КАКЪВ Е БИЛ ЕЗИКЪТ НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ ?

Нашата реч може да се сравни с жив организъм. Тя се променя и развива непрекъснато като понякога придобива такъв вид, че е трудно веднага да се види приликата с една по-стара форма. Важни граматически особености могат да изчезнат, а други да се появят. Това, което се запазва най-добре е основният речников запас, той се състои от изключително консервативни думи и е в състояние да устои сравнително добре на влиянието на времето. Названия на земеделски сечива, имена на животни, ездачески атрибути и т.н. се предават от поколение на поколение...

Старите автори определят дедите ни като конен народ, чието основно оръжие е кривия сложносъставен лък (1). За нашите предци се казва и, че ползвали за пиене млякото на кобилите, които били вземани на дълги военни походи. Да предположим, че не знаем абсолютно нищо за езика на хората на Аспарух. Едно нещо ще е сигурно – конен народ в никакъв случай не би забравил основните думи от своя бит (2). Конницата е била  най-важната бойна група в армията на старите българи и това е продължило до края на XIV-ти век. Обърнем ли внимание на следните думи: кон, кобила, седло, юзда, стреме, ще установим, че те не са в никакъв случай тюрко-алтайски, или пък имат нещо общо с езика на перси, паштуни, талишци и т.н.

Кон е тракийска дума, тя може да се изведе от древните топоними Коне, Кони, Куни, Кониум, Конисиум (3). Кобила също е от тракийски произход, тя присъства в името на тракийското селище Кобиляне ( споменато от В. Георгиев в “Въпроси на Българската Етимолгия” стр.79, но е наречено славянско).

Седло идва от старобългарския глагол сести – сядам, полагам, слагам. Сести от своя страна обяснява името на споменатият в Илиада тракийски град Сестос. Седло е показва връзка с галската седлон –седло, а в древна Галия е имало траки и кимерийци. Смята се дори, че халщатската култура на келтите е създадена от трако-кимерийци. Понеже на келтския уелски седло е cyfrwy, а на ирландски е diallait, то става ясно, че седлон е трако-кимерийска заемка в галския ( както също и бел-бял, дерво-дърво, трудно-трудно) (4).

Юзда и стреме не са засвидетелствани в тракийската ономастика, но на този момент е важно да знаем, че тези думи принадлежат на група езици говорени в Европа, а не в Азия сред тюркмени, талишци, паштуни и перси.

Думата лък има значение кривина, това е и лъкът – изкривена и поставена под напрежение пръчка. Тракийския град Лукозия е споменат от Стефан Византийски в Етника. От различни изображения става ясно, че лъкът на старите българи е от същия тип както и тракийския.Ще добавим и това, че на старобългарски колчан е тул (тоулъ), тази дума е прекрасен еквивалент на пеласгийската тулак –  торба, съд. Все пак колчанът ( тул) е торба за стрели.

Виждаме, че кон, кобила, седло, лък, тул ( колчан) са от палеобалкански произход, а не от тюрко-алтайски, или ирански както би трябвало да бъде според теориите на различни личности опитващи се да поставят корените ни край Памир и Тибет. Няма логика доминиращите през Ранното Средновековие българи да са забравили едни от най-важните думи от своя бит и да са ги заели от “завареното” население. Да не забравяме също, че според официалната историография това “заварено” население е само едно латинизирано и гърцизирано тракийско малцинство.

Явно нещо много здраво куца в постройката на теориите на изследователите на нашето минало. Както и да погледнем на нещата учените имат много сериозен проблем. В случай, че хората на Аспарух са заели кон, кобила, седло, лък, тул от траките, то излиза, че тракийския е само древна форма на днешния български. Ако пък тези думи принадлежат изконно на бойците извоювали независимостта на Дунавска България, то става ясно, че  аспаруховите българи не са говорили нито тюрко-алтайски, нито ирански, а просто по-стар вариант на езика, който говорим днес... т.е.  дедите ни изобщо не са губили езика си. Тракийския е само древна форма на българския.

