Прочетен: 6474 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2011 23:07
През 1997 година след обстойни проучвания на библейските земи израелските археолози с неохота признаха, че на територията на Израел не са намерени никакви доказателства, свързани с Библията. Селищата описани в Старият завет, епиграфски, археологически и етнографски материали от онова време просто не съществуват. Сякаш са се изпарили руините и остатъците от великите библейски градове. А и предишните изследователи не бяха постигнали повече от днешните израелски археолози. В Библейските речници няма почти никаква информация за местонахождението на много от старозаветните градове, реки, местности. Почти като анахронизми звучат и сведенията за големи снегове и студове на територията на Палестина (ІІ Ездра 9:6), (І Мак. 13:22), за стадата от хиляди овце (І Царства 24:4, 25:2), за колективни жътви (Рут 2) и др. Подобни събития са съвсем недопустими за климата на тази страна. От тези заключения се стига до логичния въпрос: Щом като в Израел не са се случили Библейските събития, то тогава къде? Историята на кой народ е разказан в десетките библейски книги? Някой автори днес се опитват да ни убедят, че Библията е само един сборник от стари приказки и легенди и в нея не можем и не трябва да търсим реални исторически събития. Някак несериозно звучи това твърдение, на фона на хилядите географски имена, герои, истории на битки, възходи и падение на не един народ, описани на страниците на тази чудна книга. През 1999 г. в израелския печат се появи следната статия:
"АРХЕОЛОЗИТЕ КОРИГИРАТ ИСТОРИЯТА"
Тел- Авив. Археолози от Израел стигнаха до извода, че основните положения в Библията не отговарят на историческите реалности.Според тях, библейски период в историята на Израел… не е имало, както не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон.
От сензационното съобщение на вестник „ Гаарец”, позоваващо се на мнението на археолога Зеев Херцог, следва , че указания период в историята ( 10 век преди новата ера ), съдейки по резултатите от изследванията, ” не съществува ”. 70 години разкопки на територията на днешен Израел и Палестина не са дали нито едно потвърждение на фактите, изложени в Стария Завет.
По думите на професор Херцог, ” това е трудно да се приеме, но народа на Израил не е излязъл от Египет, не се е скитал из пустинята, не е завоювал Обетованата земя и не са живели тук всичките десет колена ”.Прославената държава на цар Давид не е било велика регионална сила, а малко племенно княжество.
Статията в ” Хаарец ” прокоментира в интервю за израелско радио друг историк и археолог – Яир Камайски : ” За разлика от гръмките заглавия във вестниците, ние говорим за много по-важни и сериозни предания, информацията в Стария Завет за периода преди 9- 8 век п.н.е. , не се явява исторически. Да, ние не можем, основавайки се на данните от разкопките, да потвърдим изхода от Египет, завладяването на Израил от Иисус Навин, не можем да докажем съществуването на Авраам и огромната империя на Давид и Соломон. Например, в Библията се говори за държавата на Давид като за Израилско царство…Но намерения в Тел-Дан, в гората Хермон обелиск, отнасящ се към 9 век , свидетелства за съществуването само на ”Държавата на Давид ”, тоест княжества, начело с династията на Давид. Йерусалим е бил мизерен град с население от порядъка на 3,5 – 4 хил. човека. За каква империя може да се говори?”
Камайски отхвърли предположението, че археолозите засега все още не са намерили доказателства за съответствието на Стария Завет на историческата истина.
Израил, каза той, е мястото с най-интензивни разкопки в целия свят.
Ученият приведе още два примера. Например, знаменития Йерихон е разкопаван осем пъти, и следите от тези разкопки се виждат из целия град и околностите.За съжаление, града не е съществувал по времето на Иисус Навин
.И в Йерусалим не са намерени никакви свидетелства от монументалното строителство, които да се отнасят за периода на Давид и Соломон.
” Може да се каже, че свидетелствата на Библията за събитията от 10 век пр.н.е не са повече от легенда, в която има малка частица рационалност.
…Нещо, разбира се е имало, но далеч не в тези мащаби, както се описва в Стария Завет…” смята Камайски.”.
