Постинг
02.09.2006 23:50 -
Любими Толкин стихове...и музика...
Тъй като не можах да довърша предния си постинг, пускам нов, в който няма много да приказвам- ще оставя стиховете и музиката сами да говорят за себе си.
Малцина знаят, че във "Властелинът на пръстените" има много и все прекрасни стихове!
Ето някои от любимите ми!
Песен от Ездитните Предели:
Где ли е конят с ездача? Рогът засвирил къде е?
Где ли е бронята, шлемът, где ли косата се вее?
Где е ръката със арфа, где ли огнището грее?
Где ли са пролет и лято, где ли пшеницата зрее?
Дъжд ги отнесе и вятър над планини и над степи;
дни отминават на запад в хълмове мрачни и слепи.
Кой ще повика обратно дим на изтлели дървета,
времето кой ще завърне иззад далечни морета?
*****
И тъжната балада- "Леитиан"- за най-прекрасната любов:
Сред лес разлистен дъб голям
зелени клони бе привел
и трепкаха със чуден плам
звезди под свода на леса.
Танцуваше Тинувиел,
звучеше скрита флейта там,
лъчи от звездния предел
искряха в нейната коса.
Но ето че дойде Берен,
пребродил планини безброй,
и тръгна сам и натъжен
по омагъосани места.
През клоните надникна той
и забеляза изумен
от златни цветове порой,
обсипал дивна красота.
Умората изчезна в миг,
протегна той ръце добри,
но само лунният светлик
по дланите му заблестя.
Със танц сред гъстите гори
Тинувиел избяга в миг
и да се вслушва до зори
самотен го остави тя.
Той неведнъж дочу така
как тя пристъпва в утринта,
на арфа чуваше звука
в потайни горски пещери.
Дойде мъглива есента
и под невидима ръка
с въздишка падаха листа
сред заскрежените гори.
В нощта той бродеше безспир,
вървеше с часове наред.
Блестяха в хладния всемир
безброини ледени игли.
А тя танцуваше отпред
сред стихналата горска шир
и край краката й навред
искряха сребърни мъгли.
Напролет тя се върна пак
и песен светла затрептя,
събуди топлия южняк,
дъжда и ручея звънлив.
Той зърна слънчеви цветя
край нея да разцъфват пак
и имаше една мечта -
да почне с нея танц красив.
Побягна тя, но проехтя:
Тинувиел! Тинувиел!
За миг се спря в гората тя
и трепна нейното сърце.
Чар силата й бе отнел
и тъй се сбъдна участта
на нежната Тинувиел,
блестяща в силните ръце.
В очите й Берен се взря
и в сенчестата й коса
небесните звезди съзря
да трепкат в призрачно хоро.
И сред искрящата роса
елфическата дъщеря
обви го в своята коса,
в прегръдките си от сребро.
Но тежък път от участ зла
на тях им беше отреден -
през планини и през мъгла,
през крепости и черен мрак.
Ала след гибел и след плен
ги сбраха слънчеви поля
и с песен, в неизвестен ден,
изчезнаха в гората пак.
*****
А има и ето такива песни-като "банната песен" на Билбо:
Пей, хей! За водата, що се лей,
що умората измива и ни грей!
Да пее с нас и млад, и стар;
водата е божествен дар!
О! Сладко чукат капки дъжд,
поток тече нашир и длъж,
но по-прекрасна от дъжда
е вечер топлата вода.
Със сухо гърло в пек голям
вода студена пием, знам,
но често търсим бира с пяна
и топлата вода във вана.
Прекрасно скача водоскок
сред мраморен басейн дълбок,
но сладка е след тежък ден
водата топла върху мен!
*****
И тази простичка песен за Мрака и Светлината: На запад, гдето Слънце грей,
разцъфва пролет, знам,
напъпва клон, вода се лей
и сипки пеят там.
Или е ясна тиха нощ
с елфичен звезден зрак,
разлял небесния разкош
над младия букак.