Има още един начин да получим данни за речта на аспаруховите българи през Ранното Средновековие. Знае се, че предците ни са повлияли до голяма степен унгарците. Геза Фехер, Янош Макай и други автори изтъкват ролята на българите в оформянето на унгарската култура. Известно е също, че езиковедите са намерили доста български заемки в унгарския. Тъй като влиянието на нашите деди е било най-силно от IV-ти до към IX-ти век, то и думите, които унгарците са заели са от нас са доста стари. Нека разгледаме една малка част от тях :

Унгарски - Български

bab - боб

baba –баба, акушерка

basci –бачо

bagoly - бухал

baty –бате, брат

beszed –беседа, разговор

beszel –беседвам

bolha-бълха

borostyan -бръшлян

csizma –чизма ( ботуш)

csoda –чудо

csьtцrtцk- четвъртък

dada –дада ( гледачка)

dajka –дойка ( гледачка)

draga-драг, ценен

genny -гной

gereblye - гребло

gerenda - греда

glist -глист

gomba -гъба

gцrbe – гърбав

gцrbul – гърбя се, прегърбвам се

iga-иго

kanca –кобила

kard – кордъ ( меч)

kasa – каша

kasza – коса за косене

kaszal – кося

kerek –кръг

..........................................................

Тези думи не са нито тюрко-алтайски, нито пък ирански. Те спадат към езика, който говорим ние днес. От това следва, че е няма никакво основание да вярваме, че дедите ни са загубили езика си след IX-ти век както се опитват да ни убедят някои хора. Петър Добрев дори направи речник на думите от езика на аспаруховите българи като посочи източните ( ирански ) “успоредици”. Умишлено, или не, не зная, но Добрев е направил такива сериозни пропуски, че всичките му аргументи за иранския произход на дадени български думи при обстойна проверка се изпаряват. Давам кратък пример с някои от подбраните от нашия изследовател думи, които не би трябвало да имат успоредици със сръбски, полски, словенски, хърватски, а само с езиците на талишци, мунджани, перси и т.н. Пропуснатото от Петър Добрев е представено тук със син цвят:

AZ – I, me is common for the Pamirian Languages Ishkshimi, Sarikoli, Roshov, Bartang,

-  Пропуснато е, че нашата АЗ е сродна на староукраинската АЗЪ, словенската ЯЗ, старополската ЯЗ, старочешката ЯЗ и полабийската ЙОЗ.

АКО - AKA, AGA, AGAR (‘if’) in Ishkashimi, Tadzhik, Mundzhani, Sarikoli, etc

-Условният съюз АКО се среща също в старочешки, сърбохърватски, а на словашки е АКУ.

BORIKA – a slender pine-tree - BERIK (‘a slender tree’ Wakhi).

-Сродни думи на бор на намираме в чешки, полски, украински, словенски и дори в старонорвежки – бор, бору, бiр, borr. Да не забравяме и тракийската бор, засвидетелствана от Прокопий в тракийският топоним Бор брега.

BUZA – a cheek - Similar to the Persian BUS in the expression BUS-GЪH (‘a face’).       -Тази дума е от дако-мизийски произход, имаме тракийско име Бузo, което е по-старият вариант на Бузан ( старобългарски вожд).

BUNISHTE – a dumping ground, a dunghill - BUN (‘a bottom, a pit’) Talish .

-Бунище е сродна на гръзката βουνος – могила, за която пък се смята, че е от тракийски произход.

VADA – a ditch, a channel WAD, WOD (‘a ditch, a channel’ Sarikoli Wakhi)

-Сродни думи са сръбската и хърватска ВАДА, а и латинската VADUM.

VECHE – already, сompare to the Pamirian WEZ Jazguljami

Не са дадени чешката vice-вече словашката vecej -вече полската wjecej – вече и лужишката wjacej –вече.

VESHTICA – a witch WAASHT (‘a nightmare, a bag ghost’ Ishkashimi

Пропуснати са сръбската вештица, словенската vešca и полската wieszcz.

VIK – a cry Compare to the Persian WIK

Забравени са сръбската вика-вик и словенската vikati – викам. Родственост показва и латинската vox -глас.

GAZJA – to wade; to trample GAZAR ‘a ford’ Wakhi

-Успоредици на тази дума срещаме в сръбската и хърватска газ и словенската gaz. Тракийският произход на тази дума става ясен от древният топоним Газа в Южна Тракия.

GOVEDO – an animal, a brute; a cattle GOVET Talish

-Има сръбска и хърватска дума говедо, на словенски е goved, срещаме я също и в лужишки – gowedo и в литовски guovs –говедо.

DOBA – time DOJA, DAJA Pashtu Wakhi

-Не е споменато за сръбската и хърватска дума доба, украинската доба, словенската doba, чешката doba, полската doba, лужишката doba....

ZARAN – morning A common Pamirian word – ZAAR, ZAARE Wakhi

Странно, че г-н Добрев не е чувал за сръбската и хърватска дума заран, словенската zaran, чешката zrana, словашката zarana, полската zaranie...които са доста по-близки до българската в сравение с памирските успоредици.

