Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2012 10:56 - Град Пирдоп-връх Паскал-Еленската базилика-20.05.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 19751 Коментари: 9 Гласове:
5

Последна промяна: 22.05.2012 11:16


 Първо-времето беше неподходящо за излет в планината. Второ-чувствах се изморен и здраво ме мързеше. Трето-бях предупреден от един блогър да не ходя в Пирдоп. В сравнение със Златица град Пирдоп е по-ново населено място и в него няма какво да се види. Четвърто-бях ходил по маршрута от Пирдоп до връх Паскал. За какво да ходя пак по същия маршрут. И въпреки всичко взех, че отидох. Да се чуди човек защо. Паркирах сутринта в 7.30 на ж.п. гарата и се порадвах на гигантеите.

image
                                                   Сградата на ж.п. гара Пирдоп

   От дете знаех, че дърветата на ж.п. гарата са секвои. Така са ми казвали. Наскоро прочетох, че не били секвои, а гигантеи. Секвоите не били най-големите дървета на земята, а такива били гигантеите. Гигантеите на гарата били още много млади. Дано да съм жив да ги видя пораснали. Нарочно не ги снимах. Има ги снимани на много места. Съсредоточих се върху това което виждах към планината. А то беше гъста мъгла. От гарата завих по релсите на изток. След около 500 метра стигнах до отбивката за хижа Паскал.

image
                              Разклона за хижа Паскал. Вижда се докъде е мъглата.

   Маркирана е с табелка, поставена на един  електрически стълб. От Пирдоп до хижа Паскал се върви само по черен път. Пътя минава покрай стената на хвостохранилището и влиза в гората. В началото има доста отбивки от пътя, но всички разклони са маркирани с по две табелки и няма опасност от изгубване. Щом стигне до планината черния път започва рязко да изкачва на серпентини. В гората няма обгледност затова като ориентир служат няколко чешми по пътя.

image
                                                             Хаджиличова чешма

   След чешмата с беседката се излиза на по-обгледно място. Там щракнах и първите снимки надолу към Пирдоп.

image
                                   Първи гледки от планината надолу към Пирдоп

   Следва поляната с двете къщи в края на гората. Всички туристи, които се качват за първи път мислят къщата в края поляната за хижа Паскал. Истинската хижа е на около двеста метра нагоре през гората. В края на поляната има и една много интересна къща-май е на Баба Яга. До нея е Туристическата чешма от която си налях вода.

image
                                     Къщата на Баба Яга и Туристическата чешма

    Зад чешмата се влиза в гората и след малко се излиза на хижа Паскал.

image
                                                                         Хижа Паскал

    От гарата до хижата е точно час и половина. Вратата беше залостена, от комина не излизаше пушек и май нямаше никой. Същото видях и миналата седмица на хижа Свищи плаз. Щракнах една снимка и продължих покрай оградата нагоре. Пред мен се откри любимата ми гледка. Колова маркировка наредена по права линия нагоре. Ама много нагоре. Коловете отдолу изглеждаха стотици. Мъглата в горната част пречеше да се види края на редицата. Знаех много добре колко е денивелацията. Към 700 метра само здраво нагоре. Толкова ме домързя, че чак поспрях за момент. После пих една студена вода от последната чешма и задрапах бавно нагоре. Изкачвах се цял час и половина.

image
                                              Баира е стръмен, но за сметка на това дълъг

   Често спирах и се любувах на мъглата, която ту настъпваше надолу, ту се отдръпваше нагоре.

image
                                                                                 Мъглата  

   На билото ме чакаха голям студ, голяма мъгла и голям вятър.

image
            На връх Косица. Първият двухилядник от връх Миджур на изток.

    Пристигнах на връх Паскал към 10.30 часа. Минавал съм оттук няколко пъти, но никога не съм търсил отметката за връх. Сега я потърсих  в мъглата, но не я открих дори и с
GPS-са. Май изобщо не се знае къде е върха на връх Паскал. От Паскал реших да се спускам надолу. Нищо не се виждаше в мъглата и започнах да се спускам напомерица. Тази дума съм я прочел в старите книги за планината. Напомерица, демек - произволно. Терена беше гол и много удобен за слизане. Спуснах се в югоизточна посока за да избегна долината на река Еленска. По-надолу мъглата се разсея и се откриха чудни гледки към двата по-лични върха под Паскал-върховете Калето и Джемински камък.

image
                                               От връх Паскал се спускам надолу

   Първо завих надясно към Калето. Някога върха се е отцепил от ската и сега стои самотен и отвесен от трите се страни.

image
                                                                       Връх Калето

image                                                 Град Пирдоп през ВИП-прозорец

   Изкачих го от единствената възможна страна. Потърсих някакви останки от крепост на върха, но такива не намерих. Може би се казва Кале просто заради формата си.

image
                                                                            На връх Калето

  От Калето завих наляво към Джемински камък.

image
                                 Към връх Джемински камък. Под него е село Антон.

image
                                                                 Местността Джемини

   Отдолу от подбалканския път върха изглежда точно като огромен камък. Всъщност върха е сцепен на две, а между двете части на камъка има малка пропаст.

image
                                                                На връх Джемински камък

image
                                                    Към по-малкия Джемински камък

    И този връх е отвесен от трите си страни. Особено интересни са отвесите от изток откъм красивата долина на река Китница. След Джемински камък отново завих надясно.

image
                                                      Връх Джемински камък от запад

    Трябваше да изляза на Еленската базилика. Знаех, че се намира покрай река Еленска, приблизително там където се съединяват планината и полето. От Джемински камък надолу имаше гъсти гори и за да ги избегна започнах да подсичам на запад по ръба на гората. Накрая стигнах до река Еленска и видях някъде долу черен път. Хванах черния път, но той естествено заби в противоположната посока. Изоставих пътя и тръгнах направо през гората без пътека. Доста зор видях докато изляза на някаква поляна. А там какво да видя. Стърчат останките на Еленската базилика.

