конник според В.Георгиев).

Нека приемем за момент, че приликата на Аспарух с тракийските Аспар, Ут-аспиос, Адр-аспос и Хар-аспос са случайност. Да продължим със сравненията, следващото старобългарско име, което ще разгледаме е Алцек – брата на Аспарух, заселил се в Италия. Алцек -Аlceco отговаря на Alcetas –име на древен македонски цар.. Негов потомък е Александър Велики, който счита себе си за наследник на мирмидона Ахил. Йоан Цеца нарича българите мирмидони, но и това май е случайност.

За продължим с името на княз Паган. Това всъщност е гръцкото предаване на Баган. А Баган от своя страна отговаря на фригийското име Багун. То произлиза от тракийската дума багос-бог и е регистрирано на надпис G-136. Да приемем обаче за момент, че и в този случай се касае за любопитно съвпадение.

Четвъртата съпоставка, която ще направим е с името на Батбаян. Частицата бат означава господар, владетел, уважаван. Тази частица се среща във фригийските лични имена Бата, Батак, а и в илирийското Бато (цар на десиатите). Според Дюруи илири, траки и пелазги са три групи на един и същ народ...

 
Басарина е старо българско име споменато в работа на П. Голийски. Басарина отговаря на Басарей - епитет на бог Дионис...и древната микенска титла басиреу- цар.

Интересно е и името на княз Безмер. Той е властвал на север от Дунава преди Аспарух. Частицата без, бес се среща в тракийското име Беса. Частицата мер означава велик, голям я намираме в тракийския теоним Пур-мер-ул, а също и в топонимите Гигамер, Мерит.

Борис І е един от нашите най-известни владетели. Това, което ние не знаем за него е, че името му е тракийско. В свое проучване върху ликийските и фригийските имена W.G.Arkwright споменава фригийските имена Борас и Борискос.

Oт “Historia Romana” на Павел Дякон знаем за битката между нашите деди и визиготите на Теодорик. Споменат е българският благородник Бузан, когото някои автори дори наричат и цар. Старобългарското име Бузан отговаря на тракийското Бузен (споменато от В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките).

Името на княз Винех присъства в Именника на Българските Владетели. Тук трябва да се спомене, че в Линеар Б документ се среща антропонима Винайо.  В Линеар Б документи от същия период се присъстват тракийски имена като Гетас, Батас, Бузос и много други (К.Порожанов, Общество и държавност у траките).

Βοϊνος-Войнос е името на един от синовете на княз Омуртаг(Б.Симеонов). То отговаря съвсем точно на фригийското лично име Войнес, което е регистрирано на надпис G-286.

Вокил е название на старобългарски род. В Линеар Б документи от ХІV-ти век преди Христа срещаме името Вокило. На гръцки то няма абсолютно никакъв смисъл, както нямат обяснение на гръцки и други споменати в Линеар Б имена като Тато, Руси, Дейко, Пирино...те са типични за нас българите.

Гостун е наш княз властвал преди Аспарух на север от река Дунав. Частицата гост отговаря на гаст във фригийския теоним Сургаст, а частицата ун (от Гостун) я срещаме във фригийското име Багун.

За старобългарския владетел Докум се знае малко. Неговото име обаче съотвества на тракийското Диком – цар на гетите.

Дуло е названието на рода на княз Аспарух. Изказани са много спекулации за значението, но никой не е споменал тракийското лично име Дулес, а и тракийския теоним Ямба-Дула.

Ерми е друго название на старобългарски род. Това е и името на бог Хермес, който както свидетелства Херодот е праотеца на тракийските благородници (История, V.7). Името на българската река Ерма е определено като тракийско от някои езиковеди (В.Георгиев).

Исбул, или по-точно Исвул съответства на тракийското Есвенис със значение конник. Замяната на е с и в определени случаи е типична за тракийския език. Типична за тракийския е и наставката ул, която срещаме в теонима Пур-мер-ул.

Заберган е български владетел, чиито бойци достигат чак до стените на Константинопол векове преди Аспарух да се роди. Името на Заберган е сродно на това на тракийския цар Бергай, а и на тракийското божество Баргидентис.

Зитко е старобългарско име споменато на инвентарен надпис. То отговаря на тракийските Сита, Зита, а и на Ситон – тракийски цар.

Кардам е известен старобългарски владетел от VІІІ-ми век. Името му отговаря на тракийското Кардентес, споменато повече от половин хилядолетие по-рано.

Кормесий е наш владетел, който също е управлявал през VІІІ-ми век. Неговото име се среща още през ХІV-ти век преди Христа на Линеар Б документ под формата Кармесийо.

 
Косара е дъщеря на цар Самуил. Името й показва връзка с това на тракийския владетел Косингас.

Котраг е брат на княз Аспарух, има и дори племе котраги. Съотвествие може да намерим в тракийското царско име Котис и в тракийския теоним Котито.

