От чувство за самосъхранение, до вина и срам, та чак до образование.
Последното го нямаше, защото родителите й липсваха непрекъснатопоради някакви причини и тя се озоваваше сама вкъщи доста често.
Не беше лош човек или нещо такова, просто израстна с по-различни представи за света от останалите деца. Сега като се замисля, не знам дали е жива все още…
Беше много приятно в нейната компания, а тя беше винаги съгласна за всичко. Това го знаехме много малко хора, защото тя беше трудно откриваема и рядко си стоеше вкъщи. Беше нещо като мафията – тя се свързва с теб и те намира, а ти не.
Веднъж тя ме намери в нас, по-точно в стаята ми ( което не беше нещо кой знае какво, защото често се намирам в стаята си в два през нощта ).
- - Защо спиш още? Ставай. – беше влязла през прозореца без да я усетя.
- - Пфф…хмф…а? – успях да кажа. Не се изненадах, че тя е в стаята ми, но е трудно да повярваш на каквото и да е в този час.
След няколко минути се озовахме долу. Не знам как се измъкнах от нас без да ме усетят наще. Не знам и защо се съгласих на всичко това, но се чувствах спокоен и ми беше донякъде приятно.
Тръгнахме надолу по улицата, аз пеша и леко залитайки сънен, а тя до мен с някакво колело.
- - Откъде това колело? – попитах аз, защото вече десет минути ходех след нея без да си обелим и дума.
- - Не е мое – отвърна тя. – Намерих го.
Същото колело беше всеки ден пред магазина за плод и зеленчук в квартала. Намерила го била.
- - Сигурна ли си? – погледнах я с укор.
- - Ще го върна де! – Отвърна тя след кратко мълчание.
Озовахме се в парка и се качихме нагоре по една пътечка. Беше толкова тъмно, че се наложи да изплозваме фара на колелото, за да вървим нагоре още десет минути и да спрем в началото на една ливада.
Там никой не ходеше, защото беше много стръмно и пълно с храсти.
Тя подпря колелото до едно дърво и стъпи на един счупен клон, който беше достатъчно ниско.
Тогава видях, че тя беше по сандали. Имаше гривна на глезена, от тези сребърните, на които висяха различни елементи като слончета и лунички.
Имаше и пола.
Колко сънен съм в момента?
Тя направи опит да се качи нагоре, но не успя и се ядоса. Погледна нагоре към короната на дървото и посочи.
- - Виждаш ли там горе?
- - Има нещо, но … - за миг се замислих. – това къщичка ли е?
- - Да, и искам да я видя!
- - Не знаеш ли на кого е?
- - Има ли значение? Нали е в гората?
- - Да, всъщност – отвърнах й – няма да ти е първото влизане с взлом за тази нощ.
- - Да, прав си. Сега ще ми помогнеш ли?
Огледах се наоколо, разбирасе нямаше никой. Поляната до нас беше пустна и се разхождаха само светулки и лунни лъчи.
Тя стъпи отново на клона.
- - Е? – усмихна се.
Аз й направих стълбичка с ръцете ми. Тя стъпи отново и единият й крак се огъна повече отколкото трябваше и тя залитна.
- - От полата е – изпуфтя. След което слезе на земята. Свали я без никаква суета и зачака.
Извърнах поглед настрани, за да не гледам.
- - Ще ми помогнеш ли или…?
Аз застанах до нея и левият й крак проблесна на лунна светлина, а дървото и листата му разхождаха сенките си по него. Бедрото й потрепна от усилието да се набере.
насочих поглед към колелото и полата й върху него.
- - Къде си? – попита тя. Беше се набрала на половината път до къщичката.
Погледнах нагоре мълчаливо. Отчасти за радвах, че е тъмно, защото това, което може би щях да видя, щеше да ме накара да припадна.
- - Идвал ли си някога тук? – чу се гласа й от къщичката. Аз вече се бях качил до входа й.
Вътре се виждаше как има две малки дупки с размерите на прозорец, който е в тоалетна.
- - Не. Не мисля, че дори съм си представял някога да идвам до тук.
- - Отвън има някакви флагчета, които висят – сподели тя. – Оставих блузата си да изсъхне.
- - Да изсъхне? Че от какво се намокри?
- - Разлях си шишето с вода докато се качвах, виж – тя обърна шишенцето с вода надолу с главата и капнаха няколко капки.
Наведе се и открадна едно одеяло, за да се завие. След това седна на земята, придърпа двете огромни възглавници и подреди една до друга. После бавно пропълза върху тях и легна.
Светлината от луната се настрани върху лицето й и леко се разходи из одеялото. Чак тогава забелязах колко всъщност е привлекателна, красива дори. По един нейн си начин.
Винаги е била такава всъщност, но просто тази нощ беше нещо, което се случваше за пръв път.
Беше с пусната коса, която се разливаше по възглавницата и усмивка като диамантено поле.
- - И … така – започна тя и се повдигна леко на лакти. – намерих си това местенце. Мисля, че е чудесно скривалище за лятото. Ти какво мислиш?
- - Ами да, всъщност мисля, че…
- - Ела тук – прекъсна ме тя. Защото откакто се качихме, аз стоях в средата на къщичката.
Краката ми само това чакаха. Без дори да се замислят потеглиха без мен.
Стигнах до възглавницата и седнах до краката й.
Тя изкара единият си крак изпод одеялото и го постави в скута ми.
Усетих колко мека и гладка е кожата й и инстинктивно я погалих с върха на пръстите ми.
- - Легни до мен де – каза тихо тя.
Послушно си свалих обувките и се настаних плахо до нея.
- - Така ли си лягаш вкъщи? – с усмивка ми направи забележка.
- - Какво имаш предвид?
- - С дрехите?
Свалих си панталоните и блузата, останах само по боксерки.
Беше ми за пръв път.
Никога до тогава не бях лягал до момиче.
Особено гол.
Усетих студената й кожа, до моята.
Усетих пулса й.
Стараех се да гледам дискретно в тавана, за да не направя нещо, което да развали мига.
- - Сега се обръщаш към мен и ме целуваш – прошепна тя.
- - Добре – отвърнах аз.
И света пропадна.
Стаята заблестя.
Времето се разпиля и тя се оплете около мен с крака.
- - Свали ми сутиена.
- - Добре.
- - Млъкни.
- - Добре.
Тя се качи върху мен и се усмхна, закри тялото си с одеялото.
- - Не гледай.
Не казах нищо.
- - Искаш ли да видиш?
Поклатих глава. Добре, че е тъмно, сигурно щях да съм с цвят на домат в момента.
- - Не може.
Тя хвърли одеялото по мен и остана отдолу. Усетих мокрите й целувки по гърдите ми. Исках да я погледна и повдигнах одеялото, но тя рязко спря и го върна отново.
- - Не гледай!
Усещах целувките й да слизат все по-надолу и по-надолу. Знаех какво предстои, знаех и как се случват нещата, но никога не ми се беше случвало.
Докато тя не го освободи от боксерките. Чу се едно тихо „еха“.
И след това всичко се преплете. Усетих ръката й, усетих усните й. Меките й устни върху главичката.
Тя го целуваше бавно и тихо, а сетне го облизваше леко.
Опитах се да си представям ситуации, които да ме накарат да издържа по-дълго. Наистина. Постарах се.
Но когато тя го налапа целия, просто се случи. Нямах и грам контрол върху случващото се.
Настана миг тишина, миг. Миг от секунда-две-пет.
После се чу тихичко „ммммм“.
Усетих как се връща отново нагоре по дялото ми с език.
Показа главата си и се усмихна.
- - Искам пак.
