Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
26.08.2016 16:02 -
Си-Он - свещеният Хелиопол
Си-Он - свещеният Хелиопол
КАТЕГОРИЯ: МИСТЕРИИ - В СРЯДА, МАЙ 25, 2016
http://www.zahariada.com/
Гадала доказва, че наименованието Сион е понятие, което не произхожда от староеврейски. Първоначално думата се е състояла от две срички: ,,Си" и ,,Он".
,,Си" е староеврейска дума, която означава ,,неплодородно място". ,,Он" е египетското име на свещения град Хелиопол в Древен Египет. Името ,,Сион" е староеврейско словосъчетание, което може да се преведе като ,,Он в пустинята".
Древният Хелиопол е в днешната североизточна част на Кайро в близост до пустинята и няма какво да показва като забележителности, освен един обелиск на Сезострис I и няколко разрушени хълма от славното антично време.
Да сравним твърденията в Библията, във Втора книга на Самуил, за превземането на Ерусалим от Давид, с историческите доказателства за живота и делата на фараон Тутмос III:
Във Втора книга царства, глава 5, строфи 6 и 7, е описано как Давид завоюва Ерусалим: ,,Царят тръгна за Ерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна;... Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град."
Не може да се докаже, че Давид завзема града насилствено, както се предполага от тези строфи. В глава 24 (22-23) във Втора книга царства се разказва, как Давид тръгва, за да купи парче земя от местния цар. Земята принадлежала на Орна, царя на иевусейците. Орна предлага на Давид следното: ,,нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете - за дърва. Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!"
От надписите в храма Карнак в Луксор за живота и делата на фараон Тутмос III знаем, че той е направил от това място свещен град. Преданията доказват, че Тутмос III прекарва там седем месеца - ,,в една крепост на изток в този град" - докато войските му окупират враговете от Мегидо. Надписите обаче не дават никакви сведения за наличието на някакви врагове в крепостта!
Във Втора книга царства, глава 6, строфа 17, след това се казва, как скоро след пристигнаето на Давид израилтяните полагат ковчега: ,,Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него..."
Изразът ковчега Господен вероятно е предаден на израилтяните от Моисей, за който се твърди: ,,И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела." (Деяния на Светите апостоли, 7:22.)
По-нататък се казва, че с пристигането на ковчега Господен в Ерусалим това селище става свещен център на всички израилски народностни племена.
Надписите за делата на Тутмос III в храма Карнак ни съобщават следното: ,,... се събужда (за живот) в шатрата на живота, на благоденствието и на здравето, в града на Орна. И те продължиха на север и следваха своя господар, и носега моя баща Амон РА, господаря на трона на двете държави (за да ни посочи пътя)."
Фараонът следователно е носил със себе си светилището на neter (бога) Амон РА, когато е започнал войната и то остава при него в крепостта. По този начин мястото, на което е било, също става свещено. В историческите записки за Тутмос III се казва, че той е избрал място, за да се съгради там гробница (светилище) за неговия бог.
Отношенията между царете Тутмос III и Орна са описани ясно в писмата от Тел-ек-Амарна, писани през 14. век преди Христос. В едно от тях от владетеля на Ерусалим към Ехнатон, сина и приемника на Аменофис III, се казва: ,,и виж, тази земя Ерусалим не ми е завещана нито от баща ми, нито от майка ми. Могъщата ръка (на царя) ми я предаде."
Трябва да отбележим, че египетският фараон Тутмос III е придвижвал със себе си светилището на своя бог Амон РА и е избирал място, където да го изгради. Както видяхме, историческите дела на III се покриват с библейското повествование на цар Давид, който нарежда да се построи ,,носещ саркофаг" за светинята на израилския народ. Храмът за ,,свещения саркофаг" (,,светилището") е построен обаче едва от наследника на цар Давид (Тутмос III) - цар Соломон.
