Нашите деди траките са имали особени оръжия типични само за тях. Едно от тях е ромфеята, тя представлява едноостър меч (1.20-1.45 м.) точно като и по-късния палаш (употребяван от аспаруховите бойци), но с по-дълга дръжка. Ромфеята е носена облегната на рамото и понеже се е държала с двете ръце ударът е имал страшна сила, с един замах е било възможно да се отсече глава, или друг човешки крайник. Плутарх разказва за уплахата на римляните при вида на тракийските бойци – едри, с бляскави щитове, черни наметала и огромни ромфеи....Синовете на Вечния град нито са можели, нито са знаели как да се противопоставят на въоръжените с този вид меч тракийски войни. До голяма степен репутацията на предците ни като потомци на Арес – богът на войната се дължи на способността им да боравят с уникални за времето си оръжия.

Нашите езиковеди свързват думата ромфея / руфия с латинската румпо- чупя*.. Това е правилно, но са пропуснати санскритските глаголи лумпати ( румпати), лупати – луп. Пропуснати са и санскритската рупа- форма, нещо изрязано, българските ръфам, тропам ( бия), труп ( убит), рупа. ам, чупя

Някои учени споменават нашата диалектна дума руфия, но смятат, че се касае за заемка от Късната Античност. Не се обръща внимание на факта, че думата руфия се употребява предимно в Родопите, а това са старите земи на бесите ( весите), из чиито земи са намерени най-многото ромфеи ( руфии). Учените ни си затварят очите, за факта, че българският език има прекрасно обяснение за древната тракийска дума. Едно е да получиш заемка, съвсем друго е да съществува българска етимология за названието на уникалния тракийски меч, а това означава, че хората дали името ромфея руфия са говорели език, който в по-късни времена е наречен български.

Значението на ромфея, руфия е удрям, разбивам, разкъсвам, сродни български думи са ръфам ( т.е. разкъсвам), ръб ( отломък, с остър връх), лупам ( бия), рупа.... Последната означава яма, изкоп, но пък смисъла на изкоп е ударено, разбито. Същата семантика има и думата окоп, тя е свързана с копая, но и с копвам – бия, а също и с копие ( островърх предмет), и с копис – вид древен меч.

Истината е лесна за възприемане от непредубеденият, от този, който е държи очите си отворени и подлага на проверка важните факти. Ромфея е една дума, но тя казва много, благодарение на нея намираме още едно малко парченце от мозайката, която след време ще оформи новата и истинска българска история!

* Дали румпо-чупя е латинска дума, или трако-пеласгиска заемка е друг въпрос.Според Плутарх пеласгите са считани за основатели на Рим, а Ливий споменава Атис и Капус ( безспорно тракийски имена) като царе на латините много преди рождението на Ромул и Рем...Не е за пренебрегване и факта, че на Апенинския полуостров има много тракийски топоними като Имеус, Каластра, Бриндизи, Тразимене, Бланда....