НА КОГО ДА ВЯРВАМЕ?


Свидетелствата на старите автори са ценни и трябва да се използват. Нужно е обаче те да бъдат разгледани внимателно и да се потърси връзката с други извори. Думите на летописците трябва да се съпоставят също и с данни от археология, ономастика, антропология. В противен случай може да се изгради една изкривена и невярна картина на действителостта.  Смятам, че е грешно определен изследовател да реши да вярва само на един летописец и да каже, че твърднията на другите не са нищо повече от заблуда. Във всяко древно послание има нещо ценно, но човек трябва да е непредубеден, за да може да отсее истината от пропагандата.

Някои наши сънародници са решили да търсят корените на народа ни край Памир и Тибет. Тези хора са склонни да вярват само на Михаил Сирийски, според когото българите са получили името си от Булгариос. Това е благородник от скитски произход, който идва в Европа от далечната Азия по времето на император Маврикий (582-602 г.). Сведението на Михаил Сирийски е интересно, но в доста отношения не е достоверно. Нека обясня защо смятам така.

Средновековният автор твърди, че дедите ни са дошли от азиатската планина Имеон (в близост до Хималаите) само за 60-65 дни. Такъв поход би отнел не 60, а повече от 600 дни. В древността не е имало днешните пътища и мостове. Непознати територии се прекосяват бавно и трудно. Иска се повишена предпазливост защото не всеки би позволил на чужд народ да мине през земята му. Преселниците са лесна плячка понеже са уязвими поради присъствието на жени, деца и старци сред тях.

Има и други данни, които показват, че Михаил Сирийски не казва истината. Според средновековния автор, нашия народ е получил името си от скитския благородник Булгариос, който е пристигнал в Европа някъде към 582-602 г. За да се утвърди и наложи един етноним обаче са нужни около сто години. В случай, че нашето народностно название идваше от името на личност живяла в края на VІ-ти и началото на VІІ-ми век, то за българи в Европа щеше да се заговори едва в началото на VІІІ-ми век, някъде към 702 г. Това обаче не е така, векове преди идването на Булгариос дедите ни са добре познати на римляни и гърци.

На картата на Св. Йероним областта Мизия (приблизително от делтата на Дунава до южната граница на Сърбия) е наречена България – Moesia hic et Vulgaria. Свети Йероним е живял през ІV-ти век, около 250 години преди идването на народа на Булгариос от Имеон.

Някои от поддръжниците на тезата за иранския произход на българите казват, че картата на Свети Йероним е недостоверна, била от по-късна дата, да се вярва на нея е заблуда. Направим ли щателна проверка обаче, се оказва, че дедите ни действително са обитавали Балканите  през ІV-ти век когато е живял Св.Йероним.

Описвайки живота на Константин Велики  Г. Кодин съобщава, че императора (от тракийски произход) е построил  Плискува и Перестлава (някъде към 330 г). Това са нашите стари столици Плиска и Преслав. Имената са обясними на български, а това означава, че дедите ни са обитавали областта Мизия през ІV-ти век когато Константин Велики издига красивите градове.Този извор е в хармония с отъждествяването на Мизия с България, обаче също е определен като заблуда.

Тези, които отричат картата на Св. Йероним и свидетелството на Кодин знаят също, че през ІV-ти век (около 350 г.) анонимен римски космограф споменава името на българите (Ziezi ex quo Vulgares ). Ziezis е тракийско лично име, то е свързано с нашите думи звезда, сияние. Страно обаче, никой не желае да направи връзката между тракиеца Зиези и Зиези от, който произлизат българите.

Доказателствата, че българите са били в Европа много преди времето на император Маврикий са много повече. Летописецът Орозий Павел (385-420), чиято работа е популяризирана от Алфред Велики, твърди, че земите на българите се простират между Каринтия (област в днешна Австрия) и Гърция. Свидетелството на Орозий обаче бива определено като архаизиране, те. заблуда.

Да продължим с други извори. Описвайки деянията на лангобардите Павел Дякон споделя за битка между българи и германи някъде през 420 г. в територията на днешна Унгария. Ако трябва да вярваме на Михаил Сирийски, по това време българите трябва да са някъде край Хималаите. Въпреки, че данните на Павел Дякон съвпадат идеално с тези на Кодин, анонимния римски космограф, Орозий Павел и Св. Йероним, те също са обявени за заблуда.

Нека разгледаме и други  свидетелства за присъствие на българи в Източна Европа преди идването на Булгариос от Имеон през 582-602 година  :

- Йоан Антиохийски описва сражение между българи и визиготи през 482 г.в Илирия (западната част на Балканския полуостров).

- B “Historia Romana” се твърди, че българския цар Бузан е убит (някъде в земите на Хърватско) през 488 г. (не в Памир, или Тибет ).

- Засягайки събитията от 494 г. Теофан Изповедник твърди, че българите извършвали нападения в Тракия и Илирия и се отдръпвали преди да забележи човек.

- Амиан Марцелин описва битка между българи и римляни през 499 г. край река Цурта, тя е на около 60-80 км от Константинопол, е не в близост до Индия.

