ЗАВРЪЩАНЕ В БЛОГА И НОВИНИ

Хубаво е човек да си почине и поскита, да напълни очите си с невероятните красоти на България! Все още чувам сладката мелодия на чановете, нежната песен на птиците, ромонът на поточетата. Още не съм забравил приятната сянка на букове и дъбове, ободряващия аромат на боровете, свежата хлад на планинските реки...Срещите с нови хора и посещенията на непознати места като че ли обновяват душата и я зареждат с положителна енергия. Определено походите в планините ни са като манна небесна за един уморен човек. След четири седмици обикаляне из Родината и общуване с приятни хора, със спокойна съвест мога да кажа, че съм напълно възстановен и готов за идните предизвикателства.

Трябва да призная, че блога ми липсваше. Всеки пък когато слизах за малко в цивилизацията не бях в състояние да издържа на изкушението и макар за кратко хвърлях любопитен поглед. Напълно разбираемо е, толкова много, особени хора пишат тук и публикуват интересни неща. Не само докосването до природата възстановява, но и контакта с умни, интелигентни и добри българи...Установих, че въпреки отсъствието си, съм успял да се сдобия с още повече симпатизанти, но и с люти противници:). Е, трябва да има и такива, иначе, кой знае, може пък без тях да стане скучно:) ...

Когато си взех довиждане преди месец аз ви обещах новини. Сега използвам възможността да споделя с вас някои неща. Интереса ми към нашето минало започна отдавна, още през 80-те години. От тогава съм си изградил една мрежа от  познати, които ме снабдяват със специализирана литература, данни от важни архологически проучвания, народни предания, песни... Благодарение на тези мои приятели съм успял да намеря изключително интересни неща за миналото ни. Слава Богу броят на съмишлениците ми расте, а заедно с тях и потокът от данни спомагащи да се възстанови ненаписаната българска история.

Преди две седмици се сдобих се с книга на наш краевед, в която имаше ценни свидетелства. От нея разбрах за пореден път, че броят на тракийските могили в България е много по-голям отколкото е официално споменат. Жалкото обаче е, че голяма част от тези важни паметници на културата е унищожена. В периода 1944- 1960 са разорани и заличени около 60 % от съществуващите могили в подножието на Сърнена Средна Гора. В своята работа ( от 1983 година)  краеведът Стоян Каленски споменава за 111 ( сто и единадесет) могили в околностите на три малки селца (сведението е получено от друг пловдивски краевед, писал през 1939 година). Днес в описания регион са останали около 39 могили, някои от тях са сериозно повредени от иманяри, а част от римски път е превърната в дига. Сравнително добре запазена (до 1947 година ) римска станция и доста по-старо тракийско селище се намират под водите на язовир...

Научих и за други печални неща от разговори с възрастни хора. Разказаха ми за това как останките на тракийско светилище са били използвани за изграждане на мостове и къщи. В края на 40-те години, при изсичането на горите и превръщането им в ниви, работници се натъкват на древни надписи върху мраморни плочи. След намирането им ( 1947-1949 година) епиграфските паметници са били дадени на някакъв партиен секретар...и повече за тях няма сведения... Сега тези неща се знаят, но след десетина години когато очевидците на някои събития вече няма да са между живите ще е трудно да се докаже какво е имало в дадени земи и какво е било унищожено...

Хубавата новина е, че полицията следи по-строго за иманярски набези, а и това, че все повече хора се вълнуват от нашето минало и култура. Доста младежи записват предания, обичаи, документират диалектни думи, снимат стари паметници. Срещнах се с  няколко съмишленици и обменихме важни данни. Докато разговарях с тези хора времето летеше. Общуването  с будни хора е винаги приятно, а когато те са истински запалени от любов по Родината, сякаш човек се побратимява с тях въпреки, че ги познава само от няколко часа...Друга хубава новина е това, че успях да снимам тракийски светилища и останки от тракийски планински крепости. Ако недай Боже бъдат разрушени, поне ще има някакви доказателства за тяхното присъствие.