Ако хората срещнат тези съобщения в печата, то малцина ще им обърнат особенно внимание. Щом в историята на Израел не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон, то тогава написаното в книгата Библия се отнася за друг народ. Не само това. Тези събития са се състояли на друго място, с други декори, различни от тези, които ни набиваха в училище, чрез книги, кино и телевизия. Старият и Новият завет са неразривно свързани. В Новият завет, (Евангелията и останалине книги), има стотици препратки към Стария завет. Задавате ли си вече въпроса: „А дали и Иисус въобще не е стъпвал на територията на Израел, както не са живели там и останалите старозаветни царе и герои?” Ами да! По пътя на логиката изглежда е точно така. А къде е живял, (защото е несериозно да приемем, че въобще не е съществувал, както се опитват да ни убедят някои) и кой е бил прототипът му?
От началото на 2003 г. започнах да се занимавам с темата „Библията и българската история”. През юли същата година се срещнах с Йордан Табов, който единствен до тогава се занимаваше с проблемите на Новата Хронология и българската история. На тази среща аз му споделих за идеите, които породиха книгите на Фоменко и Носовски у мен, за връзката между Библията и България. На следващата година започнах да публикувам мои изследвания в някои български форуми. За съжаление там срещнах разбиране само от единици участници. Всички останали ме смятаха за луд, манияк, особняк и постоянно получавах разни обидни епитети и диагнози. На 6. 11. 2007 г. публикувах във форума на Гари Каспаров http://www.kasparovchess.crestbook.com/vie...id=2078&p=9 проучването ми за Изхода на Моисей и Иисус Навин. Този форум се посещава от хиляди руско-говорящи евреи от целия свят и най-вече от Русия и Израел. На другата година израелските информациони агенции публикуваха още едно съобщение свързано с Библията:
„Професорът от Тел-Авивския университет, историка Шломо Занд твърди, че не съществува еврейска нация, а изгнанието на евреите далеч от историческата им родина , не е повече от мит за оправдание на създаването на съвременната държава Израел.
Историкът в своята книга, ” Кога и как вие станахте евреи ” , пише, че еврейски народ не е имало, а е съществувала група от хора, изповядващи юдаизма.
Занд също така твърди, че изгнанието на евреите е фикция. Той пояснява, че римляните по принцип не прибягвали към прокуждане на завоюваните народи, а с пристигането на арабите, по неговите думи, голяма част от юдеите приели исляма и се асимилирали.
Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на тези асимилирани юдеи.
Занд не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но според него в повечето случаи тя е била доброволна.
Историкът прави и противоречивия извод, че юдеите насаждали своята религия сред съседите си, цитирайки пасаж от книга Естер. Занд цитира също и проведени по-рано изследвания, които не били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в северна Африка.
Според него, еврейската община в Испания, се породила от арабите приели юдаизма, които завоювали Испания от европейците- християни.
Ашкеназите са потомци на Хазарския каганат , които отишли на север. Занд подчертава, че идиш е смесица от хазарско наречие и немски език.
Съществуването на общини, изповядващи юдаизъм сред всички раси и на всички континенти, навело Занд на мисълта, че голяма част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ, са измислени от основоположниците на ционизма, които също така са сътворили и редица догми, граничещи с расизма.
Израел трябва да се откаже от формулировката ” Еврейска демократична държава ” и да стане държава за всички, заключава той.”
За пръв път прочетох в книгите на Фоменко и Носовски предположението, че Библейските събития са се състояли на територията на Балканския полуостров. Те изказаха хипотезата за похода на Иисус Навин на юг от Дунав и с това си твърдение приключиха диренията си в тази насока. От Новият завет единствено се прокраднаха твърденията за сходството между Константинопол и Иерусалим и Овча Купел от Евангелието на Йоан и квартал Овча Купел в българската столица София. Навярно много българи са чели книгите на Фоменко и Носовски, но не знам друг, освен мен да е подхванал българската следа и да е продължил ревностно да я следва. Аз съм достатъчно запознат с историята и реших да проверя доколко са прави руските автори и защо ако тази насока е вярна, защо те не са доразработили идеята си. Само можем да гадаем защо, но важното е, че тази първоначална информация в края на краищата дойде до мен.
