БЪЛГАРСКИ ЕЛЕМЕНТИ В  ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ

В няколко свои работи писах, че типични български лични имена са споменати  в Линеар А и Линеар Б документи* от второто хилядолетие преди Христа. Става дума не за един-два, а за значително количество антропоними: Арей, Бато, Ботийо, Бузо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино ( 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик)  които са си нашите Ярей, Бато, Ботьо, Бузо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...Други интересни древни лични имена са Куруменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( 236 К- по Чадуик), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех...В микенски документи от  XIV -ти век преди Христа се срещат дори старобългарски родови имена като Вокило – Вокилъ.

Тези неща са известни на нашите учени поне от петдесетте години на двадесети век когато излязоха “Documents in Mycenaean Greeek”  и “ The Decipherement of Linear B”.  За съжаление до ден днешен никой наш изследовател не е имал смелостта да оповести на широката публика тези ценни сведения. Чуждите езиковеди или не са били запознати с българската именна система, или съзнателно са премълчали тези нови, важни, а и променящи историята факти, които убедително показват, че вместо късно дошли азиатски номади ние българите трябва да бъдем наречени древен, високо развит европейски народ.

Присъствието на български имена в древни документи не е единственото доказателство за местният ни произход. Цялата гръцка митология е наситена със странни думи, топоними и хидроними, които са необясними на гръцки език. Ще започнем с ДАНАК, така била наричана таксата заплащана на лодкаря Харон, който прекарвал душите на починалите през река Ахерон ( или Стикс) в царството на мъртвите ( Lempriere’s Classical Dictionary- danakes). Вярването, че на Харон трябва да се заплати с един обол е причината в далечното минало, в устата на мъртвите да бъде поставяна монета ( така наречения харонов обол). Думата ДАНАК дори не се нуждае от превод, това е българската ДАНЪК, имаща диалектна форма ДАНАК. В тази си форма тя съществува само в българския език. Най-близката по звучене гръцка дума е δάνείον -заем, но оболът предназначен за Харон не е заем, а данък, такса...

Названието на река АХЕРОН, през която Харон прекарва душите на починалите също  не притежава смисъл на гръцки. Според В. Георгиев Ахерон е сродна на литовската дума azeras имаща значение езеро ( V. Georgiev,  La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Linguistique Balkanique, III, Sofia, 1961, стр. 17 ). Нашият езиковед обаче пропуска да спомене съществуването на тракийски селища като Азерис и Езерис ( Barrington Atlas of the Greek and Roman World ). Техните имена са обясними с нашата дума езеро имаща по-древна форма азера ( В. Георгиев, Слав. Студии, 1969, стр.14 ). Други близки думи са нашата езер – карстов извор, словашката язеро, старопруската асаранс, санскритската сарас- езеро, воден басейн, течение.

Самото име на лодкарят Харон (чиято работа да прекара душите от един на друг бряг) е от неизвестне произход ( http://www.etymonline.com/index.php?term=Charon ).

Всъщност тълкуването е лесно, обяснение предлагат санскритския глагол карати и старобългарския карати имащи значение карам, прекарвам, накарвам...Възможно е тракийскеите имена Каросос и Каросес да са  сродни на Харон. Важно е да се спомене, че етруските също са почитали този герой от митологията под името Кару и са го изобразявали като крилат демон с дълги уши.

Друго интересно име е това на цар Инах – бащата на красивата Йо. Той е живял в Аргос преди идването на Данай ( XV-ти - XIV-ти век пр. Христа ), а това го прави пелазг по произход защото Херодот, Страбон и Плиний са единодушшни, че до появата на гърците страната е била обитавана от пеласги и е носела името Пелазгия ( Херодот, “История” - II- 56, Страбон, “География” - V. 5, 2 -4, V 5. 2, V. 5, 2-4, VII. 7.1, Плиний, “Естествена история” - IV.III. 8-IV,  IV. V. 19 –vi, VII. 27-viii-29 ).

