Българския език е уникален! В сравнение с всички останали езици от нашата група той е най-развит и съвършен по структура. Запазили сме архаични думи от времето когато арийците са потеглили от Тракия към Индия. Ведическите грива, нас, вас, липса, тата отговарят на българските грива, нас, вас, липса, тате.

Колкото и консервативен и силен да е езика ни, той все пак не е подминат от промените. Те са неизбежни, навлизат бавно и незабележимо. Стават осезаеми едва след дълъг период от време. Дори и думите от основния речников запас могат да бъдат заменени от други и забравени от обикновените хора. Преди около хиляда години съложъ, потьпега, ланита, ларъ са били съвършено разбираеми за дедите ни. Днес обаче само езиковедите знаят, че съложъ, потъпега, ланита и ларъ означават съпруга, разведена жена, страна, сандък...

Върнем ли се още по-назад във времето ще срещнем още по-странни думи, които за повечето хора ще звучат като чужди. Езика на предците ни живели по времето на Херодот се е различавал значително от днешния. Тогава не е имало институция, която да се заеме с установяване и поддържане на официален език. От друга страна хората обитавали различни области на страната ни са държали на своя собствен диалект и трудно са приемали речта на други, пък било те и техни роднини...

От имената на тракийските племена можем на научим много. Понеже веси (беси) отговаря на стблг. вьсъ-селище, то става ясно, че това племе е имало постоянни селища. За високия статут на весите знаем от Херодот, техните светилища са били на голяма почит. Медите са били с русо-рижи коси...с цвят на мед и това е дало името на племето. Морисените са обитавали бреговете на Черно Море. Бригите са живеели в планински местности, по бреговете...

Тълкуването на тези древни етноними е сравнително лесно. Има обаче и други, които са по-трудно разгадаеми. Като пример могат да се посочат грестоните, вените, гондрите, синтите. На пръв поглед техните имена са напълно чужди на езика ни и не могат да се обяснят. Задълбочим ли се обаче ще стане ясно, че без изключение древните тракийски топоними имат смисъл на старобългарски.

Грестоните са обитавали Родопите и Беломорито. Занимавали са се с трансхуманно животновъдство, т.е. мигрирали са със сезоните. Тези техни пътувания са станали причина да възникне името им. Грестони се обяснява със стблг. гренсти – ходя, пътувам. Интересното е това, че в земите на грестоните до ново време се е запазило трансхуманното животновъдство. Българите се движеха със стадата си между Родопите и Бяло Море векове наред...докато в началото на 20-ти век “великите сили” не отнеха земята ни и я подариха на гърците …

За тракийското племе вени споменава римския автор Плиний Стари. Той разполага тези наши деди по долното течение на река Марица. В древността тя е била плавателна и по нея са минавали доста товарни кораби. Местообитанията на вените са предразполагали към търговия, това е и значението на името им. Вени се обяснява със стблг. венити –продавам.

До колкото ми е известно гондрите се споменават само от Стефан Византийски. Обикновено траколози и езиковеди бягат от името им като дявол от тамян. Навярно причината е в това, че етнонима гондри е сроден с хуно-гондури...Гондри означава бойци, преследвачи, удрящи. Името се обяснява със стблг. гънати- гнетя, удрям, а също и гнет, гоня...

Синтите са интересно племе. Eдин клон е обитавал Беломорието, други са били в Черноморските степи...Точно там където се “появяват” старите българи след мистериозното изпаряване на тракийското племе синти. Фактът, че синти обитават както Тракия, така и Черноморските степи показва, че са били скотовъдци, които постоянно са търсели паша за стадата си. Следователно тяхноото име подобно на това на грестоните би трябвало да има смисъл пътуващи, движещи се, тези, които са постоянно в движение.

Синти е обяснимо със стблг. шентание – бунтуване, раздвижване. Сродна е и днешните български думи шетам, шетня, шетане...т.е. движение. Понеже езика, а и азбуката на гърците не могат да отразят правилно нашата по-съвършена реч, можем да заключим, че правилното име на синтите е шинти, или шенти. Възможно е разбира се в древността глагола шетам да е имал и други диалектни форми...

Сродно на името на синтите е названито на Индия – Hind. То идва от по-старата форма Sindh, която персите преиначават на  Hind, а по-късно западноевропейците правят от Hind India. Някои изследователи дори смело предполагат, че клон на тракийското племе синти е дало името на Индия – Sindh. Това по принцип е възможно. Все пак Луций Ариан разказва, че тракиецът Дионис е създател на индийската цивилизация. Плиний Стари поставя тракийските племена тюни и кикони в близост до Индия, а в древните индийски пурани (предания) се говори за идването на народа бригус, наричан още баргава, балгава. Те били бойци колесничари (като траките), а местното население ги смятало за божествен народ. В други предания саките се определят като белокожи наследници на войнската класа на арийците, а един гръцки автор твърди, че саките са ...траки.

Започнахме със странните имена на траките, а завършихме с името на Индия:) Дори дедите ни траките да не са дали името на тази огромна страна, тяхното присъствие там е неоспоримо и един ден ще бъде признато...Ще бъде признато и това, че ние българите сме потомци на траките, наследници на певеца Орфей, на мъдреца Залмоксис и мъжествения Арес...Имената на тракийските племена доказват това. Не е възможно да сме чужденци, а същевременно най-древните етноними от земите ни да са обясними на български език...

Както гласи една максима – Истината е като слънцето, можеш да я криеш, но тя няма да изчезне:) Няма да изчезнем и ние защото сме народ на дарители! Напук на мързеливите, измамниците и мошениците ние ще си останем на Балканите и ще си добруваме дълги векове след като костите на враговете ни са изтлели в мрачните им гробове...Не се гаси туй що не гасне!!!