БЪЛГАРСКИ ПОСЛАНИЯ ОТ ОСТРОВ КРИТ

Остров Крит е известен като мястото където е роден гръмовержецът Зевс. Там също е домa на митичния цар Минос, син на красавицата Европа- сестра на откривателя на азбуката Кадъм.  Крит е и мястото където възниква култа към тракийското божество Дионис-Загрей. Не случайно често се казва, че крито- минойската цивилизация е люлката на европейската култура*. На обгърнатия с мистерии и легенди остров са построени приказни дворци преди повече от три хиляди и петстотин години. Стените им са украсени с невероятно красиви фрески пресъздаващи живота в минойското общество.В началото на второто хилядолетие преди Христа древните критяни започват да използват една особена писменост. Тя се състои от около седемдесет и два знака, идеограми и значителен брой лигатури (съчетания на знаци). В научните среди тази писменост е наречена с името Линеар А. От нея произлиза възникналия през ХV-ти век преди Христа Линеар Б.

Правени са доста опити да се установи етническата принадлежност на хората създали уникалната минойска цивилизация. Едни учени са на мнение, че това са хора от Ориента (Ваудхойзен), други смятат, че става дума за древни балкански преселници (Хрозни). Въз основа на сходства между критската и неолитната балканска керамика Б.Хрозни заключава, че сред многото колонизатори на остров Крит значително място заемат трако-илирийците, които стават господари на региона. Това обяснява защо минойските топоними имат паралели с тези от земите на траките. Намиращите се на Крит  селища Пергам, Гортиния, Ида, Вене, Пайто (Фест), Даво, отговарят на тракийските Пергам, Гордус, Ида, Вена, Пайто-виса, Даос-дава...

Благодарение на фреските от минойската Тера ние знаем интересни подробности за външния вид на хората употребявали Линеар А. Те са с правилни европеидни черти, а някои от тях са с бръсната глава и кика както правят старите българи.



Носията на минойските жени прилича поразително много на българската женска народна носия...

Интресните факти не свършват тук. В началото на ХХ-ти век са извършени разкопки на гробници в близост до Мавро Спелио, Крит. Освен керамиката е намерен и един уникален предмет – златен пръстен с надпис на Линеар А. Забележителната находка е описана от Артър Еванс в работата му “Scripta Minoa I”. Правени са доста опити за дешифриране, но никой не се е опитвал да разчете текста с помощтта на български език. До неотдавна се вярваше, че дедите ни са тюрко-алтайци и нямаше никаква логика да се ползва българския като ключов език при разчитането. За това обаче има не една причина. Една от най-важните е фактът, че както руните на дедите ни, така глаголицата имат внушителен брой паралели с критските писмености. Абсолютно всички руни от розетата на Плиска спокойно могат да минат за знаци от Линеар А и Линеар Б. Глаголицата пък предлага около тридесет и пет успоредици с минойската писменост.  

Сравнение на руните от розетата от Плиска с критските Линеар А и Линеар Б

 ПЛ. руни от Плиска
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б


Сравнение на глаголически букви с Линеар А

ЛЗ - линеарни знаци
ГЛ - глаголически букви

Повече примери могат да се намерят в постингите ми за произхода на глаголицата:

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/28/proizhodyt-na-glagolicata-i.481662

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/28/proizhodyt-na-glagolicata-ii.481727

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

Текста от древния критски надпис е сравнително кратък. Касае се за погребален дар на благородник с висок сан. Знаците са осемнадесет и по стил принадлежат на Линеар А.