В Пелопонес тече  река Инах, чието име В. Георгиев тълкува като исна акуа – ясна вода. Смятам, че по-добро обяснение за имената Инах е българската инак ( сродна на санскритската ания – инак, иначе, инат), понеже реката се вие и сменя посоката на течение тя е наречена инак. Важна подробност е това, че съществува българско лично име Инак. Споменато в работа на д-р П. Голийски,  който посочва присъствието му е в стари турски документи  (“ Регистър на мюлкове и вакъфи в Северна България от средата на ХVІ век.” ТИБИ 3. София, 1972, с. 432)...
От тези данни можем да отсъдим, че ние българите сме успели да запазим определени имена в продължение на повече от три хиляди години, а това е традиция заслужаваща възхищение и уважение.

Ще продължим с Палена- алтернативното име на Флегра – част от Халкидическия полуостров. Легендите разказват, че там се е състояла войната между гигантите и боговете. Битката била дълга и страшна, но в крайна сметка боговете победили благодарение на Зевс. С огнените си мълнии си властелинът на Олимп успял да унищожи яростните  гиганти, а от тяхната пепел се родил войствения и непокорен народ на ...траките ( http://www.theoi.com/Gigante/Gigantes.html ).

Явно адското инферно предизвикано от светкавиците на Зевс е дало името Флегра – опожарена, изгорена. Интересно е обаче, че другото име - Палена, което е дадено от Херодот (“История” - VII- 123) отговаря на българската дума палена, т.е. изгорена, опожарена -точния превод на флегра както отбеляза Г. Сотиров ( Slavonic names of Greek and Roman Antiquities, Onomastica -37). Това е интересна подробност защото старият автор пише за Палена през V-ти век преди Христа. За да може бащата на историята да използва географско име обяснимо на български език, то през този период в Южна Тракия е имало хора, на чийто език палена е било преводът на гръцката дума флегра-палена, опожарена.

Като баща на титаните ( от които произлизат траките) е определен УРАН – небето.Нашите южни съседи нямат обяснение за името на това древно божество. УРАН е сродно на санскритската дума АРУНА – утро, зора, светлина, червен цвят, злато...Виждаме, че небето УРАН има значение – това, което е светло, сияйно. Български думи даващи обяснение на този теоним са рано (т.е. утро), имаща диалектна форма урано... а също и думата руен – червен ( какъвто е цветът на небето рано сутрин).

В  De Natura Deorum Цицерон определя Етер като създадетел на Уран. На същото мнение са Алкман и Калимах. ЕТЕР е сияйният светъл въздух от най-горните слоеве на атмосферата. Името на това първично божество се тълкува лесно със санскритската дума ВИДРА – чисто небе, чистота, слънчева светлина, обяснение дава разбира се и българската дума ВЕДЪР – светъл, ясен, чист. Тук ще бъде добавена също старомакедоската дума ЕДРАЯ – ведро небе. От ВЕДЕР, ВЕДЪР

нашите южни съседи са направили ЕТЕР, изпускане на началното В намираме също и в ЕДЕСА ( ВЕДЕСА), ЕДОНИ ( ВЕДОНИ), ЕРЕТА ( ВЕРЕТА)...

Днес думата демон буди представа за зло, свръхестествено създание, но истинското значение е нещо съвсем друго. Според Ван Виндекенс демон е пеласгийска дума за орисници – тези, които определят бъдещето, тези които дават орисията, като обяснението идва от пеласгийска заемка в гръцкия език- δαίομαιι ( A. J. Van Windekens: Le Pйlasgique. Essai sur une langue indo-europйenne prйhellйnique, Louvain, Institut Orientaliste, 1952) а също и санскритските думи дати, даяте – давам, даван – даване, даруване. Нашите сродни думи са почти неразличими от ведическите, старобългарския предлага дати – давам, даяти – давам, раздавам, давец – дарител...

Хеката е богиня изобразявана с тракийски дрехи, а това не е случайно. Люкофрон я нарича царица на Струмон ( река Струма ), Свида дава дори тракийското й име – Зеринтия. То идва от думата зер, имаща алтернативна форма звер – звяр ( В. Георгиев, Траките и Техния Език). На тази богиня са принасяни в жертва кучета. Това е интересна подробност защото Теофилакт Охридски казва за  старите българи, че те разсичали кучета по време на религиозните си ритуали, т.е. при дедите ни се наблюдава древен тракийски обичай. Тази подробност за съжаление е пропусната от изследователите на нашата история.

Едва ли има някой, който да не е чувал за бог Дионис, името на неговата майка обаче  е по-слабо известно. Тя е наричана от древните Земела, което всъщност е тракийската дума за земя, отговаряща на старобългарската земля – земя. Земела е почитана и от етруските под името Земла. Учените смятат, че култът към това божество е пренесен на Апенинския полуостров от гърците, но това не е така.