ZЪM– a snake (dial.) SHKH ЪJM(‘grass-snake’ Eastern Caucasian

Не мисля, че източнокавказката дума шкъйм е по-близка до нашата диалектна дума зум, зъм, отколкото сръбската и хърватска змия, чешката zmije, словашката zmija полската zmija , украинската змiя, руската змия...Нашата диалектна дума зъм, зум отговаря прекрасно на тракийската зум-змия. Това също е пропуснато от Добрев.

KOSSER – a sickle, a pruning-knife KOS (‘a big knife’) – Chuvash

Забравени ca чешката kosir словашка kosiar, словенска kosar и украинска косарь.

KOSH – a basket KESH, CHOZH (‘a receptacle’ Izt. Kavkazki) Не са дадени много по-близките до нашият език сръбска и хърватска дума кош, белоруска кош, словенска kos, чешка kos, полска kosz и лужишка kos.

KRASTA – scabies; a vice, a passion GRAS (‘to scratch’ Wakhi) Пропуснати са сръбската и хърватска краста, чешката krasta, словенска krasta, и полска krosta.

KUCHE – a dog KUCHUK (‘a dog’) – Tadzhik. Сърби и хървати притежават думата куче, в полския има kusciuk, в словенски kucak, в лужишки cuzka, да не забравяме и литовската kucis – куче.

KЪRPA – a piece of cloth, towel; kerchief. Тази дума я има при сърби и хървати – крпа, познават я и словените – krpa.

SAMO – only, solely SAM (‘a little bit, partially’ Jazguljami )

-САМО е тракийска дума, засвидетелствана е в теонима САМА Зис.

SLANA – a frost From SЪRANA (‘a frost’ Talish)

-Пропусната е словенската SLANA.

CHARDA – a heard of cattle CHARDA (‘to lead to pasture, to pasture’) Tal

- ČREDA, ČREDNIK са словенски думи за стадо и пастир.

SHETAM, SHTAM – to do the housework; to be active SHЪTKA (‘to work’ )Wakhi

- ŠETAM е дума на словени, сърби и хървати.

По подробен списък може да се намери на следния адрес:

http://groznijat.tripod.com/b_lang/bl_a_v.html

Както виждаме, сравненията на господин Добрев не са никакви сравнения, а само жалък опит да се предаде ирански произход на определени български думи. Съмняващите се могат да си набавят различни речници и сами да проверят дали наистина има пропуски, или не. Лесен начин за проверка може да се направи и с помоща на български етимологически речник.

Опитите на различни личности да ни откъснат от истинските ни корени и роднини няма да престанат скоро.За да се доберем до истината и да не се оставяме да бъдем заблудени трябва да се пазим от емоции като омраза и неприязън. Само спойкойното съзнание е способно на правилно възприятие. Водени от силни емоции е лесно да поддадем на заблуди. Търсете, четете, проверявайте всичко, в което се съмнявате дори и малко. Подложете на проверка и поднесеното от мен, напълно е възможно да съм направил грешки. В случай, че намерите такива и ги посочите ще ви бъда безкрайно благодарен! Истината не може да бъде намерена от един единствен човек, а с труда и постоянството на различни хора обединени от любов към Родината и желание да покаже на света истинската българска история.

Пояснения:

(1) Като конен народ са описани северните траки, които Тукидид нарича ипотоксоти – конни стрелци - Now the Getae and their neighbours border on the Scythians, and are equipped like them, for they are all horse-archers ( Тукидид, Пелопонеските Войни, 2-96). http://classicpersuasion.org/pw/thucydides/thucydides-passages.php?pleaseget=2.94-98

(2) Не само при нас са се запазили древни думи, французите са потомци на старите гали – един войнствен народ. Днес във френския намираме brisser идваща от галската brisu- чупя, бия,  cheval произлизаща от cabalos-кон, glaive е производна на cladebo-меч,  javelot  е новата форма на gabalo- метателно копие, lance пък идва от древната lancia -копие...

(3) Дори думата КЕНтавър е възникнала благодарение на траките. КЕН е вариант на диалектна форма на нашата КАИН –кон.

(4) В История на Войните Прокопий твърди, че най-древното име на хуните

( наречени по-късно българи) е било кимерийци. Ценов определи кимерийците като северни траки, материалната култура на кимерийците показва, че Ценов е напълно прав. http://en.wikipedia.org/wiki/Thraco-Cimmerian

http://www.kimmerier.de/kap02100.htm


На днешния ден е роден един велик българи - проф.д-р Ганчо Ценов. Той бе човекът, който се осмели да се противопостави на догмите на германската и руска историческа школа и да докаже, че ние българите сме потомци на траките, а и роднини на словени, сърби, хървати...

Благодаря на radulo, че ми напомни за тази светла дата!