image
                                    Еленската базилика на фона на Балкана

   От толкова гъсти гори аз да взема да изляза точно на правилното място. Пред базиликата има равна слънчева поляна и на поляната хубава хижа- Еленско.

image
                                                                               Хижа Еленско

   Някакви хора се бяха настанили на поляната под шарена сянка. Бяха запалили барбекю и бяха разпънали голяма маса. Голям кеф. А пък аз ходя ли ходя. Заприказвахме се. Не ми повярваха, че слизам отгоре и, че ще се връщам към Пирдоп пеша. То и времето беше станало доста тежко за ходене. Пожелах им добър апетит и отидох до базиликата.

image
                                                     В двора на Еленската базилика

   Строена е през 4-ти век. Била е огромна за времето си и сигурно чудно красива. Красиви са дори останките и на фона на Балкана. Останките са запазени на височина 9 метра.

image
                               Останките от базиликата. Високи са 9 метра.

  Мястото изглежда отдалечено и диво, но в древността тук е имало град на траките.

image
                                                                             Олтара

image
                                                                Крепостната стена

  Базиликата сигурно често е била нападана, защото е оградена от дебела крепостна стена с кули в четирите ъгъла. След базиликата продължих в посока на Пирдоп първо по асфалтов, а после по черен път.

image
                  Нагоре към връх Паскал. Слязох по реброто най-отдясно.

   Пътя минава през красиви брезови и акациеви гори. Излязох от горите малко преди ж.п. гарата. По имотите щъкаха работливи хора, които любопитно ме гледаха. Турист с раница и щеки върви през полето. Накрая се движех без път, като за ориентир ми служеха гигантеите на гарата. Към 14.30 часа си бях до колата.

image
                                                 В дъното гигантеите на ж.п. гарата

image
                                                                GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
5



1. tikoev - Здравей
22.05.2012 19:09
И пак чудесен материал. :) Аз също минавам по "мои" си маршрути когато мога. Все едно отивам на гости на стар приятел. :)
цитирай
2. анонимен - здравейте
29.05.2012 11:54
Много хубави маршрути, сериозно ходене. Първо попаднах на снимките в snimka, а сега и на блога. Почерпих няколко интересни идеи, за което благодаря. Аз също ходя сам. Установих, че сме се засекли миналият май (2011г.) някъде около Овчарския водопад, Вие продължамахте нагоре (после видях, че се е получило впечатляващо ходене), а аз тогава нямах много време и се мотах нагоре по реката и водопадите. Ще продължавам да следя блога с интерес.
Антон
цитирай
3. pelitko - Спомням си добре!
29.05.2012 16:58
Засякох се с турист преди водопада и си поговорихме за това кой накъде е. Тогава стигнах до Кабул и се върнах по същия път. После ходих още два пъти в този район на Рила. Ще напиша подробно за всички маршрути. А Вие наистина ли сте анонимен или ....? Останах с впечатление, че сте Някой от Планинарски форум?!
цитирай
4. анонимен - Полуанонимен
30.05.2012 11:23
В Планинарски форум съм Antoon, но писането не ми е стихия. Ще ми интересно да прочета още за района на Овчарци и наоколо. Родителите ми имат вила сравнително наблизо, но когато съм там гледам да отскоча до по-високите части, обаче през годините вече съм ги обходил доста подробно, та дойде време да тръгна и по маршрутите отдолу.
цитирай
5. pelitko - Antoon
30.05.2012 14:22
Когато се срещнахме веднага разбрах, че говоря с компетентен човек. Затова и попитах дали не си от форума. Радвам се, че някой е "почерпил интересни идеи" точно от мене. През почивните дни направих още два прехода в Стара планина. Когато остане време ще ги сложа в snimka и в блога.
цитирай
6. lubara - Бях на връх Паскал преди 12 години. ...
09.08.2012 17:46
Бях на връх Паскал преди 12 години. На 1-ви февруари. Слънцето залязваше под нас, въздухът беше бистър и студен, голяма красота. Но ти си професионалист планинар, аз го давам само за емоцията, не познавам всичките подробности, за които чета в блога ти.
цитирай
7. pelitko - Благодаря за определението
10.08.2012 10:00
Не съм професионалист-планинар. Занимавам се с много други неща. И аз ходя за емоцията. Около връх Паскал е наистина много красиво, но истинската красота е под върха. Като се спускаш от вр. Паскал на юг, около върховете Калето и Джемински камък и джендема на река Еленска.
цитирай
8. tanjai - Привет!
15.04.2013 15:45
Тъкмо мислих да ходя към хижата и попаднах на чудесното Ви описание. Прекрасно сте го описали и снимките са красиви.
Исках да Ви кажа, че община Пирдоп си е харесала някои от снимките и са си ги сложили в Официалния сайт.
http://pirdop.bg/?option=content&content_id=48&sub=187
Общинарите имат масовото хоби - крадене на снимки от блогове. На мен Баня ми беше "взело" 5-6, а община Мирково направо си ми беше взела описание на маршрут.
Лек ден и ще ходя да чета и другите Ви мнения.
цитирай
9. pelitko - Привет tanjai!
15.04.2013 16:41
Странно хоби имат общинарите в Пирдоп. Същото е и в Президентсвото. Там снимки от Скалистите планини в САЩ ги сложиха за фон на новогодишното приветствие на Президента. Благодаря за мнението Ви относно снимките и описанието ми. Ще се радвам да прочетете и другите постинги. На хижа Паскал непременно отидете.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1056433
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031