БЕСИ, ВЕСИ И БИБЛИЯ БЕСИКА

Бесите са едно от най-известните тракийски племена. Споменати са от Херодот*, който твърди, че спадат към групата на на сатрите и са пазители на храма на бог Дионис.( История, VII -111). През V-ти век преди Христа бесите обитават Родопите, но по-късно Овидий, Страбон и Плиний ги споменават като жители на Мизия - земите между Дунава и Стара Планина. По-късно Клавдий Птолемей локализира беси на север от Карпатите, в близост до изворите на река Висла.

Трудно е да каже дали се касае за отделен клон на това тракийско племе, живеещо в близост до Висла от най-дълбока древност, или пък става дума за преселници, които след потушаването на анти-римското въстание (на Бологес) през I-ви век преди Христа са се преселили на север. Факт е обаче, че те са населявали дори Централна Тракия през VI-ти век  защото на територията на днешната Пловдивска област е засвидетелствано селището Беса пара ( Прокопий, Аеd. IV-11).

Явно това племе се е радвало на висок престиж сред роднините си, защото през Късната Античност названието беси става нарицателно за всички траки (Вл. Георгиев, Траките и техния език, стр.68).

Eзиковедите се опитват да тълкуват името на славното тракийско племе с помощта на албанската дума besл – вяра, доверие, мирно време, като допълват, че идва от някакъв индо-европейския корен bhendhso-съединявам, връзвам, оставам. (К. Влахов, Тракийски лични имена, Фонетико-морфологични проучвания, стр. 37, В. Георгиев, Траките и техния език, стр. 68).

Погледнато формално връзка сбългарския език няма. Това е странно защото Βησσοι, Βιεσσοι, Βέσσοι отговаря на тракийската дума вес, вис – село, стан, място където се остава, санскритските виса, васа - село, стан, място където се остава, а също и на старобългарската дума вьсъ – село, селище, място.

Правилно е да се каже веси, а не беси, като значението е заселени хора, хора имащи селища. За това, че весите не скитат, а имат дори храмове знаем от Херодот (История, VII -111) и Дион Касий ( История на Рим, 54-34). Името веси – заселени е възникнало, за да отличи пазителите на Дионисовото светилище от тракийските племена, които са скитали. Като такива могат да се посочат споменатите от Тукидид грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти - скитам, ходя, пътувам.  

Разбира се някой може да възрази, че старобългарската вьсъ може да е тракийски субстрат, т.е. да е заета от българските “нашественици”. Ако беше така, то ние нямаше да имаме обяснение за въсъ, да видим обаче как е образувана тази дума. Старите арийски думи виса, васа идват от глагола васате, висате – връзвам, оставам, заселвам се. Старобългарската въсь –село, селище пък показва връзка с  веза ( вензати) т.е. свързвам, свързвам се, оставам, а това означава, че думатае изконно наша.

Щом името на весите се обяснява с помощта на български език, не трябва да се учудваме, че тези хора имат лично име Бологес.  Жрецът Бологес е известен с това, че вдига голямо анти-римско въстание през I век пр. Христа. Името на Бологес показва връзка с литовската дума балганс –бял, светъл, арийскита барга, балга – сияние и разбира се с името българи. 

Странното в случая е това, че нито езиковеди, нито историци са разгледали връзката между нашето народностно име и името на свободолюбивия жрец на племето беси. Названието на нашите деди се сравняваше с някакви споменати в Азия пуку, пугу, но не и с името на един велик тракиец. Явно в миналото някой е имал интерес да бъде премълчана всякаква прилика между траките и нарочените за тюрко-алтайци стари българи, и поради тази причина неудобните факти са били премълчани.

Весите са неудобни на определена група хора заради своята библия – наречена Biblia Bessica. Всъщност става дума за библията на Урфил, който редица предубедени личности наричат Вулфила, а работата му – първата книга на германски език. Гетите на Урфил и весите са говорели един и същ език ...чиято развита форма говорим ние българите.

Народът, който днес е наричан визиготи е всъщност съюз на веси и гети, както отдавна отбеляза Г. Ценов.  Т.е. правилното име на тези хора е веси-гети, веси-готи -Et quia, dum utrique gentes, tam Ostrogothae quam etiam Vesegothae (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum, XLVIII. 246).

Урфил превежда Светото Писание за Малките гети (готи), които остават в Мизия и няма данни някой да ги е изселил, или избил - Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum,  LI. 267)

Жителите на Добружда са наследници на бесите и техните близки роднии малките гети. За да могат чужденци да се кичат с нашата слава гетите, наречени готи и техните роднини весите трябваше да изчезнат от историята. Техните братя - мизите бяха обявени за мургави азиатски нашественици. Явно принципа "Няма човек- няма проблем" не е измислен от Йосиф Сталин а векове по-рано...

Както каза Левски – Чуждото не искаме, но своето не даваме! Не трябва да се оставяме да крадат наследството ни, защото това са нашите корени. Време е българина да разбере, че търпението е полезно качество, но само до време и винаги трябва да е съчетано с гордост, достойнство и сила. Иначе не е търпение, а бездушно покорство.

Преклонената глава сабя я не сече, но и светлина не вижда!

* Херодот е първият класически автор споменал весите. Възможно е обаче описаните от египтяните уешеш ( племе от морските народи) да са били веси, мигрирали в Анатолия през второто хилядолетие преди Христа.