ТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ –II

Епиграфските паметници от остров Самотраки са фрагментарни, но въпреки това е сравнително лесно да се види, че се касае за древно българско наречие. Лингвистите определят езикът от надписите като предгръцки, т.е. трако- пеласгийски . След инфилтрирането на гърци на Самотраки този език започва да отпада и в последствие е напълно загубен.

На няколко съда дадени като дар на светилище е изписано слято ДЕНТОЛЕ, ДИНТОЛЕ.  Нашият езиковед В.Георгиев определи думата като двусъставна. ДИН/ДЕН е едно от имената на богът на светлината. Георгиев допълва, че ДИН /ДЕН е идентично на българската дума ДЕН [1] стр. 143, имаща първично значение светлина ( да не забравяме и, че имаме диалектна дума ДИН – ден).

За съжаление Георгиев пропуска да добави, че българските лични имена Диньо, Динко, Деника, Деница са сродни с името на трако-пеласгийското божество на светлината Дин/Ден. Друга връзка с трако-пеласгийския Ден е и народното наименование на Венера – Деница ( ярката звезда).

Втората частица ТОЛЕ бива тълкувана от Георгиев като вдигам, понасям и за сродни думи са посочени старолатинската tulo-нося, арменската tolum- оставям, понясям, издържам, староирландската tellaim –вземам, отнемам. [1] стр.148.

Всъщност много по-добър кандидат е пеласгийската дума ТУЛАК, имаща значение съд, кош, торба. ТУЛАК отговаря на старобългарската ТОУЛЪ- колчан за стрели. Колчан означава просто съд ( за стрели).

Буквата Е в ТОЛЕ служи като умалителна частица срещаща се още в тракийски лични имена като Дорзе. Разбира се тази форма е типична и за българските имена Бане, Беле, Вене, Голе, Дане, Корде, Любе и много други.

ДЕН ТУЛЕ означава свещен съд, божи съд, дар за бога. Такъв надпис е напълно логичен за жертвен дар. След като в храма на Ден е идвал поклонник, той е оставял нещо, за да омилостиви божеството.

Виждаме, че макар и кратък, този надпис е достатъчно красноречив. И двете думи са обясними на български език. Български лични имена са вдъхновени от теонима Дин/Ден, а в ТУЛЕ намираме българска умалителна наставка Е. Явно хората, които са оставили самотракийските надписи са говорили българско наречие. Името на остров Самотраки е още една индикация за това. Георгиев посочва, че тракийската дума сам отговаря на българската сам ( само, самия) [1] стр. 102.

Няма нищо сложно, нали? Когато човек анализира нещо безпристрастно, истината винаги излиза. Жалкото е само, че истината за нашето минало е неудобна за тези, които са се окичили със славата на дедите ни...но Бог вижда!

Използвана Литература:

1. В. Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977;
2. A.J. Van Windekens, Le Pйlasgique, Essai sur une langue indo-europйenne prйhellйnique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;