Четенето е следното:

АРЕУ СИТАРАКЕ КЕТО ЯТА ПОСИТЕНАУ АЯКУ

Ето и тълкуването на отделните думи:

АРЕУ – лично име Арей в дат.пад. едн.ч. – на Арей. Това име отговаря на българското име Ярей (споменато в Имената на Българите, на Н.Иванова, П.Радева, изд.Абагар, Търново, 2005). Арей е всъщност името на тракийския бог на войната, който ние познаваме като Арес. Името се обяснява с думата ярост, да не забравяме ст.блг. iаръ – гневлив, яростен. Сродни са също санскр.глагол irasyáti – разярявам се и гр. ζωρός – яростен. Древни автори като Ливий, Плутарх и Прокопий наричат траките най- войнствения и мъжествен народ. А Йордан дори твърди, че според поетите Марс (Арес) произлиза от средите на тракийското племе гети: “Adeo ergo fuere laudati Gaetae, ut dudum Martem, quem poetarum fallacia deum belli pronuntiat, apud eos fuisse dicant exortum.Vnde et Vergilius: "gradivumque patrem, Geticis qui praesidet arvis.“(IORDANIS, DE ORIGINE ACTIBUSQUE GETARUM, V-39 http://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#V  )

СИТАРАКЕ се чете и СТАРАК – титла (старейшина ?). Тук трябва да се спомене, че СТАР(А) – стар е тракийска дума изолирана от В.Георгиев и спомената в речника от “Траките и Техния Език”, БАН, София, 1977.

КЕТО отговаря на трак. кенто, развило се в стблг. чендо- чедо (син). Тракийската дума кенто-чедо е изолирана от В.Георгиев и спомената в работата му “Траките и Техния Език”, БАН, София, 1977.

ЯТА отговаря на санскр. адия-начален и блг.род.диал. адин – един (първи);

ПОСИТЕНАУ  отговаря на санскр. пуджита – почит и блг. почит, почитан;

АЯКУ е лично име със значение як, здрав, сродно е на санскр. яху–як, здрав;

Превода е – На Арей старейшината, първи син на почитания (почитаемия) Аяк.

Думите са изписани преди около 3700 години и макар за имат различно звучене от съвременните, те все пак са разпознаваеми. Вижда се, че се касае за една древна форма на речта, която ехти по улиците ни. Няма европейски език, който да е регистриран толкова рано – в началото на второ хилядолетие преди Христа...Рано или късно учените ще бъдат принудени да признаят, че създателите на великата крито-минойска цивилизация са деди на българите. Истината не може да бъде укривана вечно, сега всеки има възможност за сравняване, а щом броят на знаещите достигне една критична точка, то отричането на безспорното е вече безмислено....

Предците ни са преживели безброй премеждия и познават много периоди на възход и падение. Типичното за нас обаче е това, че дори и след най-страшните беди сме намирали сили да се изправяме отново и отново...за смайване и ужас на враговете. Загубили сме много от културата си, но и много е останало. Ако успеем да спасим нашето културно наследство и да го покажем на света, скоро всеки ще знае, че България е страната на първите благородници, на народа, който даде на своите европейски братя искрата на познанието.

Весели празници на всички родолюбиви Българи!:)

Пояснения:

* Люлката на европейската цивилизация не е Крит, а Балканския полуостров. Тук е създадена писмеността, която предшества Линеар А. Около три хиляди години преди появата на крито-минойската култура, в пределите на страната ни живее способен, силен и благоденстващ народ, който в по-късни времена е познат под името траки...а в Ранното Средновековие става известен под името българи.

В книгата си “Траките и техния език” световно известния български езиковед В. Георгиев казва за най-древната писменост следното:  “До скоро се смяташе, че най-старата писменост в Европа се е появила на о. Крит, дето най-старинните печати с т.нар. йероглифно писмо А датират от III то хил.пр.н.е. Обаче откритието на глинените печати от Караново, част от знаците на който са сходни с тия по печатите от Крит, и които съперничат с тях по древност, показа, че наченки на най-древна писменост е имало и на други места на Балканския полуостров.... Писмеността на знаците от Градешница, Караново и Търтария  има голямо значение за праисторията на населението живяло през IV-то-  III-то хил.пр.н.е. на Балканския полуостров. Наличието на писменост показва, че в онези отдалечени епохи тук са живели племена с високо развита култура, която по началния стадий на развитие на писмеността не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия Изток и Египет. Балканския полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации.” ( В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).