ЗАЩО ЗАПАДНЯЦИТЕ ЩЕ НАУЧАТ БЪЛГАРСКИ, ИЛИ ТАЙНАТА НА  ЛИНЕАР А

Българския език е важен, изключително важен! Лингвистите знаят това и някои от тях не се колебаят да го кажат. Пишейки за нас, Виктор Стивънсън споделя следното: “Влиянието на българския е огромно, много по-голямо от това на който е да е било друг език от същата група...Този език е изиграл водеща роля в оформянето на старославянския, от там и на руския и дори е допринесъл много за развитието на други езици от различен произход – румънския и унгарския...От Средновековието насам българите щедро са дарявали съседите си със свои думи..” ( V.Stеvenson, Woorden, 1998, стр. 170-171).

Други чужди автори като Юри Венелин и Макс Фасмер също са се изказвали ласкаво за българския език, имали са пълното право да го направят. След време не само славистите ще изучават нашата реч, но дори и изследователите на минойската култура.

За тези, които са по-слабо запознати с древната европейска история ще дам няколко пояснения. Минойската култура на остров Крит е считана за люлката на европейската цивилизация*. До някъде с право, минойското общество е било високо развито, създало е изящно изкуство в началото на второто хилядолетие преди Христа. Фреските на този древен народ са невероятно красиви,  а бижутата и статуетките са с високо за времето си качество. Минойците изграждат великолепни дворци, имат и добре развито корабоплаване. Тези хора успяват също да създадат  писменост още  през XIX-ти- XVIII-ти преди Христа, малко преди хети и лувити да направят това.

Тази писменост се нарича Линеар А. Повечето хора смятат, че тя не е разчетена, но това е заблуда. Въз основа на прилики с Линеар Б, учени като Пакард, Георгиев, Ваудхойзен, Бест и др. са предложили отдавна звукови стойности на особените знаци. Правени са и опити за тълкуване на Линеар А надписи. Изолирани са думи, топоними, а и лични имена. Резултатът обаче явно не оттърва на влиятелна група хора и поради тази причина много важни неща не са оповестени на широката публика.

 

                              
Миноец с "прабългарска" прическа

Поради ограничената информация се спекулира до ден днешен какъв е бил езика на хората, които са създали първата европейска цивилизация. Едни ги определят за ориенталци, други смятат, че се касае за лувиийци (роднини на хетите), а някои се опитват да ги изкарат  гърци. Разгледаме ли внимателно думите намерени в документи с Линеар А, ще забележим нещо интересно. Най-добрите паралели са от българския език.

КУЛО е термин от минойския език, който според В. Георгиев притежава значение приблизително, закръглено. Дава се паралел с гъцката дума  γύρος – кръг, колело, но се пропускат българските думи КОЛО-колело, КУЛО ( диал.-коло), ОКОЛО, ОКУЛО (диал.около). В случая перфектен паралел дава нашата диалектна дума КУЛО- колело, кръгло.

АС, ЯС е начало на така наречена посветителска формула в минойските надписи. Никой не обръща внимание, че вариацията АС-ЯС отговаря съвсем точно на на българското лично местоимение АЗ познато в някои диалекти като ЯЗ.

СЕЯ е минойско показателно местоимение със значение – това. Минойската дума отговаря на старобългарското показателно местоимение СЬ, СЕ – това, тази.

СТАРАК  е минойска дума за вожд, водач, тя отговаря на старобългарската СТАРЬЦЪ – старейшина.

КЕТО, КЕДО е минойска дума за син, наследник. Не е трудно да се види, че тя съответства на нашата ЧЕДО – дете, потомък.

КАПА е минойски топоним отговарящ на тракийския Капи Стурия. КАПА означава хълм, копа, възвишение. Важно е да се отбележи, че в нашите родопски диалекти се наблюдават а-кави варианти на дадени думи – гарица, вместо горица и т.н. Понеже родопските диалекти са съхранили много архаични особености, можем да заключим, че в древността думата копа е звучала като капа. Отново срещаме перфектен паралел за минойската дума.

ДАТАЛА е минойска дума за данъкоплатци. Тя е сродна на нашата подател и разбира се старобългарския глагол дати – давам. Данъкоплатец е този, който дава.

САЛА е минойски топоним отговарящ на тракийския Сала – селище в близост до Хемус ( Стара Планина). Сала отговаря на солъ-сол, както при КАПА, тук също срещаме, по-стария а-кавски вариант на българската дума сол. Явно в близост до селището се е добивала сол.

ДАВО е друг минойски топоним, чието име отговаря на тракийските Даос Дава, Капи Дава, Суки Дава, Пиробори Дава и др. Езиковедите смятат, че тракийската дума дава се обяснава с глагола дявам, девам – полагам (основи на селище).

На плочици, печати и пръстени с Линеар А знаци са записани следните имена Арей, Реза, Диза, Питак. Те са признати отдавна за тракийски. Арей е всъщност Арес –тракийския и скитския бог на войната, чието име се обяснава с думата ярост, т.е. Арес означава яростния. Реза е вариант на познатия от Илиада тракийски цар Резос. Питак е друго царско тракийско име...

Има и други интересни минойски имена. Някои от тях са Села, Мирела, Ситу, Рело, Батус. Те отговарят на българските Селя, Мирела, Рельо, Жит, Батуш.