 Тракийско светилище в Стара Планина

Тракийска крепост, зидовете са с височина до 4 метра


Получих интересни изображения (снимки и скици) на древни надписи. Не ми остана време да намеря и проверя автентичността на всички тях, но се изненадах от голямото им количество. В момента не смея да спекулирам относно прочит и датировка. Важното е обаче това, че благодарение на будни и родолюбиви българи, постоянно на бял свят излизат все повече фрагменти от древната ни история. Съвсем скоро вече ще бъде невъзможно да се твърди, че траките са били безписмен народ. Всичко показва, че дедите ни са имали древна азбука и са оставили достатъчно паметници, но някой с нечувана злоба е направил всичко възможно да заличи всяко доказателство за високата култура на народа ни. Обърнете внимание, че са оцелели тракийски надписи само в затънтени места, из планините, в пещери, гробници...все далеч от погледа на човешкото око...

Фрагменти от керамика, или плочици с древни знаци/орнаменти? Намерени са преди около 50 години в близост до Асеновград, днес има само 3 снимки потвърждващи тяхното съществуване...


Успях да отделя достатъчно време за разговори с потомците на богомилите. Да, те не са нито изтребени от фанатиците, нито са изчезвали мистериозно. Наследници на павликяните, наречени още богомили са католиците живеещи в Секирово, Генерал Николаево и Парчевич. Говорът им е много интересен и почти неразбираем за хора от друга област защото благодарение на изолираността си са успели да запазят речта си в архаичен вид. За павликяните се твърди, че били от арменски, или сирийски произход, но до днес не съм успял да намеря нито една арменска, или сирийска дума в говора им, което показва, че тези хора винаги са били част от народа ни...Повечето жители на Секирово, Отец Николаево и Парчевич са едри и въпреки, че тъмнокосите сред тях са болшинство, броят на индивиди със сини, зелени и сиви очи е значителен. Още едно доказателство, че става дума за европейци, а не азиатци.

Идването на павликяните-богомили от Мала Азия не е гаранция на азиатски произход. За добре запознатите с нашата история нещата са ясни. В Ранното Средновековие, редица владетели на Източната Римска Империя депортират в Мала Азия ( в тракийската Витиния и др. места ) десетки хиляди траки, наречени славяни от старите автори. При завръщането си в България нашите сънародници са били наречени павликяни и богомили. Тези, които поради гонения заминават за Западна Европа са станали известни под имената бугри (българи), албигойци и катари. Техните идеи разтърсват до основи Западна Европа и повлияват неимоверно историята й.

За католиците -потомци на богомилите ще представя отделна работа, която ще изясни какво е породило страхът и неистовата омраза към българите през Средновековието. Ще станат ясни и още много други неща защото всичко е навързано. Разплетеш ли едно, появява се е друго, не по-малко интересно...но за съжаление неудобно за нечии доктрини и политически интереси...

В следващия постинг ще ви покажа как изглеждам, ще разкажа и с какво се занимавам. Предполагам, че на доста хора ще е интересно да видят как изглежда Спароток. Някои от вас вече са ме виждали на живо и то няколко пъти, други ще имат възможност за виртуално запознанство.

Благодаря на всички вас, които посещавахте блога ми и гласувахте за мен! Благодаря ви и за подкрепата, която оказахте на моя заместник! Надявам се представените в мое отсъствие материали да са били интересни. Дано да сте получили задоволителен отговор на въпросите си. Поднасям извиненията си на всички, които са се почувствали засегнати от реакциите на  Димитър. Знаех много добре кого оставям и какви може да са последствията, за това поемам отговорност за всяка дума. Още веднъж – моите извинения за обидените.

Нека продължим да общуваме като културни и почтени хора. Това е най-добрата гаранция за постигане на взаимно разбирателство, а то е нужно най-вече днес.

Пътуването из различните краища на България ме изпълни с оптимизъм и енергия. Уверих се за пореден път, че духа на българина е неунищожим. Може да бъде помрачен и принизен известно време, но когато в подходящ момент бъде докоснат от искрицата на просветлението, огъня в сърцето се разпалва с невероятна сила.

Горд съм със своя произход, радвам се, че съм българин, щастлив съм, че имам възможност да общувам с вас!