ВЕЛИКАТА ПРОМЯНА

Преди известно време един мой приятел ме предупреди, че заема ли се да оспорвам официалната историография трябва да се приготвя за война. Той знаеше много добре какво говори, историк е и познава голяма част от учените ни. Някои от тях моя приятел счита за способни и умни хора, готови да приемат новото, но добави, че има други изследователи на миналото ни – високомерни, ограничени, за сметка на това обаче разполагащи с влияние.

Реших да установя контакт с някой изследовател от новото поколение. Любопитен бях да разбера как младите учени гледат на очевидните грешки на своите учители.По ирония на съдбата намерих нужния ми събеседник по случайност в един музей.На човека му личеше, че е интелигентен, а от разговора ни установих и, че е отлично подготвен. Поприказвахме за различни събития от миналото ни. Стана ми ясно, че младия историк е добре запознат със средновековните летописи. Беше си направил труда да прочете работите на старите автори.  

Реших да започна с “провокациите” питайки каква е основната причина да се смята, че старите българи са нашественици на Балканите? Историка вдигна учудено рамене и рече – Ами това се знае отдавна, през VІІ-ми век настъпва една голяма промяна в материалната култура, топонимия и ред други неща...

Помолих събеседника си да бъде по-конкретен и той добави, че след VІІ-ми век керамиката е правена на ръка, а топоними съдържащи типичния тракийскиелемент пара (както в Белаиди пара) отсъстват.

Това е верно разбира се...но само до известна степен. Домашната тракийска керамика също е правена на ръка. Фиалите, лекитосите и др. съдове са били притежание на аристокрацията. След VІІ-ми век обаче в земите ни ставя смяна на властта, а това означава, че старата аристокрация е или елиминирана, или е принудена да избяга в земите владени от Източната Римска Империя. В ранното средновековие няма поява на нова керамика, наблюдава се само промяна в съотношението на домашните и луксозните съдове. Наблюдава се и запад на културата, той обаче е характерен не само за Тракия, но също и за Рим. Дългите войни не прощават на никого...

Относно частицата пара трябва да се спомене, че в Античността наистина са регистрирани доста селища съдържащи я. Като пример могат да се посочат Скаптопара, Бесапара, Берипара и др. Трябва да се поясни обаче, че пара е само чуждото предаване на думата бара (рекичка). Някои стари автори, които явно са били по-добре запознати с тракийската реч документират селищни имена като Зуробара -Сура Бара, т.е.сива река (В.Георгиев) и Тамонбари (тъмна бара, тъмна река). Те са сродни на съвременните Крива Бара, Барето, Слана Бара и др.

Казах тези неща на младия специалист и го запитах дали са му познати? Човека рече – Е да, за керамиката може да имате право, траките също правят някои от домашните си съдове на ръка, а пък  ойнохетата, кантаросите и тем подобни са действително притежание на богатите хора. Това за тъждествеността на пара с бара обаче не мога да коментирам, трябва някой лингвист да се произнесе по въпроса.

Усмихнах се и поясних, че преди повече от тридесет години В.Георгиев е изказал предположение относно това, че тракийската дума пара може да отговаря на българската дума бара-рекичка. Същия този лингвист определя тракийската дума виса-селище като сродна на стблг. вьсъ-село, селище. Тракийските топоними с частица виса и сродните й васта, висиа са много – Висмар, Висия, Висоне, Висанте, Висмафа, Висиана, Патовиса, Дакивиса, Тапровисиа, Карповисиа, Берзовис, Странваста, Диноваста, Тасиваста... Разпространението на тези топоними е широко.Срещат се както в земите на север от Дунава, така и на юг от него, дори в близост до Мраморно море. Това показва, че от Карпатите до Мраморно и Егейско море са живели едни и същи хора, чийто език е древен вариант на българския...

Младия историк ме погледна и каза смутено: – Вижте, аз казах, че не съм езиковед и не мога да коментирам тези данни колкото и интересни да са. Лингвистите трябва да направят подробно проучване и да се произнесат по въпроса.

Аз обаче продължих с атаката напомняйки на специалиста, че в продължение на около хиляда години старите българи биват отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л.Дякон, М.Аталиат, Д.Хоматиан, Фулко, Зонара, Й.Цеца, Й. Кантакузин...Доста са летописците виждащи в дедите ни древен балкански народ, тяхното свидетелство не може да се пренебрегне.

Историкът сякаш усети слабо място и усмихнат рече- Това е  познат феномен, нарича се архаизиране. На нов народ се дава името на хората живели в тази област в древността. Печенегите са наричани скити, валийците са си мислели, че са троянци, много примери могат да се дадат, този въпрос е добре проучен. Понеже първобългарите се заселват в земите на мизи и пеони някои византийски автори наричат дедите ни с имената на тракийските племена.

Сега пък аз усетих слабо място и контрирах обяснявайки, че ако в действителност старите българи бяха нов народ на Балканите, те не биха практикували обичаите и погребалните обреди на траките. Посочих, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е позната в земите ни още от Каменната епоха. Добавих, че според Плутарх мизите бръснели косата си на темето и я оставяли кичур отзад на главата.Този обичай е практикуван до началото на 20-ти век в някои български села...Старите българи полагат боен кон в гроба на благородник, така правят траките поне от 2-ро хил.пр. Христа. Старите българи жертват кучета, това обаче е типично за култа към тракийската богиня Зеринтия. Нейното име се обяснява с българската дума звер, а наставката инт е идентична на стблг. умалителна наставка енте (В.Георгиев). Кривия лък и стрелите с триъгълно сечение използвани от бойците на Аспарух са познати на траките още от най-дълбока древност...А най-важното е това, че според антропологическото изследване на проф.д-р М.Попов ние сме потомци на стар европейски народ. Потвърждение на това се даде също от швейцарски и български генетични изследвания...Не можем да говорим за рязка голяма промяна в Тракия след VІІ-ми век, има развитие, а и смяна на властта, това допринася за известни различия.

Младия специалист помълча малко и вглеждайки се внимателно в лицето ми каза –Вие не сте случаен човек нали, тоя разговор май сте го планирали отдавна?

Отговорих му, че съм се подготвил за подобна дискусия преди доста време, но е пълна случайност, че я провеждам с него. Помолих го и да си каже мнението относно моите аргументи. Той се поогледа наоколо и тихо рече – Вижте, науката работи бавно, искат се много проучвания, за да се стигне до истината. А има и друго, нали знаете, че какво ще пишем и казваме ние се определя от други хора. Такава е системата на момента, аз трябва да се придържам към нея. Вие сте независим от никого, действайте си, пък кой знае, един ден може да стигнем до съгласие..

Въпреки, че не получих отговор на въпросите си останах доволен от разговора.Видях, че сред младото поколение изследователи има и умни хора, които обаче са с вързани от системата ръце. Не получих нападки по мой адрес, историкът се държа изключително културно, не повиши тон нито веднъж , не гледаше презрително.

Най-важното бе това, че той показа добра воля и въпреки, че не призна директно правотата на доводите ми, сякаш бе поставен един мост, по който след време истината щеше да поведе своето победно шествие...

 
Тази истина ще възвърне самочувствието на тези, които са го загубили. Ще им даде вяра и сили  да се борят за един по-добър живот. Потомците на първите благородници ще покажат на света, че Българинът все още може да се преражда наново и е в състояние да изгради рай от пепелищата!