ТЪРНОВО В БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ...И ДРУГИ МЕСТА

Винаги съм казвал, че България е едно райско кътче. Останала ни е малко земя, но сякаш като за компенсация, това, което имаме е приказно красиво. Има места пълни с величие и уют едновременно, Велико Тървоно е едно от тях. Там древни сгради карат сърцето да тупти от гордост. Иска се само да затвориш очи и попадаш в друг свят, огряван от слънцето на една отдавна отминала епоха. Човек има усещането, че чува грохотът на конските копита, звънтенето на мечовете, песните на бойците и тихия шепот на Янтра...

 
Търново е невероятен град, нали! Колкото пъти да го посетя, не ми омръзва да скитам по улиците му, да гледам стария Царевец и да седна в някое малко кафене, в което сякаш времето е спряло...Който е бил в този град, знае за какво говоря...

Тази работа обаче не е посветена само на старата ни столица. По време на проучванията си попаднах на нещо много интересно. Оказва се, че на територията на Гърция е имало повече селища с име сродно на Търново отколкото у нас. Изследвайки документи,  летописи и карти езиковедите Ф. Малингудис и М. Фасмер са успели да намерят  по земите на южните ни съседи доста селища с български названия. Особен интерес представляват следните:

Τέρνοβα, Τούρνοβον, Τρίνοβον, Τύρναβος, Τέρνοβον, Τέρροβον, Τύρνοβον (Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново).

В Гърция има и други подобни топоними чийто български характер  не може да се оспори, това са  Τύρνα, Τρινόβιανα и Τουρνίκι. Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там (всъщност не се касае за нашествие, а за завръщане в свои земи).

Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни. Това показва вековно присъствие на българоговорящо население в Тесалия, Ахея, Аркадия и т.н. Още по-интересно е обаче, че подобни български названия на населени места се срещат дори в Античността. Не просто в края на III-ти-IV-ти век, а много по-рано, някои са документирани още през VIII-ми век преди Христа.

Едно от тях е селището Тарна. Който е добре запознат с Илиада знае за меона Борoс от град Тарна. Неговия син идва да помогне на трояните, но бива убит от ахееца Идоменей. За повечето хора названието меони е неизвестно, поради тази причина е важно да се отбележи, че според Страбон те спадат към групата на тракийското племе мизи (наречени по-късно българи). В самата област Мизия има област, а и  град носещ името Атарна. То е същото като Тарна, но в този случай е с протетично  А. Подобни случаи на протетизъм има достатъчно. Тумна например е известна още като Атумна. Друг пример може да се даде с Рът, който става Артос, а от Литомира гърците правят Алитомира... (Malingoudis, 1981).

Тарна и Атарна са древни варианти на името на старата българска столица Търново, имената им са сродни също на Малко Търново, Трън и Търновци... Докато за намиращите се на гръцка територия Турново, Терново, Турнаво и т.н. няма проблем да бъдат признати за имена, чието обяснение идва от българския език, то за доста по-древните Тарна и Атарна траколозите мълчат.

Подобно поведение е непонятно защото освен названията на тези древни мизийски селища има и други данни,  които могат да се използват. Летописецът Д.Хоматиан споделя, че в дълбока древност дедите ни са носели името мизи и са обитавали земите край (Мизийския) Олимп (точно там където е Атарна). М.Аталиат, а и доста други стари автори също казват, че българите са били познати в миналото като мизи. Отъждествяване на Мизия и България, на мизи и българи е правено от различни стари автори в продължение на хиляда години. Имената на древните мизийски благородници Борос и Телеф са варианти на имената на българските владетели Борис и Телец. Името на мизийския водач (цар) Хромий се обяснава с българската дума хром-недъгав (явно името е предпазно, със значение подобно на Грозьо, Грубан).

Никой непредубеден човек не би приел тези неща за случайност. Още повече, че по отношение на обичаи, жилища, въоръжение, погребали обреди и т.н. мизите не се отличават от старите българи. Явно летописците от далечното минало са знаели какво говорят. За тях не е било тайна, че съперниците на Източната Римска Империя са древен европейски народ. Толкова древен, че дори е увековечен в омировата Илиада.

В земите край Троя има доста топоними от български произход: Загора, Зелея, Кузик, Адранея, Мокилос, Темнос. Те са обясними с нашите думи гора, зелие (зеленина), коза (диал.куза), одрина (ограждение), могила (Мокилос е име на могила, хълм), темно (диал.тъмно). Дори и другото име на Троя, така наречения Илиос се обяснява със ст.блг. илъ –глина, тиня, това е признато от езиковедите. Чудя се обаче защо сродните на Търново Тарна и Атарна трябва да бъдат премълчани. Та нали точно това измива калта от името на дедите ни! Нали точно признанието, че сме потомци на героите от Илиада е строшава лъжите за тюркските ни корени...Как Търново ще е основано от потомци на азиатски, или ирански номади след като в селища с подобно име са живели троянските съюзници?