Съществуват и други интересни имена от древния Крит. Те не са документирани с Линеар А, но принадлежат на минойци. Става дума за цар Минос, неговия брат Радамант, Ведра, Главко, Земела. Новите варианти на тези имена са нашите Миньо, Радман, Ведра и Главко. Земела не съществува днес като лично име, това обаче е названието на тракийската богиня на земята, Земела се обяснява със ст.блг.дума земля –земя...

Както виждате нито минойските думи, нито минойските лични имена не са на някакъв сранен, отмрял, или непознат език. Миноския е бил близко сроден на тракийския, от който произхожда българския.

Самата минойска писменост потвърждава твърдението ми. Линеар А показва огромно количество прилики както със старобългарските руни, така и с нашата свещена азбука глаголицата. Паралелите с руните на дедите ни са над 40, а пък глаголицата има 33 успоредици с минойската писменост. Броят на успоредиците е твърде голям, за да може да се определи като случайност.

                        

БР- български руни
ЛП-линеарна писменост

                             
ГЛ- глаголица
ЗВ-звукова стойност
ЛА-линеар А
ЛБ-линеар Б
ГР- гръцка азбука

Най-важното е това, че приликите не са само във форма, но и в звукова стойност. При 22 глаголически букви звука е като тази на Линеар А. 


                 

ГЛ- глаголица
ЗС-звукова стойност
ЛА-линеар А
ЛБ-линеар Б

Тези факти показват, че най-лесния начин да се разчете минойския Линеар А е като се използва нашата глаголица (възможно е дори това да е станало, но да не е признато от Дж. Чадуик).

Ако с глаголически букви напишем думата ратъ-война, един специалист по древна егейска писменост ще прочете рат(ве)...Напишем ли с глаголица мак, линвист запознат с Линеар А ще прочете маку. Това не е чудо, не е необясним феномен, а само ярко доказателство, че създателите на минойската писменост – Линеар А са били хора, които са говорили древен вариант на българския език.

За някои хора ще звучи странно твърдението, че наши деди са обитавали остров Крит преди около 4000 години. Приемем ли обаче, че българите са потомци на траките, нещата си идват веднага на мястото. Повече от половин век се знае, че Крит е бил населен с тракийски племена още в най-дълбока древност. Първият човек, който представи доказателства за това бе Бедрих Хрозни в своята работа “Ancient History of Western Asia, India and Crete”. Световно известният учен посочи връзката между ранната минойска керамика и тази от земите на траките. Споменати бяха също тракийските топоними и етноними от Крит...За съжаление тази, а и друга информация остана известна само на специалистите. Обикновените хора така и не разбраха, че Кносос -името на столицата на Крит е тракийско и има паралел в българския топоним Книшава**. Не ни бе оповестено, че минойците бръснат главата си и оставят кика както старите българи, че минойската женска носия е като тази на българките. Само специалистите знаят, че минойците са позлзвали кривия рефлексен лък типичен за старите българи, но чужд на гърците...

 
                         
Минойска жреца държаща змии. Кулът към змията е широко застъпен при траките.


                           
Минойска шнурова керамика, такава има в Тракия 3000 години по-рано

Малко по малко нещата ще си дойдат на мястото. Истината не може да се крие вечно. Скоро цял свят ще знае, че ние сме потомци на създатели на цивилизации. Ще се разбере, че дедите ни бяха първите, които запалиха искрата на познанието, много преди тя да заблести в Месопотамия и Египет. Ние носим кръвта на гениални хора. Днес сме онеправдани и ощетени, но потенциала никой не може да ни отнеме.

Където е текло пак ще тече! За да тръгне отново Българската река, трябва да се очисти мръсотията натрупана по руслото. Когато премахнем от себе си пошлостта, злобата, омразата, завистта...ще останат само добрите ни качества, тези, които са истинно наши.

Пояснения:

* Тъй като корените на минойската култура са на Балканите и по-точно Тракия, по-правилно би било да се каже, че Тракия е люлката на европейската цивилизация. До скоро подобно изказване бе немислимо, но вече се появиха хора, които са разбрали истината.

Before the glory that was Greece and Rome, even before the first cities of Mesopotamia or temples along the Nile, there lived in the Lower Danube Valley and the Balkan foothills people who were ahead of their time in art, technology and long-distance trade.

http://www.nytimes.com/2009/12/01/science/01arch.html?pagewanted=all

Today the "The Lost World of Old Europe – The Danube Valley, 5000-3500BC" exhibition opens at the Ashmolean Museum in Oxford. When visiting you can expect to see the famed goddess figurines which have triggered intense debates about women"s roles in Old European society; the oldest major gold treasure found (in the earliest known male elite burial); and more exuberant (and suprisingly "modern") art and pottery from Europe"s first civilisation.

http://heritage-key.com/blogs/ann/lost-world-old-europe-and-prehistory-month-ashmolean

** В Линеар А надписи Кносос е представено като КОНОСО. Плиний свидетелства, че градът е разсечен на две от река Кайратус, т.е. селището е изградено в изкопана от река долина.  И. Дуриданов обясни, че книса е тракийската дума за ерозирало място, изкоп. Книса отговаря на ст.блг. конобъ – котел ( кух, издълбан съд), а също и на канавъ-изкоп. Друга сродна дума е индо-арийската кани – изкоп, мина, дупка.