КАТЕГОРИЯ: МИСТЕРИИ - В СРЯДА, МАЙ 25, 2016
http://www.zahariada.com/
Гадала доказва, че наименованието Сион е понятие, което не произхожда от староеврейски. Първоначално думата се е състояла от две срички: ,,Си" и ,,Он".
,,Си" е староеврейска дума, която означава ,,неплодородно място". ,,Он" е египетското име на свещения град Хелиопол в Древен Египет. Името ,,Сион" е староеврейско словосъчетание, което може да се преведе като ,,Он в пустинята".
Древният Хелиопол е в днешната североизточна част на Кайро в близост до пустинята и няма какво да показва като забележителности, освен един обелиск на Сезострис I и няколко разрушени хълма от славното антично време.
Да сравним твърденията в Библията, във Втора книга на Самуил, за превземането на Ерусалим от Давид, с историческите доказателства за живота и делата на фараон Тутмос III:
Във Втора книга царства, глава 5, строфи 6 и 7, е описано как Давид завоюва Ерусалим: ,,Царят тръгна за Ерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна;... Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град."
Не може да се докаже, че Давид завзема града насилствено, както се предполага от тези строфи. В глава 24 (22-23) във Втора книга царства се разказва, как Давид тръгва, за да купи парче земя от местния цар. Земята принадлежала на Орна, царя на иевусейците. Орна предлага на Давид следното: ,,нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете - за дърва. Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!"
От надписите в храма Карнак в Луксор за живота и делата на фараон Тутмос III знаем, че той е направил от това място свещен град. Преданията доказват, че Тутмос III прекарва там седем месеца - ,,в една крепост на изток в този град" - докато войските му окупират враговете от Мегидо. Надписите обаче не дават никакви сведения за наличието на някакви врагове в крепостта!
Във Втора книга царства, глава 6, строфа 17, след това се казва, как скоро след пристигнаето на Давид израилтяните полагат ковчега: ,,Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него..."
Изразът ковчега Господен вероятно е предаден на израилтяните от Моисей, за който се твърди: ,,И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела." (Деяния на Светите апостоли, 7:22.)
По-нататък се казва, че с пристигането на ковчега Господен в Ерусалим това селище става свещен център на всички израилски народностни племена.
Надписите за делата на Тутмос III в храма Карнак ни съобщават следното: ,,... се събужда (за живот) в шатрата на живота, на благоденствието и на здравето, в града на Орна. И те продължиха на север и следваха своя господар, и носега моя баща Амон РА, господаря на трона на двете държави (за да ни посочи пътя)."
Фараонът следователно е носил със себе си светилището на neter (бога) Амон РА, когато е започнал войната и то остава при него в крепостта. По този начин мястото, на което е било, също става свещено. В историческите записки за Тутмос III се казва, че той е избрал място, за да се съгради там гробница (светилище) за неговия бог.
Отношенията между царете Тутмос III и Орна са описани ясно в писмата от Тел-ек-Амарна, писани през 14. век преди Христос. В едно от тях от владетеля на Ерусалим към Ехнатон, сина и приемника на Аменофис III, се казва: ,,и виж, тази земя Ерусалим не ми е завещана нито от баща ми, нито от майка ми. Могъщата ръка (на царя) ми я предаде."
Трябва да отбележим, че египетският фараон Тутмос III е придвижвал със себе си светилището на своя бог Амон РА и е избирал място, където да го изгради. Както видяхме, историческите дела на III се покриват с библейското повествование на цар Давид, който нарежда да се построи ,,носещ саркофаг" за светинята на израилския народ. Храмът за ,,свещения саркофаг" (,,светилището") е построен обаче едва от наследника на цар Давид (Тутмос III) - цар Соломон.
Документи: Ваксините на Pfizer срещу Ков...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
ВЕДОМСТВЕНИ ИСТОРИИ: БЪДИ ПРЪВ !
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
ВЕДОМСТВЕНИ ИСТОРИИ: БЪДИ ПРЪВ !
Следващ постинг
Предишен постинг