ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, ИЛИ КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА?

“Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев богиньо, гибелна ярост чиято докара много беди на ахейци, що във Аида изпрати много души на герои, а тях самите захвърли плячка на псета и птици...”

Така започва “Илиада” – епосът описващ дълга и жестока война, а също и края на една епоха. Безстрашни мъже се борят и умират подкрепяни, или изоставени от боговете. Любов и страх, възхищение и омраза се редуват и преплитат в отдавна записаните стихове. Думите на Омир са като кънтящо  ехо на  древни събития, покрити със сивия прах на времето...До преди Хайнрих Шлиман да се заеме с разкопките на прочутият град на цар Приям повечето хора са вярвали, че Троя е просто легенда, една от многото изпълващи гръцката митология. Като по чудо обаче немския изследовател изважда изпод земята смайващи находки: керамика, бронзови съдове, златни украшения, които доказват, че има доста истина в “Илиада”.

Намереното от Шлиман така наречено “приямово съкровище” обаче не е от времето на Троянската Война, а от много по-ранен период, около 2000 години преди корабите на Менелай, Агамемнон, Нестор и др. да отплуват към града, в който младият Парис е отвел хубавата Елена. Шлиман открива едно доста по-древно селище...основано от тракийски поселници.

Това, че в дълбока древност траки са мигрирали за Мала Азия в се знае много добре от учените. Наши и чужди археолози установиха, че различни съдове от Каменно-Медната епоха от земите край село Езеро ( Сливенска област) показват смайващи прилики с тези от Троя. Неотдавна край Момчилград също бе намерена керамика подобна на троянската. Разбира се присъствие на определени находки в земите на Троя и Тракия може да се обясни и с търговски контакти, но в нашият случай има доказателства, че самите троянци са от тракийски произход. За това свидетелстват най-древните топоними в Западна Мала Азия, те не са стока за износ, а ясна индикация за нечие присъствие. Когато един народ се засели на ново място след известно време там се появяват специфични названия за градове и местности...

1.Илиос ( другото име на Троя) е обяснимо на тракийски. То идва от думата ила –кал, глина, влажна земя ( В. Георгиев, И.Дуриданов). В действителност древният град се е намирал в блатиста област, така, че ила-кал е напълно логично название. Освен това от Стефан Византийски ( Ethnica) знаем, че в Южна Тракия е имало град Илиос – с абсолютно същото име както столицата на троянците. А най-интересното е, че тракийската дума ила е по-стария вариант на старобългарската илъ – кал, глина...Дори и днес ние имаме топоними като Иловица, Иловицата, Илта ( Български Етимологически Речник-II, БАН, София, 1977, стр. 64)

2. Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена  намират защита е наречена Пергам ( Херодот, История VII-43). Това обаче е име и на град на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия...” http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Името на Пергам се обяснява с хетката паргасти –височина, люитската паркуи –висок и българската дума праг, чието първоначално значение е  високо. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, който е обитаван от пеласгите наречени от Омир богоравни.

3. Зелия е троянски град споменат в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия – зелка.

4. Перкота е селище от земите на троянските съюзници мизите. Омир говори за този град в “Илиада”-II-835. Името на Перкота е сродно на Перкос (Перкон) - тракийски бог на гръмотевицата. Перкос, Перкота, а и теонима Перкон се обясняват с българския глагол перкам, пера ( бия, удрям).

5. Не само названията на градовете на омировите мизи са интересни, същото важи за техните обичаи и лични имена. Плутарх ( Животът на Тезей) твърди, че мизите бръснели косата си на темето, а отзад я оставяли да расте свободно. Същата тази особена прическа векове по-късно е наречена от Прокопий ( Тайна История) хунска мода...

Споменатият в Илиада мизийски цар Телеф носи същото име както старобългарския владетел Телец. Старите гърци не са били в състояние нито да чуят нито да запишат звука Ц правилно и поради тази причина го заменят с Ф. Така Телец става Телеф...

Хромий е друг водач на древните мизи. Неговото име е обяснимо със старобългарската дума хромъ- крив, недъгав, т.е. името е защитно и със същата семантика както Грозьо, Черно...

6. Самите троянци са наричани още дардани, по името на Дардан- син на Зевс и праотец на всички трояни ( Г. Батаклиев- Антична Митология, стр. 47). В списъка с български лични имена съставен от братя Миладинови срещаме Дардан и Дардана. По една, или друга причина обаче те са пропуснати в издадените по-късно честотно-тълковни речници на имената на българите. Защо е трябвало да се крият, ако не бяха едно от свидетелствата за местният произход на нашия народ? Школата на Златарски бе наложила своите лъжи, а те се вписваха прекрасно в интересите на тоталитарната цензура целяща да убие в зародиш всеки опит за пробуждане на национална гордост...

7. Владетелят на Троя – цар Приям е бил известен със своята мъдрост и благ нрав. Неговото име е лесно обяснимо на тракийски и неговия по-нов вариант българския. Л. Гиндин свързва Приям със санскритската дума прия – приятен, достоен. Сроден с Приям е тракийския етноним приянти и старобългарската дума приянтънъ – приятен. Други близки по значение наши думи са  прияя – оказвам добро влияние, приятно, приятел...

8.Троянският принц Парис носи също тракийско име, което е със значение борецът (Г. Батаклиев- Антична Митология, стр.122). Пαρις -Парис всъщност е гръцкия вариант на Барис, а това е само вариант на българското име Борис идващо от боря се. Парис-Барис е сродно на тракийските имена Далебор, Мукабор, Кетрибор, Борискос...

