Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2020 15:00 - Шантав ден
Автор: miri479 Категория: Забавление   
Прочетен: 1167 Коментари: 7 Гласове:
10

Последна промяна: 27.10.2020 15:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 /разказ/ image   Събудих се в 25 каунда по местно калтропско време (т.е късно след обяд, ако говорим за Земята) и бавно се изтегнах във водното си легло. Умората бе полепнала по всяка частица от тялото ми. Семейният робот Уилям, който изпълняваше универсални функции – от домашна помощница до информационен бюлетин - ми поднесе порция диетичен мус с подскачащи фландърски банани (лично за мен, диетичността на продукта се дължи на енергията, изразходвана в преследване на ястието) и ме бомбардира с последните новини за бунтовете в провинция Кокосдейл (планета в северната част на мъглявината Стонхус.)
- Не спами излишно! – прекъснах го рязко, с което се опитах да му намекна, че бих предпочела по-практична информация, касаеща пряко моите лични дела.
- Нямате нови писма в личната си поща.
- Така и предполагах – отвърнах мрачно – давай нататък.
- Шефът Ви, мистър Флът иска да преработите трета точка от доклада. На Ваше място бих го направил веднага. В условията на глобална галактическа криза, никой не може да бъде сигурен за работата си. А Вашите лични качества не са нещо, на което може прекалено да се осланяте....
Последвалата пауза бе предизвикана от "случайно" прелетяла над главата му подочистачка.
- Между другото, току що погълнахте 785 калории, като се има предвид, че напоследък теглото Ви...
- Достатъчно, Уил!
Тъкмо се канех да го изключа по неприятен за него начин, когато най-после каза нещо полезно:
- След два каунда имате среща в ресторант „Огненото пиле” с представителки на Дружеството за защита правата на милойските тюлени.
- Мамк...- плеснах се по челото /напълно бях забравила!/ - Приготви ли ми прилежно и в писмен вид предложенията по делото с психически малтретирания тюлен?
- Да, ето лаптопа, температурата навън е 150 градуса, препоръчвам Ви силно охлаждащ термокостюм и не прекалявайте с наситените мазнини...
Тук вече изпълних намерението си да го изключа по неприятен за него начин, преди да успял да спомене нещо за прическата ми. (Сигурно е програмиран от бившия ми съпруг. И той като него, можеше да се похвали с деликатността на хипопотам. Както и да е.) Пъхнах компютъра в джоба си, хванах едно аеротакси и след малко вече бях в „Огненото пиле”. Самоизтезавах се с диетична порция пърхащи крилца със заливка от хълцащ сос „Молинари” и енергиен коктейл от червени малбургски водорасли, разглеждайки необичайния пейзаж през прозореца. Все още не можех да свикна с тукашните огромни планински вериги, опасани от вулканични кратери и така наречените висящи реки, но да оставим това.
На съседната маса имаше сбирка на почиталите на играта Крос рол, които, прилично почерпени с халюциногенни малбургски гъби, разиграваха сцени от нея с едно нещастно местно влечуго – рядък екземпляр крилата змия Сириус.
Дамите от клуба закъсняха и това започна да ме дразни. Тъкмо се канех да напусна заведението, когато лаптопа ми изписка и изобрази емутикон с мутирал пощенски дракон - сигнал, че имам ново съобщение в личната си поща. Писмото беше от адвокатката Анна Райс и гласеше следното:
„Макгил съжалявам, но няма да мога да дойда на срещата, рибката ми Кармен изпадна в депресия и направи опит за самоубийство чрез напускане на аквариума. Ще се наложи да остана с нея до края на деня. Едуарда също не може да дойде - апартамента й е заключен, а ключът се оказал в контейнера за боклук по неизвестни причини. Маринда пък получила алергична реакция от рядък местен специалитет – фламбирани алигаторски бутчета. Скъпа, подозирам, че всичко това е конспирация от Тайното общество в подкрепа на ловците на тюлени. Ти трябва да изпълниш една важна мисия в защита на дружеството – остани още малко в „Пилето”, след половин каунд ще се появи човек с жълта брада, който ще си поръча инокийско уиски. Когато го видиш, отиди на масата му и попитай за солницата. Ще ти отговори „Съжалявам мис, но използвам подслаждаща сол, не мога да Ви бъда полезен.” Това е паролата. Тогава го помоли за горчив оцет и той ще ти подаде малка кутийка с инструкции за по-нататък. Благодаря предварително.”
Усещах, че нервите ми започват да се късат един по един като електрически бушони при свръхнапрежение. Но все пак реших да спазя инструкциите на Анна и да убия времето с наблюдения върху демонстрациите на съседната маса, които ставаха все по-истерични. Просто се чудех, няма ли горката змия най-накрая да се сети, че е от семейството на отровните влечуги и да ми направи удоволствие, клъцвайки някоя от заобикалящите я откачалки.
След три четвърти каунд в бара действително влезе мистериозен мъж. Но не с жълта брада, а с дълга коса и изчанчена каубойска шапка (поне беше хуманоид). Направи ми впечатление, че се оглеждаше с очакване и че погледът му се задържа малко по-дълго върху мен, но го отдадох на планетен патриотизъм – все пак, представителите на Млечния път бяха почти колекционерска рядкост на Калтроп. После взе, че ми поиска солницата, а аз, моля ви се, изтърсих:
- Съжалявам, но ползвам само подслаждаща сол, не мога да Ви бъда полезна.
- Чудесно! – ухили се той и ми подаде малка зелена кутийка.
Странна промяна в сценария! Но когато я отворих, установих, че съм попаднала в някакъв съвършено различен сценарий. Очите ми се окръглиха, подобно гладен малтайски вълк, срещнал случайно на пътя си стадо елени, при това наблъскани с тонове успокоително. Вместо указания, вътре имаше... рядка и много ценна монета от времето на инките.
- Менюто е добро, нали? – изрече с гордост, сякаш бе главният готвач в заведението.
Кимнах с вид, че разбирам за какво иде реч /въпреки, че съвсем не разбирах/. Тогава той стана, пожела ми добър апетит и излезе, преди да успея да му обясня за недоразумението.
Предполагам, че съм изглеждала като избягала от отрезвителното, но кой ли пък би забелязал сред заобикалящата ме лудница. Още на Земята бях чувала какви ли не легенди за индианските съкровища. Една от най-шантавите беше, че можели да трансформират пространствено-времевия континуум и да разрушат границите на... Внезапно някой ме докосна по рамото. Беше от ония полупрозрачни сини дами от телепортиращото се племе Нилну, които обикаляха наоколо, преструвайки се на гледачки и тормозеха всички жени, лишени от компания в ресторантите. Та тя ме изнуди за един сеанс с невидими карти Бунгу и изпадайки в транс ми съобщи, че скоро ще се запозная с мъж, наречен Брингдамон Урсула, който ще преобърне изцяло хода на съдбата ми. Естествено, като кореняк землянка, аз не се впечатлявах особено от представители на силния пол с имена от типа "Брингдамон Урсула", но все пак съвестно заплатих сеанса и любезно й намекнах, че очаквам други хора, така че тя възпитано се дематериализира и ме остави на спокойствие.
Най-после се наканих да офейквам. Още повече, че обкръжението от виртуални геймъри се замени със сбирка на местното дружество на поетите, които пък заформиха свръхинтелигентен спор около въпроса... Темата бе твърде изискана за моя вкус. Та, прибрах аз придобивката в чантичката си, макар да не бях напълно сигурна какво точно да правя с нея и тръгнах. На входа ме пресрещна очукан аеромобил, вратата му изтерзано изскърца и се отвори.
 - Хайде към Марсианска мистерия – предложи небрежно „каубоят”, който по някаква случайност се оказа шофьор на возилото.
Да, да, знам какво ще ми кажете. Още тогава трябваше да го уведомя, че е станала грешка и че не съм тази, за която ме мисли, но някакво нездраво любопитство ме подтикна да се кача. Вероятно по-късно бих могла да пледирам за временна невменяемост, в случай, че се наложи.
- Срещна ли се нилнуто? – поинтересува се лаконично.
- М-м, да.
Трошката му бе доста очукана и не можеше да вдигне повече от 360.
- Не трябва да се набиваме на очи – обясни той.
- Разбира се – отвърнах с престорена увереност.
/следва/



