Прочетен: 2586 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2020 19:22
„Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите "Как?", "Защо?" и "Къде?".
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним?", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?"“
Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия“
„Беднякът жадува да бъде почитан. Той не е напълно уверен, че принадлежи към човешката общност. Ами ако е само животно? Оттук иде и потребността да се издокарва, да носи шапка, да заеме някакво място - колкото и скромно да е то - в социалната система.“
Мишел Турние, „Метеорите“
Когато някой се пробуди от примитивния си сън на работещ човек („Хомо Фабер“, Макс Фриш), открива сьомгата. Сьомгата е висш символ на еволюцията на разума, вселенска алфа-омега на възприятието. Или иначе казано, сьомгите не са това, което са.
В началото се минава през квази-съзнанието на еснафа и сноба, който имитира аристократа на повърхностно ниво. Конти се, ходи на театър, яде сьомга за закуска, но за него това са само празни действия. Той не разбира, че всяко от тях е проекция на вътрешни качества – чувствителност, изисканост, благородство и вкус – и сами по себе си тези действия са безмислени. Затова и снобът не се свени да бъде зъл и дребнав, когато никой не гледа, да се държи грубо с прислугата и да мачка зависещите от него. Неговото високомерие е пропорционално на неувереността му. Всичко се измерва в привидности.
Точно както снобът не вижда отвъд повърхността на нещата и бърка формата със съдържание, така и сьомгата, която си купува е менте. Той не разбира от качество и дава луди пари за боядисана сьомга от развъдници, която е тъпкана с антибиотици и кофти фураж. Ако пък го попиташ какво са полиненаситени мастни киселини, най-вероятно ще ти се ядоса.
На втория етап на развитие, еснафът от гъсеница се превръща в пеперудата на мислещия човек. Той за всичко си има причина и яде сьомга, защото е полезна. Купува си само диво хваната и гледа да е от Норвегия, а не от Аляска, за да не се поощряват вредните емисии за транспорт.
Накрая е етапът на играещия човек („Хомо Луденс“, Хьойзинха). Той до такава степен е усвоил правилата, че знае как да ги нарушава креативно. Импровизира и изригва в спонтанни и екстазни жестове, като същевременно е загрижен и внимателен към околните.
На този етап сьомгата придобива съвсем нов смисъл, недостъпен за обикновеността. Човек започва да пътува със сьомга (Умберто Еко, „Пътуване със сьомга“) и дори открива „Сьомгата на съмнението“ (Дъглас Адамс). Разбира, че е измислен, и още повече, че е измислящият. И започва да се смее и играе с онази сериозност, с която си е играл като дете*.
* „Човешката зрелост се състои в това,
отново да намерим онази сериозност,
с която сме играли като деца.“
Ницше
Първи Закон:
не се тревожи за ..глупости..
и, втори: всичко е ..глупости..
поздрави.Джули
Зрялото съзнание съзира взаимовръзките във всичко. И превръща дори въпросите без отговори в съзидателен път.
Реалността е конструкция, но си има закономерна траектория на еволюция на съзнанието, която е отразена в текста, колкото и повърхностно.
Поздрави :)
В тази възраст съм, в която се вършат
осъзнато и с удоволствие."
от някого, естествено, но не помня от кого,
лекичко изменено...
Много вкусна сьомга!
Ще си го прочитам пак,
за удоволствие.
или незрялост завинаги?
Умен си, кажи!
От гледна точка на психология на развитието, зрелият човек интегрира спонтанността и игривостта на детето с рационалността и морала/отговорността на възрастния. Децата, по които много се захласват, са аморални, импулсивни/хаотични и често жестоки. Трябва да вземем най-доброто от детското и да го възвисим в съзнателност и целенасоченост.
Поздрави и мерси за включването :)