БЪЛГАРСКА ДУМА БЕЛЕГ В ЕЗИКА НА МОНГОЛЦИ И КЕЛТИ

Трябва да призная, че имаме способни езиковеди. Съвсем искрено заявявам, че  българския етимологически речник е един от най-подробните и най-издържаните. Хората работили по това забележително творение заслужават уважение. Разбира се никой не е безгрешен и това важи дори за нашите академици. В редки случай, в речника има неточности, а дори и заблуди. Една от тях е за произхода и значението на думата белег.

Дълго време дедите ни бяха набедени за азиатци. Не само отъждествяването на българи и хуни от старите автори бе повод за това. Съдейки по това, че нашата дума белег присъства в речника на унгарци и монголци, някои изследователи решиха, че това е поредното “доказателство” за тюрко-алтайския ни произход.

Верно е, в монголския думата белег се произнася точно както и у нас. Това не може, а и не бива да се отрича. Важно е обаче да се поясни, че в езика на монголците за нея няма обяснение, т.е. касае се за заемка. Има една изключително важна продробност, която е пропусната от учените. Те не са успели да видят, че думи сродни на белег се срещат не само в монголски и унгарски, но също в уелски, ирландски, шотландски и галски. Това красноречиво доказва, че е невъзможно думата белег да се определи  като принадлежаща на азиатски народ.

Белег означава резка, разрез, ударено място. Bwlch, rhic (булк, рик) са уелските думи за белег и резка. Belo, belatus (бело, белатус) означават бия, трепя на галски. В ирландския език срещаме buail – бия, удрям, а на шотландски гейлик bileag означава острие (нещо, с което се белязва, удря, убива). 

Келтските народи никога не са били в допир с монголците, но за сметка на това древните траки са оказали значително влияние върху Галия и Британските острови. Там са намерени огромно количество находки, които имат прототип на Балканите.

Находки (от Британските острови) имащи прототипи в Тракия

Трябва да се посочи и това, че британски хидроними като Тамесис, Бара, Росана и др. се обясняват лесно с тракийския език. От друга страна келтските предания разказват за идване на хора от земите на Тракия и Скития (България, Румъния, Украйна)...

В келтските езици има думи, чиято етимология е българска. Брано, бран, вран са галска, ирландска и уелска дума за врана. Смисъл има само на български, врана изва от ст.блг. вранъ –черен, това е характерния цвят на тази птица. В келтските езици черен е дуб, дув.

Тези факти ни позволяват да кажем, че дедите ни са оказали значително влияние върху старите келти. Bwlch, rhic, bileag, buail са само заемки в езиците на ирландци и уелсци...същото е и положението на думата белег в монголския. Трябва да изясним обаче как тя попада там.

Преди доста време А.Йетс публикува работа, в която уповести на света нещо сензационно. Съдейки по прилика на Неолитна керамика от Европа и Китай  изследователят заключава, че още преди около 4000 години е имало контакт на европейци с хора от Азия. Керамиката, за която споменава Йетс е много интересна. Украсата е със спирали, меандри, свастики и др. слънчеви символи.  Съдове с такива орнаменти се срещат в България през 5-то хил.пр. Христа. Друго, което свързва България с Китай са древните петроглифи. В. Меир – учен изследващ културата на белите мумии намерени в Такла Макан подчерта, че най-големи прилики с петроглифите от Китай имат тези от България и Румъния...С това се постави прецизно изходната точка на хората напуснали Балканите преди повече от 4000 години и отправили се на изток.

 
                     

Сравнение на тракийска (лява колонка) и китайска керамика ( дясна колонка)

                                             
Сравнение на тракийски оръжия (дясна колонка) и китайски оръжия (лява колонка)

                 

Погребение от тракийски тип в Китай


Тези балкански мигранти са познати на историята под името хуни. За тях Съ Ма Цзиян казва – Макар днес да считаме хуните за варвари, трябва да признаем, че те са потомци на Шън Вей- основателят на династия Ша (първата държава на територията на Китай)...

Хората, създали ранните династии на Китай научават местното население да използва особени земеделски методи. Житото бива съхранявано в големи житни ями. Така правят келтите, а и траките, като методът е най-стар в нашите земи.

Дошлите от Балканите преселници научават китайците на металургия. Първия метал, който хората обработват е медта. На китайски мед е майжу...няма нужда от коментар нали? Чукът е първия инструмент на ковача, а чук на китайски е чуицу...Чукам, кова е чуи...Лея, нажежавам е жиожу...