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kossef - Поздравления...
27.10.2020 15:28
Бих премахнал (15)минути и понеделник - за по-голяма "фантастико автентичност", ако приемете весело закачката ми. Успех!... В очакване на 2-ра.
цитирай
2. miri479 - Благодаря,
27.10.2020 15:39
Приемам я весело и ги премахнах по Ваш съвет, прав сте, че така е по-добре:)
цитирай
3. germantiger - :)
27.10.2020 16:31
:) :)

галактичесдката криза е нашата световна

материализиращата се гледачка са мангалките около офиса ти

тия от играта са ония от игри на волята, поне някои от жените

умората и ставането следобед ти се случва и на теб ;)

протестиращите за тюлените са днешните малоумни протестъри в бг и по света

каубоя може да е твоя човек или аз или някой фантазен пич
цитирай
4. germantiger - +
27.10.2020 16:33
хареса ми ;) динамично, темпово, наистина си се отпуснала и забавлявала докато го пишеш

НЕ е досадно и ми се нрави как отразява нашата действителност пренесена "напред"

онова с калориите и робота е супер начало и наистина ухилващо :)

аз също чакам продължението, защото има детективска "нотка" или някаква не знам - мистерия

направи ми впечатление женскяи свят... мъж до каубоя липсваше въобще :)

но пък си се подограла с момите в разказчето - приятно ми стана
цитирай
5. miri479 - Здравейр Митак,
27.10.2020 16:59
много благодаря за коментарите и подкрепата. Станаха ми интересни препратките, които си открил със съвременността, дори и аз не бях се досетила за някои от тях, но си прав, може би на подсъзнателно ниво съм ги търсила и наистина много се забавлявах, докато го писах:). Радвам се, че ти е харесало, скоро ще пусна втората част, да видим как ще се справя с мистерията:). Не съм се замисляла, че описвам женски свят, но сега, като го прочетох пак май е вярно. Пак благодаря за прочита и оценката.
цитирай
6. valdor1355 - Мири, не обичам фантастиката, но ти ...
28.10.2020 15:51
Мири, не обичам фантастиката, но ти си единственият и любим фантаст, който чета! :)
Поздрави! :)
цитирай
7. miri479 - Здравей, Валдор,
28.10.2020 16:28
Благодаря, че прочете, поласкана съм:)... Естествено, че има много по-талантливи и стойностни автори на фантастика от мен, просто явно не си попаднала на подходящите за твоя вкус. Радвам се, че и това начало ти е допаднало:)! Поздрави и прегръдки от мен:)!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555680
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031