"А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
“Почакай!” – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род."
Само някой наистина много луд може да разработи тази идея, защото всеки нормалнен веднага би я отхвърлил. Та как може човек да допусне нещо толкова еретично? Да прави ревизия на Библията – най-четената и тълкувана книга в света? Стотици хиляди нейни изследователи са гледали едва ли не под лупа всеки един неин ред, търсили са скрити символи, послания и какво ли не още в нея. Един мой възрастен съсед, след като разбрал от дъщеря си с какво се занимавам в момента, ме обявил не само за опасно луд, но и за голям еретик. Как може аз да правя ревизия на една книга, която според много от вярващите християни е била вдъхновена от самият Бог? Но луд или еретик, за мен няма значение как ме наричат. Аз гледам на себе си като на един много любопитен човек, който проверява всичко и не взима написаното преди мен за чиста монета. След като прочетох хипотезата на Фоменко за възможността да съществува някаква връзка между Библията и българската история, аз стъпих здраво върху нея и започнах да строя моите изследвания. В България няма подобно изследване от позицията на Новата Хронология. Единствено Светозар Попов в книгата си “Българското име в библейски времена” е потърсил някакви паралели между библейските старозаветни герои и българите. Но след като го е направил в светлината на традиционата хронология, то резултатите му и не могат да бъдат големи. Авторът е обикалял да търси българското име из цяла Азия – Иран, Палестина, Япония, Индия, Памир, Кавказ, Русия, Африка, Западна Европа и къде ли не още, без да се сети да търси на територията на днешна България. Нещо друго. На него дори не му е минала мисълта да потърси и в Новия завет материали за тази толкова интересна тема. Ето още едно доказателство за правотата на Пауло Куельо, който с книгата си “Алхимикът” ми показа къде в действителност са укрити всички съкровища. Защо да ходим по света да търсим доказателства за величието на българския народ, като в нашата история има достатъчно такива? Тази книга и авторът и с неговите откровения ми спестиха обикалянето по света в търсене на Истината. Друг български автор съвсем наскоро пусна на пазара още една книга с подобна тема. “Версия кивот” на Христо Буковски е преди всичко един опит да се обвие в мистичност интуитивното прозрение на автора за някои неща, но само толкова. Най-много ми помогна Йордан Табов с книгите си “Падането на Стара България”. Той е единствения български автор, който се занимава с българската история на фона на Новата Хронология. Но никой от посочените писатели не прави паралел между българската история и Библията. Ето защо моята книга ще се яви като едно начало на бъдещите изследователи на темата: “Библията и българската история”. Аз не съм проучил всичко, а само давам насоките на търсене.
Отначало започнах с хипотезите на Фоменко за Иисус Навин и завоюването на Обетованата земя. Макар, че това са доста късни събития, те са сложени в началото на Библията. Аз възприех тезата на Фоменко за по-стария произход на Новият завет и късния за Стария завет. Наистина като проследите фактите, ще можете да се убедите в това. В книга Иисус Навин има присъствия на оръдия, с които е бил бомбандиран град Иерихон, а това ни довежда до втората половина на ХV век. Според ТХ това съвпада с т. нар. Падане на България под турско робство.
Когато човек реши, като някой исторически детектив да започне да търси библеиските истини, то той ще трябва да се въоръжи с много знания и то не само в една област. През цялото време докато се занимавах с изследване на Библията аз усещах присъствието на невидими сили, които ме насочваха в правилната посока и не само това. Започнах да разбирам, че времето за разкриването на тези истини е вече дошло и не само аз, а много хора в света работят в изграждането на елементите на пъзела. Моята роля е само аз да събера тези елементи и да го сглобя.
Много добър ориентир за българска география в Библията има още в началото и. Там в книга “Битие” е описан раят, в който Господ заселил първите хора – Адам и Ева.
"Нарекоха ме луд, и аз ги нарекох луди. Гласовете им обаче се оказаха повече." Идва ново гласуване...! То се нарича Видов ден.
Уви , няма бог! ;-)
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69