КАКВА Е БИЛА ХРАНАТА НА ТРАКИТЕ?

Доста е казано за тракийскто изкуство, мъдрост и военни подвизи. С възхищение, а понякога и страх старите автори са описвали характера на нашите деди. За ястията на народът на Орфей обаче не е споменато много. За жалост днешните учени не се интересуват живо от това, какво са слагали на масата си траките, а за доста хора това е интересна тема.

Тит Ливий, Ариан, Плутарх и Прокопий твърдят, че траките са едри и мъжествени, внушаващи ужас на своите противници. Не случайно Тракия е считана за свещено място на Арес-бога на войната... Висок ръст и мускулесто тяло се постигат не само с упорити тренировки, но и благодарение на качествена храна. Такава в нашите земи е имало в изобилие и то още в най-дълбока древност. Важно е да се знае, че в Европа организираното земеделие и скотовъдство възниква първо на Балканите. Опита на предците ни в отглеждането на житни култури, плодове и т.н. е бил значителен. Жито се е изнасяло както за Гърция, така и за Рим...

Траките са притежавали огромни стада от коне, кози, овце, едър рогат добитък...В нашите земи са се отглеждали и свине, горите са били пълни с дивеч, реките с риба, в Струма се е ловяла змиорка. Маслото – един деликатес и скъпа стока в древността е било съвсем достъпно у нас. Гърците дори са смятали, че дедите ни са се мазали с масло...на такова изобилие и богатсво са се радвали траките.

По време на гостуването си на  цар Сефт  Ксенофон става свидетел на тракийското гостоприемство. Гръцкия пълководец описва хлябовете на нашите деди  като огромни и изключително вкусни. Те били поставени заедно с месо изпечено на шиш върху трикраки масички (каквито все още има по българските села). Виното се е леело щедро, прислугата на тракийския владетел се е грижела на никого да не липсва нищо.

Големите хлябове от трапезата на Сефт бяха типични за цяла България до неотдавна. Доста сънародници помнят нсе още кръглия, обемист ръчен хляб, който достигаше до тегло от два килограма. В миналото не са се изпозвали мая и набухватели, а специална закваска с хмел. Въвеждането на направения от машини “модерен” хляб унищожи една хилядолетна традиция...

За едно друго тракийско пиршество и за храните поднесени на него научаваме не от древни историци, а от съвременни археолози и химици.. В средата на миналия век бе открита гробницата на известния с богатсвото си фригийски цар Мидас. През 1957 г. проф. Р. Йънг решава да разкопае огромната тракийска могила. Тя е с диаметър триста метра и височина сто и петдесет метра. Бива намерено облицовано с дървени трупи помещение, на чийто под са положени сто петдесет и седем бронзови съда. По стените им е полепена субстанция,  чийто състав бива разгадан по-късно. В края на 90-те години американски химици установяват какво е било съдържанието на съдовете. Оказва се, че те не са просто дар, а са били използвани при погребалната гощавка на великия тракийски цар. Налепът по стените на котлите, купите и чашите дава интересни подробности относно последната вечера на Мидас. При раздялата с него роднините и близките хора са хапнали агнешко задушено с леща. За подправки са използвани анасон, или копър. В осемнадесет гърнета са били оставени парчета печено месо (козе, или агнешко). Намерени са също следи от вино, бира поздправена с шафран и медовина....

Това, че маслото е било достъпно за траките вече споменахме. Дедите ни са разполагали също с прясно краве, овче и козе мляко. Конското мляко също се е ползвало за пиене, твърде възможно е да се е правело и кумис от него. Сиренето, изварата, а и киселото мляко са били познати на траките. Според римския автор Диодор Сицилийски Аристей се научава как да произвежда различни млечни продукти  в нашата земя, където и прекарва последните си дни (в Стара Планина).

Най-вероятно България е първото място където е направено кисело мляко...

Тракийското вино е било известно с високите си качества, но малцина знаят, че не само във Фригия, но и в нашите земи и бирата е била на почит. Атеней пише, че тя правена от ечемик, а местното й име било вритон. Вритон идва от вря, варя, вариво и разбира се ст. блг. варити – варя, приготвям. Т.е. древното название на първата европейска бира е обяснимо на български език...

Като храна типична за траките е определен чесъна. Възможно е нашите деди да са расли зрави и силни благодарение на него. Този вид лук е съдържа естествен антибиотик, който убива и подтиска вирусите. Аристофан се ужасява от тракийския обичай да се яде чесън, но едва ли е предполагал какъв би бил ефекта върху неговото здраве, ако бе опитал от парливата тракийска храна...

В древността ловът е бил не просто забавление, но и начин да се допълни диетата с храни богати на белтъчини (месо от дивеч). Аристотел разказва, че в Тракия местното население ходело на лов за птици със сокол. Хищникът донасял покорно своята жертва на господаря си и за награда получавал парче месо. Тракийската дума за сокол не е известна, но на орела преди около 2500 години се е казвало орол... Аристотел добавя също, че в земите на пеоните (наречени от Й.Цеца българи) живеели най-едрите диви говеда. Описва и дивия бик – волинта, чието месо било  много вкусно. Животното било огромно, от кожата му можели да се застелят осем легла...