Макар че дълго съм вървял
и тъна в мрак дълбок
зад крепки кули с мощен вал,
зад стръмен връх висок,
над мрака Слънцето блести,
Звездите са над мен -
не казвам на света: „Прости!",
не свършва моят Ден.
*****
А музиката...музиката...ето нещо много любимо....
...Ааааа....настръхнах...
Ще затворим 'Арена', ще затворим 'Замунд...
Историческата и агиографска измама „Кири...
Тайнственият мост над река Веселина
Историческата и агиографска измама „Кири...
Тайнственият мост над река Веселина
Наистина стиховете говорят. Много настроение, много. Обаче Билбо винаги ме кара да се усмихвам - неговата песничка би трябвало да се превърне в химн на "Топлофикация", особено покрай сезонните профилактики на топлата вода :-D
Защо не сложи и малко илюстрации от Толкин, ще завършиш идейно картината. И благодаря за песента също.
цитирайЗащо не сложи и малко илюстрации от Толкин, ще завършиш идейно картината. И благодаря за песента също.
2.
tin4e -
Борбата му Фелагунд и Саурон -никакви силмарили , бах и на мен ми се е спяло
03.09.2006 09:29
03.09.2006 09:29
Запял тогава песен за магия,
издайничество, подлост, тирания,
разкриване, измяна и покорство.
Финрод се люшнал, но в единоборство
отвърнал с песента си за упорство,
за съпротива, битка със свирепост,
за скрити тайни и могъща крепост,
за вярна клетва, свобода, спасение;
за лик сменен с магическо умение,
за празни примки, счупени капани,
затвор разбит, окови разковани.
Напред, назад трептели двете песни.
Кънтели мощно като вихри бесни
словата им, а Фелагунд тогава
сбрал цялата магия величава
на елфите във своя глас чудесен
и чули в полумрака птича песен
над Нарготронд... и още по-далечно
въздишало с тъга Морето вечно,
отвъд света изпратило талази
към Елфодом по пясък от елмази.
Но паднал здрач; тъмата се разстлала
над Валинор, червена кръв обляла
брега, где зли Нолдори с меч избили
чедата морски, сетне похитили
от кея светъл ладиите бели.
И гарвани в небето полетели,
застенал вятър, вълците завили.
В Морето ледовете се строшили.
Ангбанд кънтял от робските окови.
Отекнал гръм, избухнали огньове...
и рухнал Фелагунд сразен пред трона.
Дори бях студент в Арменелос ,но нямам време и нищо не се получи
цитирайиздайничество, подлост, тирания,
разкриване, измяна и покорство.
Финрод се люшнал, но в единоборство
отвърнал с песента си за упорство,
за съпротива, битка със свирепост,
за скрити тайни и могъща крепост,
за вярна клетва, свобода, спасение;
за лик сменен с магическо умение,
за празни примки, счупени капани,
затвор разбит, окови разковани.
Напред, назад трептели двете песни.
Кънтели мощно като вихри бесни
словата им, а Фелагунд тогава
сбрал цялата магия величава
на елфите във своя глас чудесен
и чули в полумрака птича песен
над Нарготронд... и още по-далечно
въздишало с тъга Морето вечно,
отвъд света изпратило талази
към Елфодом по пясък от елмази.
Но паднал здрач; тъмата се разстлала
над Валинор, червена кръв обляла
брега, где зли Нолдори с меч избили
чедата морски, сетне похитили
от кея светъл ладиите бели.
И гарвани в небето полетели,
застенал вятър, вълците завили.
В Морето ледовете се строшили.
Ангбанд кънтял от робските окови.
Отекнал гръм, избухнали огньове...
и рухнал Фелагунд сразен пред трона.
Дори бях студент в Арменелос ,но нямам време и нищо не се получи
...аааа, как можах да изпусна точно тази поема за любимия ми Финрод....:-( Нямам друго обяснение освен късния час...
За картинките...наистина щеше да стане идейно...но вече ми се спеше...
цитирайЗа картинките...наистина щеше да стане идейно...но вече ми се спеше...
Търсене
За този блог
Гласове: 321
Блогрол