Освен в Гърция и земите края Троя, топоними сродни на Търново се срещат и на други места в Античноста. Това са регистрираните в Галия Тарнум, Тарниаи, Тарнакус, Турнакус, Турно-дурум, Турнакус...

За тези, които ще посрещнат тези данни с недоверие ще поясня, че в различни документи и надписи от Галия са регистрирани лични имена чужди на келтските езици. Става дума за Авор (Явор), Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Тати, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...Някои от тях, като Дейко, Дейка, Девина, Любена  и Бойко се използват дори и днес от българите.

Най-интересното е, че галските лични имена Асперус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци и перси в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена (Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970).

Галските топоними от български характер- Тарнум, Тарниаи, Тарнакус, Турнакус, Турно-дурум, Турнакус не са някакво изключение. В земите на старите келти се срещат български имена на реки като Арда, Бистра, Бара, Ведра, Асна (ясна). Галските селища Бурдо, Садо, Берзула имат същото значение както и нашите Брод, Садово, Брезово...

Започнахме с Търново, минахме през основаните в Гърция Турнаво, Тернава, запознахме се с мизийските Тарна и Атарна, а в края отидохме и до издигнатите в Галия Тарнум, Тарниаи, Турнакум...Имената на тези селища показват до къде са стигали походите на дедите ни в древността. Още в Бронзовата Епоха езикът на траките е ехтял от Мраморно Море до Атлантическия Океан – една твърде обширна територия.

Предполагам, че някои ще приемат с недоверие това мое твърдение. Нека обаче не забравяме, че всеки силен и развит народ се разпростира и колонизира много нови земи. До V-ти век преди Христа римляните са били незначителни хора под властта на етруските. Само след половин хилядолетие езикът на ромуловите потомци вече е бил познат на три континента. За това съдим по голямото количество латински топоними оставени в различни земи: Лептис Магна (Либия), Диана Ветеранорум (Алжир), Ликсус (Мароко), Веруламиум (Англия), Лукентиум (Испания), Аугуста Винделикорум (Германия), Авентикум (Швейцария), Аквинкум (Унгария), Виминиакум (Сърбия), Констанца (Румъния), Тримонциум (България)...

Какъв е механизма на римската експанзия?

-         Чрез асимилиция на други народи (венети, етруски, месапии, рети и др.) римсокто население нараства и придобива възможност да окаже отпор на чужди колонисти като гали и финикийци. Създава се многобройна армия, която е в състояние да завоюва нови територии.

-         Нововъведенията и откритията са били активно използвани от римляните. Бойните им машини, а и перфектните за времето оръжия са изиграли важна роля в победата над противниците.

-         Рим винаги бързо и изграждал пътища във всяка новозавоювана територия. Това е позволявало навременна военна намеса когато интересите на Вечния град са били заплашени.

Нека видим как стои положението с Тракия. През V-ти век преди Христа Херодот нарича предците ни най-многобройния народ  след индийците. Цар Ситалк е бил в състояние да събере войска от 150 000 души (Тукидид,  Пелопонеските Войни). Дори и за днешните стандарти това е огромна армия

Траките са първият народ в Европа, който се научава как да прави бронз и да обработва желязо. Това е дало огромно превъзходство на дедите ни над другите народи. Оръжията, а и сечивата ни са били по-ефективни и по-качествени.

Конят е опитомен не къде да е, а  в Черноморските степи. Понеже са били конен народ предците ни са били в състояние да се придвижват бързо, а и да имат значително тактическо превъзходство над други хора.

Виждаме, че факторите, които са помогнали на Рим да се разпростре на три континента са били в наличност при траките дълги векове по-рано. Ясно е, че тракийските топоними в Гърция, край Троя и Галия не са някакво чудо, а съвсем в реда на нещата. Това си е хубав повод за гордост, а и за размисъл. Защо, ако дедите ни са били добре организирани и силни хора ние да не сме в състояние да станем такива. Всъщност пречка няма, всичко е въпрос на воля и желание.

Използвана литература:

1.M. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941;

2.Ph.Malingoudis, Studien zu den slavischen Ortsnamen Griechenlands, Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz, 1981;

3.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Akademische Druck- u. Verlagsanstalt, 1961; 

4.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970;

5. William Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, Абагар, В.Търново, 2005;

7. Thycidides, Peloponesian war, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;