КАК ЕДИН ДОБРУДЖАНЕЦ СТАНА ИМПЕРАТОР НА РИМ?

Старите летописци не винаги са давали справедлива оценка на хората станали владетели на Римската Империя. Едни са възхвалявани и превъзнасяни, за други се казва, че били груби варвари, недодялани и жестоки. Като такъв е описан и Максимин Тракиецът.

                 

Той е роден през 171 година в бедно селско семейство обитаващо селце в земите на днешна Добруджа. Херодиан (Herodianus)твърди се, че баща му бил гот носещ името Мика, а майка му била аланка*, която наричали Абаба. Още в младите си години Максимин впечатлявал с огромният си ръст и поради тази причина бил привлечен в тракийската конница служеща на империята. Със смелостта и невероятната си сила Максимин спечелил уважението на легионерите и най-вече това на пеоните ( И. Христов, Римските Императори в Тракия). Обръщал внимание на всеки войник и така те от негови ученици и подчинени се превръщали боговеещи го приятели. Благодарение на енергичните си действия тракиецът бързо се издигал в ранг, станал дори до чин генерал, а по-късно и управител на провинция Месопотамия ( днешен Ирак).

След смъртта на Александър Север ( последният от династията на Северите) Максимин бил провъзгласен за император на Рим. Роденият в  беднота тракиец стигнал до възможно най- престижното място в цивилизования свят. Легионерите били във възторг знаещи, че силен и решителен мъж ще ги води срещу враговете. Нарекли Максимин дори новият Аякс ( герой от Илиада прославен със своята мъжественост). Тракиецът оправдал названието си като разбил германското племе алемани нахлуло в земите наимперията. Това било истински подвиг защото както съобщава Херодиан германите били евакуирали хората си и всички се криели в гори и блата. Там те били изгодна позиция докато римската войска не била в състояние да се разгърне, формира и атакува както в равнината. При подобна ситуация, в миналото римляните вече били загубили три легиона ( под командата на Квинтилий Вар). Максимин обаче не се изплашил, пръв навлязъл с коня си в блатото и пръв съсякъл атакуващ го алеман. Останалите войници засрамени, че са оставили императора сам в първата редица, се се втурнали напред и се включили в битката. Много римски бойци паднали, но за сметка на това германската войска била смазана и заплахата за Вечния град отклонена...Възторгът на легионерите бил неописуем.

Сенаторите от друга страна изпаднали в ужас виждайки как един варварин се издига над тях. Максимин не се е интересувал от Рим и неговия сенат. Като истински син на Арес тракиецът пътувал от военен лагер на военен лагер. Вместо в луксозна вила спял в обикновена палатка и вместо фина тога носел ленените дрехи на легионера.

Разбирайки, че тракиецът няма да се поддаде на умелите им манипулации, римските благородници организирали преврат. Сенаторите Балбиен и Пулпин се обявили като претенденти за престола. Разяреният Максимин решил да накаже престъпниците, но ръката на убийци ( навярно платени от сенаторите ) сложила край на живота на този смел мъж...

От имената на родителите на славния тракиец можем да разберем много важни неща. За бащата на Максимин се казва, че бил гот носещ името Мика. Оставим ли за момент настрана модерните преводи и прегледаме ли старите издания ще видим, че името не е Мика а MECCA, което според мен означава меч...т.е. името е българско*.

Бърдо е друго старо българско лично име със същата семантика. То идва от думата бърдъ –меч ( Н.Иванова, П.Радева – Имената на българите). С абсолютно същото значение е и имено на стария илирийски цар Бардул ( мечът).

Готът  Mecca не е герман, а  гетът Мечъ. Ако Максимин носеше германска кръв старите автори щяха да го споменат. Те обаче наричат Махимин Thrax (тракиец) и споменават за извънредно високият му престиж сред пеоните в римската армия. По това време в легионите са служели германски племена като  тунгри и сугамбри, но те не са считали Максимин за свой човек...защото не е и бил такъв. През 171 година, когато Максимин е роден няма германи в Мизия (земите между Дунава и Стара планина)...този факт обаче се премълчава от хората определящи готите за германски народ.

Както спомена Г. Сотиров ( Убийството на Юстиниановата Самоличност) името на майката на Максимин Абаба е опорченото Баба, т.е. кърмачка, жена. Отново виждаме, че се касае за българско име. То е показва връзка с тракийския топоним Бабуле ( град на одрисите).

Жалко е само, че не знаем истинското име на Максимин. Възможно е то да е било със значение голям, едър, тъй като Maximinus показва връзка с латинските думи maximitas – големина, maxime -специален, най-добър.

Може днес да не знаем как е бил назоваван Максимин от родителите си, но от животът му можем да се поучим. По негово време траките са били подчинени на Римската Империя и са били считани за кръвожадни варвари. Благодарение на смелостта, силата и постоянството си Максимин успява от най-обикновен човек да стане император на Рим. Виждаме, че за волевите хора не съществуват пречки. За да се постигне трудното са нужни усилия, а за постигане на това, което повечето считат за невъзможно се искат много усилия...но трудът си заслужава.

Пояснения:

* Аланите са сарматско племе, а според Прокопий ( Bello Gothico) сарматите принадлежат към голямато семейство на гетите – славен тракийски народ. От друга страна гети и готи са наименования на едни и същи хора – траки, които според Страбон ( Geographia, VII -3-1)в древността са обитавали земи от днешната област Швацрвалд в Германия до река Днестър в Украйна. В работата си “Готи и Гети” проф. Чилингиров показа убедително кои са били истинските гети и към чие минало по право принадлежат.

**Дълго време се твърдеше, че меч е германска (готска) дума -mekeis, но след време езиковедите бяха принудени да признаят, че това не е така. Типичните германски думи за меч са sword, zwaard, schwert, swerd...да не забравяме и, че типичното оръжие на германските народи е копието, не меча. Най-старите мечове са намерени в земите на траките. Най-старият железен меч в Европа е тракийски...Не случайно тракийското племе дии е наречено махайрофори –мечоносци. Одрисите пък са се славели с огромните си ромфеи – дълги, едноостри мечове. Дори Омир споменава тракийските мечове, а Овидий твърди, че те нанасяли тежки рани.