Името волинт е фактически по-старото представяне на ст.блг. воленте-вол, бик. Езиковедът В. Георгиев установи отдавна, че тракийската умалителна наставка инт (във волинт) е идентична на ст.блг. енте (във воленте, осленте, козленте, и др.).

Друга тракийска дума за див бик е зомброс. Тя отговаря на ст.блг. зомбръ –зубър, див бик. Когато траките са случели да повалят с копията си волинт, или зомброс, е имало предостатъчно месо за голямо пиршество, полято обилно с ароматно тракийско вино, бира, а и медовина. На дедите ни определено не е липсвало нищо по време на гощавките им.

Освен за диви бикове траките са ходили и на лов за глигани. Както при волинт и зомброс, тракийската дума за глиган –апрос има  българска успоредица. Апрос е древния вариант на ст.блг. вепръ – диво прасе, глиган.

Заека и дивата коза също са били преследвани с лък и стрела заради крекхото си месо. Тракийската дума за коза е куза, коза, т.е. неразличима от днешната българска дума. Заека е носил в древността названието зайкус...отново българско име...Със сигурност траките са ценели и месото на яребицата, пъдпъдъка, дивите гълъби, патиците...за съжаление техните древни имена не са документирани...

Освен месо, масло и млечни произведения траките са консумирали и зърнени храни. За това знаем от Ксенофон, Демостен и Страбон. Тракийската пшеница носи името бриза, то отговаря точно на житното растение брица, което се отглежда в България. Просото също е използвано за храна, от него даже се е правело вид питие, наречено паравие. Името отговаря на ст.блг. дума пьро –просо.

Траките са обогатявали диетата си с различни ядки и плодове. Като пример могат да се посочат буков желъд, лешник, смокиня, ябълка, круша, череша, дренки, глогинки, сливи, малини, къпини. В старите ни територии край Тракийско Море (наречено днес Егейско) са расли също маслини, лимони, шам фастък...

На дедите ни не са липсвали зеленчуци. Кромидът, гарвановия лук, марулята, моркова, целината, тученицата, лапада, киселеца и др. виреят по нашите земи от най-дълбока древност. Хезихий споменава древното название  на фригийското зеле, а именно зелкия. Излишно е да се подчертава, че това е стария вариант на нашата дума зелка. Омир споменава град Зелия, названието на това селище се обяснява със ст.блг. зелие –зеленчуци. Явно в околностите на Зелия са се произвеждали зеленчуци. Керасос пък е бил известен със своите череши. Езиковедите признават, че гръцката и латинска дума за череша са всъщост тракийски заемки. От това става ясно, че нашите деди са хората, които са разространили този вкусен плод из Европа.

Както днес, така и в далечното минало в земите ни са се срещали много видове гъби. Печурки, масловки, желътинки, пачи крак...Атеней дори съобщава за трюфели от Тракия... Плиний Стари разказва за едно особено растение виреещо в Тракия. Става дума за водния кестен, наричан още джулюм. От него дедите ни правели вкусен хляб, плодът бил използван и за угояване на животни...

Разбира се на всяка трапеза са нужни подправки, те създават особения вкус на ястията. Теофраст споменава, че в Тракия има планини и хълмове покрити с мащерка. Плиний също потвърждава наличието на много мащерка у нас, а също и на особен вид мента (явно това, което ние днес наричаме гьозум и използваме за подправка на много ястия). Виреещите в страната ни копър и дивисил предават отличен вкус както на салати, така и на супи, задушени ястия и т.н. Дафиновия лист също е бил достъпен до тракийската трапеза...

Виждаме, че не само царете, но дори и простолюдието на Тракия е имало достъп до богата и разнообразна храна. Тя е допринесла значително за оформянето на  дедите ни като здрав и силен народ. Разбира се важен фактор са били също трудолюбието войнствения дух и не на последно място чистосърдечието...

В този постинг нямаше описания на битки и важни събития, няма сравненния на думи и керамика, но все пак надявам се да ви е било интересно. За мене лично бе истинско приключение да се потопя в древния бит на нашите деди.

Изполвана литература:

1.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, ИК Лик, 2010

2.К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, БАН, София, 1998

3.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

4.В. Георгиев, Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;

5.В. Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960;  

7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;

8.К.Влахов, Тракийски Лични Имена, Фонетико-Морфологични Проучвания, Studia Thracica 2, БАН, София, 1976;

9. Xenophon, The Persian Expedition, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1997;

10. L.Kealhofer The archaeology of Midas and the Phrygians: recent work at Gordion, UPenn Museum of Archaeology, 2005

11.Т.Radford, S.Pain, Lamb stew for Midas"s last supper, Guardian, Thursday 23 December 1999

12. J. N.Wilford, The New York Times, King Midas"s Funeral: Happy Hour at a Tomb, December 23, 1999

 13.Lemprieres’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994

http://www.penn.museum/sites/biomoleculararchaeology/?page_id=501

http://www.theoi.com/Georgikos/Aristaios.html