КАКВО ОЗНАЧАВА ПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОН) ?

До неотдавна траките бяха считани за войнолюбиви варвари с постижения единствено на бойното поле. Малко по малко обаче, с появата на укривани в миналото данни, а и с откритията на редица забележителни тракийски паметници, започна да става ясно, че дедите ни са били народ с изключително висока култура. Перперек (наричан неправилно Перперикон) е едно красноречиво доказателство за това.

Това място е обитавано от предците ни още от незапомнени времена. Било е свещено за тях и за това сред скалите биват издигнати различни храмове. Някои са градени преди хиляди години, други в Средновековието. Атмосферата край Перперек е особена, хората посетили тракийското светилище изпитват усещането, че се връщат векове назад във времето когато гласът на Орфей е отеквал по планинските ридове...

Какво означава обаче Перперек (Перперикон)? Древно ли е, или е дадено едва в ново време?  От Стефан Византийски знаем, че едно от древните имена на нашата земя е Перке. Върховния бог на дедите ни е носел епитета Перк(ос). Има тракийско селище Перинт край Мраморно Море и друго Перкота, разположено недалеч от   Троя.

Очевидно е, че името Перперек е свързано с Перке – старото название на Тракия. Перке от своя страна показва връзка с хетските думи перуна-скала и парку-висок (като скала), а също и с индо-арийските пару-планина, парвата – скалист, груб, планина. Дали обаче Перке и Перперек притежават значение скали, скалисто място?

Перперек пределено отговаря на определението скалист. Светилището е буквално издялано в камъните, постройките също са каменни. В Тракия са споменати и много планини: Хемус, Родопи, Пангей, Гигамер, Мерит, Орбел, Кагайон...

Трябва да напомня обаче и, че един от епитетите на Тракийския Конник е Перкос. Неговото име се свързва от различни изследователи с гърма, дъбовото дърво и т.н. Перк(ос) означава – този, който перка, удря, ломи...т.е. гръмовержецът.

В този случай също се наблюдава връзка с древните езици на хети и индо-арийци. Паркуну, парсия, парахта означават пера, троша, преследвам (удрям) на хетски. Прагатая, прашанти, партиви са санскритски думи за удрям, убивам, праскам, прах ( нещо раздробено, удряно).

Представените тук данни позволяват заключението, че Перперек означава камъкът на Перк(ос) – върховния тракийски бог. Неговото име прилича на древните думи за скала, но както бе вече посочено значението на древния теоним е малко по-различно.Скала означава нещо с остри ръбове (скалм е тракийска дума за меч). Древната дума пер (скала, отломък) идва от пера, перкам, ломя. Понеже името на тракийския гръмовержец също е изведено от пера, перкам, ломя, то в Пер-перек наблюдаваме едно повтаряне на частицата пер – пера, перкам бия.

Трябва да се спомене, че името на Перперек е свързано и с това на Пирин планина, наричана още Перин. Връзка показват разбира се и древния Перинт, а също и близката до Троя Перкота. Явно траките са хранели голяма почит към своя бог на гръмотевицата, за да нарекат толкова много места с неговото име.

Тракийския Перк(ос) изпълнява същата фунция както и древния Перун, старогерманския Тор, галския Таран, индо-арийския Паржания и разбира се хетския Тархун. Учените смятат, че се касае за общо индо-европейско божество, но съществуват данни, които свидетелстват по-скоро за това, че култ към едно балканско божество е пренесен на различни места от тракийски преселници.

В кавказките езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от индо-европейските има думи като пире, пири, парану със значение мълния (С.Николаев, Б.Страхов). Явно се касае за заемки от индо-европейски език. Тракийското присъствие в Кавказ е доказуемо както от значителния брой топоними и хидроними, така и от материалната култура. Нашите учени си мълчат, но Р. Ходинот спомена отдавна за тракийската керамика от Триалети (Грузия).

Тракийското присъствие (на мизи и дардани) сред хетите е документирано още през 14-ти век преди Христа. Тракийското завоевание на Индия е описано от Ариан, Ноний, Плиний, Еврипид, Страбон...Това, че траки са се заселили в Галия се вижда от местните култове към Сбелсурд (Белсурд), Белен, Берекинтия, а и Дионис. От Хиполит пък знаем, че келтската религия е повлияна от учението на тракиеца Залмоксис. В земите на германите има доста тракийски находки – ромфеи, котли, върхове на копия...

Някой може да нарече всички тези неща случайност, за мен обаче те са ярко доказателство за огромното влияние на нашите деди върху народите на Европа и Азия в древността. Перперек не е само ехо на името на тракийския гръмовержец, но също и свидетелство за качествата на народа ни. Качества, които ние все още носим в кръвта си, те могат да се пробудят, ако човек пречисти себе си и започне да живее не като слаб просяк, а като светълблагородник. Дедите ни бяха уважавани за духовната си и физическа сила, как ще бъдем запомнени ние зависи само от нас.

Завършвам с думите на Славейков:  “Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”

 Благодаря на Димитър Димитров за хубавата снимка!

Използвана литература:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

2.В. Георгиев, Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;

3.В. Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960; 

4. С.Николаев, Б.Страхов, К названию бога-громовержеца в индо-европейских языках, 1985;

5. A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897;

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/04/22/trakite-v-galiia-ili-probujdaneto-na-zapada.533247

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/hitol-MG-X.html

http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/cgi-bin/tamil/recherche