КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ПАНОНСКИТЕ БЪЛГАРИ?     

 
Страната ни има богата, но и бурна история. Невероятни възходи биват следвани от горчиви падения. В последствие на няколко чужди агресии нашите деди губят доста от земята си. Някога сме притежавали части от днешните Украйна, Молдова, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Албания и не на последно място Унгария. На нейна територия се е простирала древната Панония*. Повечето изследователи смятат, че тази област е завладяна от старите българи едва по времето на Кубер (VІІ-ми век). Според някои автори (J.Van Antwerp Fine)  Панония е родното място на княз Крум-един от най-способните наши владетели.

 http://en.wikipedia.org/wiki/File:Pannonia01.png


Вярва се също, че старите панонци имат съдба подобна на тази на траките-първо децимирани от римляните, а после напълно асимилирани...**Това е мнението на повечто историци, те обаче пренебрегват голямо количество данни, навярно считайки ги за недостоверни...или неудобни:)

В “Historia Langobardorum” (XVI-XVII) П. Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония. Това става някъде през втората половина на V-ти век, когато в Рим царства (хунът) Одоакър (Ch.Kingsley, Roman and the Theuton, стр.104). Дедите ни обаче не са в Панония по случайност и за кратък период от време. В своята работа “География”  Орозий Павел (375- 418) поставя земите на българите между Каринтия (Австрия) и Гърция (R.G.Latham, The Germania, XXIV). Панония се намира точно в тази област. Дори да приемем, че Орозий е написал творбата си в края на своя живот, това означава, че българите обитават Средна Европа още през ІV-ти-V-ти век.

Не само Павел Дякон и Орозий Павел свързват дедите ни с древната Панония. Това прави  също Йоан Зонара. В един свой речник той нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). Д. Ангелов счита това свидетелство за объркване понеже има прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер (Образуване на българската народност, стр. 374).

Разбира се понякога старите автори са се обърквали, никой не е безгрешен. Нека обаче видим кои са старите панонци. Благодарение на Страбон ние знаем, че панонците имат обичаи като тези на траки и илири (Geogr. VI.5.4). Стария автор споменава също име на един панонски цар – Бато (Geogr. VI.5.3).Варианти на този антропоним се срещат и при траките (W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names... стр.59). Елемента БАТ – господар срещаме и в името на Батбаян- брат на княз Аспарух.

Тези факти са интересни, но не ни позволяват да твърдим, че древните панонци делят един и същ произход с дедите ни. На помощ идват други свидетелства на автори от Античността, а и данните от топонимията. В своя работа Плиний (І-ви век) споменава племето белги (Historia Naturalis, III.XXV.148). Нито историци, нито езиковеди не обичат за говорят за панонските белги, кои са те, какво означава името им, как изчезват мистериозно и как на тяхно място в Панония се появява народа българи? В Панония има и град Volgum-Болгум, предполага се, че това е днешния S.Fenekpuszta (Barrington Atlas of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos). Изследователите бягат от иметo Volgum-Болгум като дявол от тамян...защо ли?

Разгледаме ли най-древните хидроними от Панония ще установим, че те имат прекрасно обяснение на български език. Това би било възможно само, ако дедите ни са обитавали Средна Европа още в Античността. Плиинй свидетелства, че в през Панония текат реките Draus, Saus, Colapis, Urpanus ...(H.N.III.XXV.148).  

Draus - се обяснява със стблг. дрьвинь-древен, т.е. изтекъл. Името е сродно на тракийското Дравескос.

Saus -се обяснява с глагола шавам, т.е. движа се. Името е сродно на тракийския етноним саи.

Colapis - съотвества на стблг. клопотъ- грохот, шум, значението е шумна река.

Urpanus - може да се изтъркува с думата върба, днешното име на реката е ...Vrbas-Върба...Сродни имена са тракийското Урб(р)ияна и тесалийския хидроним Вербис. В древността Тесалия е обитавана от пелазги.

Трябва да се споменат и Волкейските блата – Ulcaei. Там се състои битката между Бато и римските легиони (К.Дион, 55-32).Ulca означава влага, в наши диалекти се среща варианта улага. Този хидроним е сроден на Олган – реката, край която (според Теофан) е лагерът на Аспарух.

От особена важност е и името на панонската столица Сабария. То е лесно обяснимо със стблг. съборъ- събор, събрание, общество. Сродни български топоними са с.Сбор, Пазарджишко, с.Сбор, Кържалийско, с. Сборище, Сливенско.

Назването на панонския град Волентум се обяснава с тракийската дума волинт, която съотвества на стблг. воленте –вол род.пад. Значението на панонския град Карпис се обяснява с блг.диал. карпа-скала.

В Панония има и град Крумерум, може да звучи абсурдно, но името на княз Крум (роден в Панония) е свързано с древния Крумерум***. Значението е червеникав, а обяснение получаваме с блг.диал. кръмен, крумен- червен. На миниатюра от Манасиевата хроника княз Крум е изобразен с рижо-кестенява коса.

Накрая да се спрем и на племенното име панони. То е сродно на тракийското пеони, а значението е господари, пазители, връзка показва също дакийското име Диупан, а и стблг.титла жупан – областен управител. Обяснение получаваме от глагола пазя (палаяти- санскр., пахси- хет.).

Виждаме, че няма никакво основание да се смята, че Йоан Зонара се е объркал отъждествявайки българи и панонци. Дедите ни са обитавали Панония още през древността. Топонимите и хидронимите от тази област потвърждават това. В случай, че историята не бе писана от враговете на старите българи, ние днес щяхме да знаем много за владенията на дедите ни. Щяхме да знаем колко силни са били и с каква упоритост са защитавали земята и интересите си – пример достоен за подражание. Не се ли научим  да искаме и пазим своето, ще ни бъде отнето и малкото, което ни е останало.

* Панония е обхващла земи не само от Унгария, но и от днешните Австрия, Босна, Сърбия.

** Съседи на панонците са тракийските племена мизи, даки, дардани.

*** Още по-стар от панонския Крумерим е микенския антропоним Курумено (Крумен)- лично име сродно на Крум.