Моят познат, Стефан, вероятно е най-забавният човек, с когото поддържам отношения в момента. Понякога работи като статист в киното. Виждали сме го в ролята на джудже в коледен филм; с хавайска риза на Зимния панаир на книгата (тогава рекламираше моя книга) и като брадат, мустакат турчин в историческа лента. Звездният му час според самия него бил, когато по време на една продукция трябвало да влачи идола си, Гари Олдман, за крака, а пък Гари, пльоснат по гръб, му давал акъл как точно да го подхване.

Какво работи Стефан освен статист е мистерия. Самият той твърди, че продавал книги. Но веднъж ми довери и че бил шпионин като дядо си, Стефан старши. За Стефан старши има публикувани документи, че наистина е работил в разузнаването навремето, а колкото до внука му... не знам какво да мисля. Когато се сетя за това изявление, винаги се чудя дали е бил сериозен.

Като хоби Стефчо се занимава с писане. И с четене. И със снимане на тролски видеоклипове. Наскоро попаднах на негов клип как се вози в трамвай, а на друг разглеждаше книга-игра под портрета на Тодор Живков и в съпровод на „Вставай, страна огромная“. Що се отнася до разказите му, ако някога попаднете на тях, пригответе си памперс, преди да ги зачетете. Мечтата на Стефан е да стане бомж (от руски – бездомник). Точно бомж, а не прост клошар. Затова пуска коса и брада (освен заради киното) и ходи да чете книги по градинките. Разбира се, истински бомж той няма да стане, защото притежава два апартамента в София, но се справя отлично с наподобяването. Най-голямата похвала за него е някой да му каже, че прилича на бомж, а когато нарича така другите, не е за да ги обижда.

Понякога Стефчо твърди, че не пие. Само че сме си пийвали заедно по биричка. Твърди, че и по жени не ходи, но тук историята мълчи позорно. Още никой не е успял да уличи Стефан в близки отношения с представителка на противния пол. Може би бягат от него.

Ако Стефчо някога прочете този текст, сигурно ще поиска да ме замери с тежък, евтин и държавен предмет. Стига да намери такъв, разбира се. А може на свой ред да напише нещо за мен. Моята личност не е толкова интересна като неговата, но знае ли се? И все пак се радвам, че го познавам и че винаги когато ми е тъжно, мога да разчитам на неговите истории да ме развеселят.

Стефана Ташева