- Енодий споменава за българско поражение край Сирмиум през 504 г.

- Описвайки бунта на тракиеца Виталиан през 513 г. Йоан Никиуски нарича земята ни Провинция България...т.е. страната ни е носила днешното си име още преди споменатия от М.Сирийски скитски вожд Булгариос да се роди.

- Според Йоан Малала по време на бунта срещу император Анастасий през 513 г., тракиецът Виталиан е предвождал българи.

- Зонара твърди, че император Анастасий изгражда укрепително съоръжение (някъде към 515 г.) наречено Дълга Стена, за да предпази Константинопол от мизите (наречени още българи).

Ако българите скитаха из Памир и Тибет по това време, защо Анастасий щеше да гради в Южна Тракия скъпо съоръжение за защита на имперската столица?

- Касиодор пише за българи на Балканите през 526 г. и изпозва за дедите ни израза – страшните за целия свят българи - Bulgares toto orbe terribiles...(в смисъл – познати на жителите на цялата Римска Империя).

- Теофан разказва за това, през 538 г. български благородници обитаващи Мизия и Скития (Добруджа) се надигат срещу имперската власт. Бунта е потушен, но при завръщането си в Константинопол римската войска е посрещната в Тракия (на юг от Стара Планина) от друга група българи, която почти напълно унищожила легионите на Константинопол...

Могат да се споменат още извори за българското присъствие в Източна Европа, но и от тези свидетелства става ясно, че на твърдението на Михаил Сирийски не може да се гледа сериозно. Дедите ни са известни на римляни и гърци още в Античността защото са местен народ, траки, а не азиатски нашественици.

Някои хора обаче подивяват когато чуят, че траки и българи са само две имена на един и същи народ. Макар да са минали повече от 70 години откакто проф. Попов да доказа европейския произход на българите, съществуват индивиди, които си затварят очите за истината, сякаш фактите не съществуват. Биват отричани свидетелствата на стари автори, които отъждествяват старите българи с траките. Това правят Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Йоан Цеца, Д. Хоматиан, Йоан Кантакузин, Н. Грегорас, Зонара, Фулко.Разбира се всички тези свидетелства са наречени заблуди, дали наистина летописците ще повтарят една и съща грешка в продъжение на 1100 години - от IV до XV век?

Заблуда ще да е и това, че в “Зографска История” като най-древни територии на българите са посочени земите край Дунаваq не Памир и Тибет. В “Летопис и Родословие” на Поп Йовчо от Трявна българите са определени като местен народ, който е воювал с император Траян, но и това ще да е заблуда според определени изследователи. Заблуда е навярно и това, че в Именника на Българските Князе се казва, че дедите ни са имали царство на север от Дунав 515 години преди Аспарух, т.е. през ІІ-ри век.

През ІІ-ри век на север от Дунава живеят свободните тракийски племена, които често са в конфликт с Римската Империя.Поради страха си от тях, римляните изграждат на Балканите осем пъти повече крепости отколкото в цялата азиатска територия на империята (Ф.Курта).

По времето на Аврелиан римските колонисти са изгонени от Дакия. Император Аврелиан е така изплашен от тракийската офанзива, че дори разрушава моста над река Дунав. Това обаче не е края на нападенията на свободните траки, борбата продължава до 681г.

Разглеждайки непопулярните извори не е трудно да приемем, че римляните покоряват само една част от огромния тракийски народ? Не е трудно да се осъзнае, че векове наред свободните траки не дават покой на римските окупатори и в края на VІІ-ми век успяват да освободят своите подтиснати братя и да се обединят с тях? Какво е мистериозното и нелогичното в това обяснение? Защо трябва да вярваме на Михаил Сирийски, само за това, че някой го е нарекъл мъдър ли?

Не мога да разбера вманиачеността на някои хора държащи непременно дедите ни да се чужденци в Европа. Защо се опитват да ни изкарат с всички сили и средства роднини на афганистанци, талишци, мунджанци? Какво поражда омразата към траките?

Преди двадесетина – тридесет години дори и нашите учени вярваха, че траките са  били храбри хора, но не са притежавали висока култура. Днес обаче е ясно, че народа на Арес и Орфей e създал най-древната европейска цивилизация. Не памирци и тибетци, а траките са изобретили и най-древната писменост. Били са майстори на златните изделия, рисували са прекрасни стенописи, ваяли са статуи, дарявали са мъдростта си на другите народи.

Поради мъжествето си много от дедите ни са станали императори, като започнем от Максимин Тракиец през ІІІ-ти век та стигнем до Фока през VІІ-ми век... Константин Велики дава стабилност на Римската Империя, Юлиан я спасява от германите, Юстиниан изгражда най-величествените постройки.Тези хора наречени траки са наши деди, ние носим кръвта им!

Защо трябва да подаряваме на някой това невероятно наследство и да търсим измислени корени в дивата пустош на Азия? Аз не вярвам на Михаил Сирийски, не вярвам и на тези, които твърдят, че дедите ни са се оформили като народ край Памир и Тибет.

Вие на кого вярвате?