Разбира се балканските мигранти не са се заселвали само в Китай, но и в Монголия. Там е имало хунски градове, в които къщите са изградени от камък. От намерените находки пък става ясно, че обитателите са били едри хора със светла коса и светли очи...тези подробности за съжаление се укриват от повечето учени.

В очите на монголските племена балканските преселници са били като богове. Поради тази причина нямо нищо чудно, че местното население е заело думи като белег. Това разбира се не е единствената заемка, масло, дуги, агн са монголски думи за масло, дъга, огън.

Това, че една малка част от дедите ни са колонизирали Средна Азия не дава право на който и да е било да определя българите като азиатци по произход. Това си е лудост! През 18-ти и 19-ти век англо-говорящи колонисти има в Индия, Южна Африка, Северна Америка, Австралия, но никой не казва, че англичаните са произход дравиди, зулуси, индианци, или аборигени, нали?

В случай, че учените бяха споменали за следите от присъствието на дедите ни в земите край Троя, Апенинините, Галия, Британските острови и т.н. за повечето хора щеше да стане ясно, че българските обиталища в Азия са само поредната колония на древни балкански племена.

Всеки народ, който става силен и многоброен е принуден да мигрира и разширява териториите си. Първи са направили това предците ни. Последвали са ги римляните създавайки държава от Британските острови до Ирак. Векове по-късно могъщата Испания заема огромни територии в новооткритата Америка. Следват англичаните колонизирали няколко континента...

Ето, няма нищо чудно, няма нищо загадъчно. Нужно е обаче човек да разполага с всички факти, а не само с парченца цензурирана информация. Когато не ти бъдат представени всички данни е лесно да бъдеш заблуден. Укривайки ценни сведения, редица безсъвестни автори заблудиха не само нас, но и целия свят относно произхода на старите българи.

Преди края ще спомена нещо интересно. На монголски БАЛГАС означава град. В унгарския думата за гражданин е ПОЛГАР, а на староирландски БОЛГ притежава значение мъдър, просветен, учен...Виждаме, че в далечното минало името на българите е било символ за цивилизация, мъдрост и култура...Дедите ни са били дарители на знания и идеали. Където са се появавали предците ни винаги е следвал неимоверен подем на културата и увеличаване на населението.

Жалко е, че спрямо нас е прилагано точно обратното – ужасна жестокост и невиждано подтисничество. Книгите ни са били изгаряни, най-добрите и най-умните са били принудени да служат на подтисниците...Истинско чудо е, че след  такова зверско преследване на българщината сме успели да оцелеем. Сякаш сам Бог е пазил носителите на доброто от ненавистта на силите на тъмнината. Завършвам с едно стихотворение на Иван Вазов. То е писано преди около сто години, но ми се струва, че думите излети от поета важат и днес.

БЪЛГАРСКИЯТ БОГ

Тревожни дни, велики дни ! Не знам

прекарвал ли е друг народ такива.

триумфи, слава! – а сърцата нам

змия гризе, отрова в тях излива.

Душмани грозни с низки врагове

обграждат ни.Стихия на коварство!

На адска завист демонът реве

към младото, великото ни царство!

И хищни птици яростно кълват

меса ни живи, кръв ручи от рани...

Затуй ли нашите свети герои мрат-

да бъдем грабени, разкъсвани, обрани ?

Българио, треперя с твоя гнев,

треперя с твойта ярост безгранична,

треперя с яростта на бесний лев,

на кой, настръхнала, си днес прилична ;

треперя с целий негодующ свет

пред тоз позор; с душите възмутени

на твойте храбри синове без чет

по бойните полета покосени.

Но жив е българският бог. Той нас

в най-мрачни векове пази: пази ни

при Шипка, Сливница, Люлебургаз –

и днес той бди въз нашите съдбини.

И днес той бди въз нас, невидим страж

народен, и не ще да ни остави.

О, жив е българский бог, богът наш

велик, и чудеса за нази прави.

Защото правдата е с наший меч

и имаме велико тук призванье

и славна рол в историята веч

съдбата предвидлива начърта ни.

И пак ще одолейм ! И по-висок

ще бъде нашият полет свободни

въпреки всики сили преизподни !

О, жив е, жив е българският бог !