КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО БЪЛГАРИ ?

За значението на етнонима българи са правени много спекулации. Една група изследователи смятат, че идва от Волга, други твърдят, че е обяснимо с туркото буламак ( буламач), т.е. смесени хора. Разбира се подобни твърдения не могат да се нарекат сериозни. Хидронимът Волга се появява векове след като римляни, гърци, германи и др. споменават дедите ни. Да се търси етимология с помощта на тюркски език няма никаква логика защото няколко антропологически изследвания доказаха, че ние сме стар европейски народ. От това следва, че трябва да търсим обяснение на името българи в речиците на палеобалканските етноси. Там то ще бъде намерено лесно.

В една от работите си Ариан разказва за походът на Александър Велики срещу персийският владетел Дарий.  В армията на  македонският пълководец влизат тракийски племена – агрияни, пеони, одриси...бива споменат и народът балакрии. Явно това са били траки, обитаващи планината Балакрос ( Беласица), чието име притежава значението светла, сияйна.



До XIX-ти век никой учен не обръща внимание на контингента от балакрии, но след освобождението на България през 1878 г. редица изследоваели се заеха ожесточено да обясняват, че балакрии било грешка, не ставало дума за племе, а за лично име Балакрий, или Балагрий. Може би са се поуплашили, да не би някой да се досети, че балакрии може да е преиначеното балкарии-балгарии-българи. За определени хора бе светотатство да се признае, че през първото хилядолетие преди Христа е съществувал тракийски етноним българи, предаван като балакрии/балагрии от старите летописци.

Случаи на метатеза се наблюдават редовно в древността. Тракиецът Орол е познат и като Олор, Залмоксис пък е записан и като Замолксис...няма никаква пречка балакрии, да не е балкарии, балгарии, българи. Да видим обаче дали има и други свидетелства за съществуването на етноним българи в Античността. Птолемей споменава, че в земите на мизите наречени по-късно българи съществува град Балкея / Балгея, от чието име нашите траколози бягат като дявол от тамян...защо ли? Изследователите тълкуващи значението на етнонима българи не благоволяват да споменат древните селища Баргасус, Баргуле, а също и личните имена Бологес, Балагрий, Барга/Балга, Баргус/Балгус, тракийският теоним Блегур. Укриване на данни не е научен метод, недопустимо е да се укриват сведения само защото са в противоречие с нечии неиздържани теории.

Учените ни обикновено премълчават и съществуването на  обитавалите Черноморските степи скитски народи наречени Белгии. ( Помпоний Мела, Свеотописание- III.5.36). Точно в същите земи, около пет века след Мела Йордан поставя българите ( De Origine Actibusque Getarum V-33). Дали ще е случайност? Интересен факт е това, че в земите на скитските белги са живели и мизите, наречени още българи. Отново случайност?

В Ирландските предания се разказва да древен и силен народ – болгите, наречени още белги. Техните стари селища били в Тракия и Скития ( където живеят белгиите на П. Мела). Болгите дошли на няколко вълни на Британските острови, облагородили земята, създали закони и премахнали лъжата и измамата ( S. McAlister, “Lebor Gabala Erenn”, Irish Texts Society, Dublin, 1941, part 4). Като царе на болгите в “Lebor Gabala Erenn” са посочени Умор, Гостен, Ган, Дела... Имената на болгските благороднициУмор и Гостен отговарят прекрасно на имената на старобългарските владетели Умор и Гостун ( явно династични имена),  а Ган и Дела са си нашите Ганьо и Дельо. Какъв е шансът това да е случайност?

Друго доказателство за зръзката на болгите с българите е факта, че по монетите на болгите/белгите има особени знаци. IYI няма нужда от коментар нали? Делата на болгите в Ирландия, Британия и Галия ще бъдат засегнати в друг постинг, нека сега обърнем внимание на значението на името българи.

http://www.celticcoins.ca/record.php?coin_id=612025

Стана ясно, че още през първото хилядолетие преди Христа, племена наречени болги / белги са обитавали Тракия и Скития. Това ни кара да потърсим смисъла на етнонима българи в палеобалканските езици. Тълкувайки значението на тракийските теоними В. Георгиев споменава древното божество Блегур ( Зевс Блекурос) и свързва името му с гръцкото прилагателно флегурос- огнен, сияен, пламтящ. Т.е. според нашият езиковед тракийската дума за светъл, сияен, огнен, пламтящ е блегур, но по една, или друга причина блегур отсъства в речника на тракийските думи...

Отново Георгиев прави тълкуване на тракийското лично име Бологес ( Вологес), свърза го с понятия за светлина...и отново нито поставя извлечената дума в речника, нито посочва паралелите с нашия език, а такива има. Блегур и Бологес, балакрии, белгии са свързани с нашата дума благ, чието най-древно значение е светъл, сияен. Сродни на благ-светъл са латвийската балганс – светъл, санскритската барга/балга- сияние, латинската fulgeo- светя, староирландските болг-благороден, мъдър, боилсг-сияние, пеласгийската балиос – бял, светъл, сияен, тракийската бел-бял...

Ето това е истинското значение на Българин -сияен, благороден, мъдър. Не буламач, не размирник, не строител на кули, а благородник, светъл човек. Дедите ни напълно заслужават това название защото от техните среди произлизат светли личности като Орфей, Залмоксис, Евмолп, да не забравяме и ктистите –чистите тракийски монаси. Херодот не случайно нарича гетите най-праведният тракийски народ. Духовната чистота и нравствена сила на предците ни е била добре известна в древността. Болгите са били първите благородници на Ирландия, създали са закони за местното население и са прогонили лъжата и измамата. Ето затова на староирландски болг означава благороден, мъдър...В унгарският език пък полгар е гражданин, т.е. цивилизован, културен човек.

Борбата между силите на доброто и злото е вечна, тя никога няма да престане. Противоположностите винаги ще са в конфликт, тъмнината ще се опитва да покрие всичко със студената си сянка, но светлината ще си пробива път и ще спасява живота отново и отново. Както при първичните елементи на природата, така и при хората съществуват контрасти. Едни избират пътят на бездушието и безличието, стават крадци, хулители и присмехулници. Други вземат на плещите си огромно бреме, спасяват, помагат и даряват любов. Следващите доброто поемат по стръмен и трънлив път, изпълнен с много премеждия и болка. Те биват гонени, хулени, бити, горени на клада, но побеждават мъчителите си и сливайки се с божественото получават възхищението и преклонението на милионите пробудени.

Ние българите сме светъл народ, който се е славел със своята справедливост. В нас е заложена упорита непримиримост към злото, което погубва душите на хората. Ние сме вечните бунтари и будители, тези които разкъсват черната завеса на лъжите. Напълно естествено е, че точно тези качества са ни превърнали в мишена за силите на тъмнината.Тези, които й служеха се постараха да омърсят името българи и успяха да заблудят мнозина. За да почетем предците си трябва да извадим наяве истината за тях. Потомците на светлината не трябва да тънат в забвение!