От Плутарх знаем, че една от легендите за основаването на Рим определя пеласгите като основоположници на великия град. Те били силен и войнствен народ, който покорил много други със силата на своето оръжие. Когато пристигнали в Лациум пелазгите построили свое селище и го нарекли ROME – сила ( Плутарх, Животът на Ромул). Важно е да се спомене, че думата роме-сила отговаря на старобългарската раменъ – силен. Елемент роме, реме – сила срещаме и в тракийски имена като  Rome, Roime, Rume ( В. Георгиев, Траките и Техния Език, стр. 55, стр. 92)...да не забравяме и Rhoimetalcos.

Виждате ли как са навързани нещата? Започваш с една странна дума, завършваш с истинските основатели на Рим :)... Прекалено много сме оставили в миналото, за да е възможно да бъдем заличени. Дедите ни дадоха много на гърци, латини, а после дори на германи и руснаци. За съжаление хората, които нашите предци дариха със знания и култура не винаги отвръщаха на добрината с добро. Някои дори съчиниха безсамни лъжи за миналото ни, но нека Бог да ги съди!

Ние трябва да се концентрираме върху себе си, върху излекуването на обществото, в което живеем. За да се намери ваксина за дадено заболяване е нужно да се знае причината за него. Не трябва дълго да гадаем какво ни докара повечето беди. Много от вас ще се съгласят, че това е духовният упадък, отпадането на ценности като честност, почтеност, искреност, трудолюбие, благородство. Това, че изневерихме на себе си ни направи слаби, това ни направи мишена на крадци и мошеници. Ако имаше единство и любов, приятелство и разбирателство, ако имаше национална гордост нямаше да сме на този хал. Както човешкия организъм лекува себе си клетка по клетка, така и ние можем да възобновим България променяйки първо себе си. Всеки е важен, всеки е нужен, всеки може да помогне! Вместо да търсим различията си и да се упрекваме един друг заради тях е по-добре да погледнем какво е общото, да проявим желание за диалог, да имаме волята и силата да простим. Това не е лесно, но кое хубаво нещо се постига лесно? Човек цени и пази ревностно   това, за което се е борил. Борбата за една Нова България няма да се води по бойни полета, а предимно в нашите души. Оръжията няма да са ножове и пушки, а нашата воля и вътрешна сила. Победата няма да бъде напоена с кръв, а с любов и разбирателство. Вместо да подхранваме порочния кръг на насилието можем да поставим основите на едно светло общество, което ще пребъдне във вековете. Можем да направим така, че потомците ни да споменават имената ни с гордост и възхищение. Помнят се тези, които са дръзнали да се изправят пред трудностите защото те са истинските хора, те са истинските благородници, те са истинските деца на България!

Пояснения:

* Линеар А и Линеар Б са древни писмени системи използвани предимно на остров Крит, континентална Гърция, Западна Мала Азия, но също и в Тракия. В. Георгиев установи, че знаците от плочицата от Градешница и печатът от Караново имат паралели с ранната критска писменост и я предхождат по възраст. От това можем да заключим, че произходът на линеарните писмености е древна Тракия. Поради това не бива да се учудваме, че в нашите земи са открити както Линеар А, така и линеар Б надписи. Друга важна подробност е това, че нашата глаголица има тридесет и две успоредици със знаци от Линеар А и Линеар Б, като при двадесет и два знака приликата е не само във форма, а също и във фонетична стойност.

** Д-р Голийски определя българското лично име Инак като скито-сарматско по произход. Скити и сармати обаче са определени като роднини на траките от Дион Касий, Ст. Византийски, Прокопий Цезарийски... Други стари автори като Св. Йероним, Л. Дякон, Д. Хоматиан, Й. Цеца, М. Аталиат и др. отъждествяват многократно старите българи с тракийски племена...Както траките, така също скити и сармати практикуват изкуствената черепна деформация, жертват коне в при прогребалните си обреди, ползват рефлексния лък и върхове на стрели с триъгълно сечение, изкуството им е в зверинен стил...т.е. става дума за хора имащи близка материална култура, а това показва, че старите автори са били прави поставящи скити и сармати като роднини на траките.