Кроват, известен повече като Кубрат е владетеля на така наречената Стара, Велика България. Името на Кроват съотвества на това на тракийското племе кровизи.

Крум е известен със своите закони и далновидна политика. Той е роден в Панония, там където е споменат град Крумерум (Антонинов Пътеводител).Според Йоан Зонара панонците са тракийските пеони, това твърди и Йоан Цеца.Името на Крум обаче се спомената и доста по-рано. То се среща на Линеар Б документ от ХІV-ти век пр. Христа като Круменийо.

Кубер е управлявал в Македония и Панония през VІІ-ми век. Неговото име съотвества на Кобус – цар на тракийското племе трери...обитаващи земи съседни на Македония.

Мостич е старобългарско име известно от надпис. Мостич е почти идентично на тракийското Мостис. Това е древен цар властвал през ІІ-ри–І-ви век преди Христа.

Омуртаг (Омортаг, Мортагон) притежава име сродно на това на княз Умор, за което В.Бешевлиев предполага, че е славянизирания вариант на Умар. Частицата мар означава сияние, тя присъства в името на траките, Марон и Амарунта. 

Пресиян е известен и като Прусиян. Неговото име отговаря на тракийското Прусий.

Расате е син на цар Борис І. Името на Расате е сродно на тракийското Раскупорис.

Сабин е наш владетел царувал преди Аспарух.Сабин е само вариант на тракийския теоним Сабазий, а Сабазий е и фамилията на император Юстиниан Велики.

Севар е споменат в Именника на Българските Владетели. Неговото име се среща в Линеар Б документ под формата Северийо, Исеверийо.

Таридин е старобългарско име споменато в работа на В.Бешевлиев. То съотвества на тракийското лично име Тарутин.

Телец управлява България през VІІІ-ми век. Името му показва смайващо сходство с това на мизийския цар Телеф. Явно не случайно в продължение на хиляда години българите са отъждествявани с мизите – храбър тракийски народ.

Телериг властва в края на VІІІ-ми век. Наставката риг отговаря на думата рига-цар (според Т.Симоката). Частицата тел означава човек, обяснява се със стблг. тилище –човек, среща се в тракийското име Тил-теанис (пръстена от Езерово). Телериг означава царски човек, царски потомък.

Тервел е един от най-великите ни владетели. Името му се ползва от траките, както се вижда от надпис Epidamnos-414:  Τηρεὺς Τρεβελλίου (Терес Тервелов, Терес син на Тервел).

Токт (Токту) е управлявал твърде кратко, но пък името му е интересно. То отговаря на тракийското Токей и на споменатато в Линеар Б име Токеу.

Списъка със старобългарски имена показващи родство с тракийските съвсем не се изчерпва с горе споменатите. Количеството на успоредиците е твърде голямо, за да можем да го приемем за случайност. Един-два паралела биха могли да се определят като интересно съвпадение, но тридесет и четири случайности са невъзможни.

Интересна подробност е това, че десет старобългарски имена показват връзка с имена на десет тракийски царе, а също и с имената на илирийски и македонски владетели, които са живели дълги векове преди идването на Аспарух. И в този случай не може да се говори за съвпадение.

Друга важна подробност е това, че осем старобългарски имена показват връзка с имената на тракийски божества. Няма съвпадения, няма случайности, фактите говорят красноречиво за това, че дедите ни са местен народ. Нашите корени са тук на Балканите, а не в Кавказ, Памир и Тибет.

Зная, че доста хора ще приемат това твърдение със съмнение. Това е разбираемо, новите неща винаги биват посрещани със скептицизъм. Нека тези, които не ми вярват да си зададат въпроса – защо така упорито е избягвано показването на паралелите на тракийските имена със старобългарските? Защо не ни бе казано, че старобългарcката титла КАНАС се среща при траките под формата АКЕНАС, около 1400 години преди “идването” на Аспарух! Защо не бе популяризиран факта, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още през Неолита? Защо предимно специалистите знаеха, че типичните за дедите ни градежи с квадри са познати на траките поне 1000 години преди “идването” на Аспарух? Защо не ни обясниха, че траките правят чаши от черепите на враговете си, така както правят и старите българи? Защо не се популяризира и факта, че старобългарския знак IYI присъства в земите ни не едва след 681г. а хилядолетия по-рано?

След като са пропуснати (или може би премълчани) толкова важни неща, то можем ли да говорим за обективност от страна на някои водещи учени? Можем ли да приемем официалните теории за верни и безгрешни разбирайки, че в тях се дава предимно едностранна информация и пропускат важни факти?

Нека всеки прави изводите за себе си, аз не желая да убеждавам никого. Търсете, проверявайте, съпоставяйте! Не ми вярвайте сляпо, намерете истината сами! Тя ще ви покаже, че сте потомци на благородници!

На всички родолюбиви българи пожелавам весело посрещане на Новата 2013!:)