Всички тези факти показват защо дедите ни идват на помощ на троянците, просто са помагали на братя. Макар да са живели на различни континенти предците ни траките са поддържали връзка със своите роднини и са се отзовавали на призивизивите им когато е било нужно.

Тук обаче е редно да бъде обяснено нещо важно за същността на Троянската Война. Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон, както и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по-произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война...това е и причината Омир да не употреби нито веднъж думата варвари означаваща чужденци. Който е чел “Илиада”на Омир и “История” на Херодот може да сравни погребенията на Патрокъл и тези на траките, и да види, че ритуалите са смайващо близки.

Преди повече от половин столетие учени като Артър Еванс и Алберт Ван Виндекенс доказаха, че имена като Менелай, Ахил и др. не са в никакъв случай гръцки, а принадлежат на народ обитавал земите между Халкидика и Крит доста преди идването на гърците. Чак в по-късна епоха гърците са приели тези имена като свои. Дж. Чадуик призна в работата си “The World of the Mycenaean Greece”,  стр. 1, че имена на градове като Атина, Микена, Кносос и др. принадлежат на предгръцки народ. Този народ е наречен от старите автори с общото име пеласги. Към тях спадат кавконите, абантите, молосите, селите,  хиянтите, лелегите и др.

Потвърждение за това, че край Троя са се сражавали близки по произход хора получаваме и от друго място. Известно е, че Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, който пък е син на тракийския благородник Пелопс, пристигнал от Фригия. Сродно на Атрей е името на фригийския цар Отрей ( явно окав вариант на Атрей).

Тракийския произход на ахейските благородници обяснява защо микенските куполни гробници са като тези на траките и защо древните микенци са жертвали коне при погребение на знатен човек,  този обичай е напълно чужд на гърците. Ахейците, както траки и трояни са били конен народ, а при гърците основната войскова единица е хоплитът, конницата е била предимно от тесалийци, които не са нищо друго освен гърцизирани трако-пелазгийци...

Атрей, Агаменон и Менелай не са били единствените тракийски владетели в земите на Гърция. Върху надписи от Тива и Кносос (с Линеар Б ) на амфори от второто хил.пр. Христа срещаме тракийското име Одрис, който е титулован ванакатеро – цар. Дали се касае за един и същ владетел, или пък както в Тива, така и в Кносос са държали скептъра различни тракийски благородници е трудно да се каже. Във всеки случай тракийското присъствие сред благородническата прослойка на народите в Егейската област е явно. Ще добавя, че на златният пръстен от царското погребение на Мавро Спелио е споменато тракийското име Арей...

Тези факти обаче усилено се укриват от широката публика и така става възможно да се поддържа илюзията, че гърците побеждават трако-трояните...Гърците само асимилират ахейците и пеласгите в по-късни времена, но си приписват и славната им история.

Ако гръците бяха спечелили Троянската Война те щяха да станат господари на проливите, защото точно това, кой ще владее тези стратегически места е истинската причина за дългогодишния конфлкт между трако-трояни и ахейци. Каква е реалността обаче, не гърците, а лидо-меоните ( меоните са траки) държат Дарданелите и Босфора, следват пеласги, траки от Европа, траки от Азия... Гръцката колонизация на Черноморското крайбрежие започва едва през VIII-ми век пр. Христа, около половин хилядолетие след Троянската Война...Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат!

Троянската Война е пагубна за всички участвали в нея. Нито Троя ще си възвърне старото величие, нито пък ще има светло бъдеще за ахейците. Те ще бъдат покорени и асимилирани от африканските гърци, които ще си присвоят историята им. Омразата, особено към братя никога не води до нещо добро. Тя е като лепкава отрова, докоснеш ли се до нея е изключително трудно да се освободиш, а дори да успееш да го направиш ще носиш белези цял живот. Омразата разделя роднините и ги превръща във врагове, в гориво на войни, от които имат полза само чужденците.Ето за това не трябва да се поддаваме на негативни емоции, те лесно могат да бъдат предизвикани от хора, служещи на чужди интереси, но наричащи себе си патриоти.

Истинския родолюбец не мрази никого, любовта към род и Родина не трябва да се мърси с омраза към когото и да е било. Помислете, може ли един човек да е извор както на добро, така и на зло, не става, нали? Невъзможно е да се изпълни човешко сърце както с любов, така и с тъмнина. Отвориш ли вратата на тъмната страна ще погубиш доброто в себе си. Днес сме лесна плячка на негативните емоции защото сме ограбвани, унижавани и подтискани дълго време. Това ни прави уязвими за манипулаторите на човешкото съзнание, които умело могат да прикрият своите престъпления, да насочат гнева ни в погрешна насока и да го разпалват постоянно. Ние обаче можем да кажем – не, не искаме омраза! Можем въпреки всичко да насочим погледа си към доброто в нас и другите, да го пазим и умножаваме.

Човек определя съдбата си до голяма степен със своите действия, или бездействие.Не само лошите ни забиват в калта, отговорността до някъде е и наша. За да имаме право да искаме по-добро бъдеще трябва да сме силни, а силния гради, прощава, помага. Не е лесно да си силен, но животът е борба, винаги е било така, винаги така и ще бъде. Изпитанията са това, което калява характера, мускули се градят с много упражнения, уравновесен характер се постига с много дисциплина. Един човек може да постигне много сам, но, ако е заобиколен от приятели ще постигне и това, което преди е считал за невъзможно. Чудесата не падат от небето, правят ги силните хора!