БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ СТОЛИЦИ

Херодот, Тукидид, Страбон, Плиний, Ливий и др. са описали доста тракийски градове. Благодарение на работите на старите автори ние знаем за Визия, Гордион, Ямворина и Била Зора. Това са столиците на племената асти, фриги, меди и пеони. На нашите траколози, историци и езиковеди би трябвало да е известно, че названията на тези важни селища са лесно обясними на български език, но поради една, или друга причина по този въпрос се мълчи упорито. Може би защото, ако връзката с езика ни бъде показана веднага ще стане ясно, че митът за късното идване на дедите ни ще рухне като пясъчна кула...Невъзможно е да си нашественик в дадени земи и същевременно топонимите в тях да са обясними на твой език. В този случай има само едно логично обяснение – ние българите сме местен народ част, от който е била принудена от чужденци да се пресели на север от Дунав. След време, когато дедите ни набират достатъчна военна мощ те се завръщат и прогонват завоевателя от Родината...

Нека сега да обърнем внимание на имената на тракийските столици. Била Зора ( Byla zora) е спомената от Тит Ливий като седалище на пеонските царе. Била отговаря на нашата диалектна дума била- бяла, а зора си е...зора, т.е. Била Зора означава Бяла Зора. Няма нищо сложно нали? Българското име на пеонската столица показва, че Йоан Цеца е знаел много добре какво говори наричайки българите от своето време пеони. През V-ти век преди Христа това тракийско племе е преселено от персиеца Дарий в Азия, но при първа възможност дедите ни се завръщат обратно в родната си земя.

Визия ( Vizya, Bισυα ) е столица на астите, техен цар е бил Терей. Визия показва ясна връзка с названията на други тракийски градове като Висанте, Визоне, Висмара, Патовиса, Берзовис...Частицата вис ( виз) отговаря на старобългарската дума вьсъ – селище, село, имение, т.е. Визия означава  селище, имение. Тракийските топоними от този тип ( съдържащи частица вис-селище) са изключително широко разпространени. От Дакия ( днешна Румъния)  до бреговете на Мраморно море. Това показва, че река Дунав не е била граница на различни етноси. Всъщност доказателство за това намираме и в думите на Страбон, който твърди, че мизи и гети обитават както северния така и южния бряг на пълноводната река, а часто от мизите дори и Мала Азия... Живеещите на юг от Дунава понякога са бягали на север ( както по време на нашествието на Александър Македонски и след римското нахлуване в Тракия). След преминаването на заплахата ( или след събиране на достатъчна военна мощ ) траките са се завръщали в старите си селища на юг от Дунава. За подобно явление говори Д.Хоматиян, който пише, че в древността мизите, наречени по-късно българи са били прогонени на север, но векове по-късно се завърнали и със страшна сила отвоювали земята си...

Ямворина ( Jamphorina ) е столица на тракийското племе меди. Те са известни със своята войнственост и разбира се с това, че от тях произлиза Спартак- смелият гладиатор, чийто бунт разтърси могъщият Рим до основи и показа, че дедите ни са горди и свободолюбиви хора.

Ямворина е лесно обяснимо с името на вид дърво, което се среща често в Пирин планина, там където са живели медите. Става дума за явора, Ямворина е  гърцкото и латинско предаване на Явор, Яворина, т.е. място, в което има много яворови дървета. Сродно на Яворина са имената на днешните български селища Явор, Яворово, Яворица. Последното е в същата област като и столицата на медите. Има и други тракийски селища, чието название е свързано с дума за вид дърво. Такива са Бор брега (бор), Берзо вис (бреза), Керасус ( череша)...

Тракийската традиция да се наричат градове по име на дърво продължава и днес. Борово, Брезово, Дряново, Дъбене, Крушево, Зелениково и др. са доказателство за това.

Гордион ( Gordium, Gordion) е перлата на Фригия. Разкопките показват, че постройките са били величествени, украсени с мрамор и изкусно изработена мозайка. Гърци и римляни ще издигнат подобни сгради чак дълги векове чак след като тракийският град е смаял всеки, който е преминал по улиците му. Намерените в гробниците мебели превъзхождат по качество и красота дори и египетските. Фреските и декоративните керамични плочици украсявали стените на просторни домове са от изключително високо качество.

Смята се, че фригийската столица е получила името си от Гордий – богат и мъдър владетел. Легендите разказват, че той бил от обикновено потекло. Един ден докато пътувал с каруцата си орел орел кацнал на нея, а това било знак, че младият тракиец е избранник на боговете и ще стане цар. В същото това време фригите били изпаднали в бедствие и имали нужда от владетел. Оракълът предсказал, че първият човек, който влезе в храма на Сабазий с волска кола трябва да бъде провъзгласен за цар. Понеже това бил Гордий, сънародниите му го направили свой властелин. Каруцата, с която тракиецът дошъл била запазена в храма и била завързана с особен възел. Който успеел да го развърже щял да стане господар на цяла Азия. Ариан разказва как Александър Велики се опитал да развърже възела, но не му се отдало, тогава той извадил меча си и го разсякъл...

Гордий не е някакво екзотично и непознато на нас българите име, а само стара форма на българските лични имена Гордей, Горди, Гордьо...Това не би трябвало да ни учудва, фригите идват в Азия от региона между Беласица ( дом на древните балагри –българи ) и долното течение на река Струма ( Strymon ). Фригите както и старите българи са практикували изкуствената черепна деформация.  Както и дедите ни, фригите са жертвали коне в гробовете на благородниците си и са ползвали криви сложносъставни лъкове.

Как мислите, ако в миналото тези данни бяха представени на широката публика щеше ли някой да вярва на дълго повтаряната измислица, че траките са се изпарили в небитието, а ние сме потомци на нашественици? Преди повече от сто години Цани Гинчев прозря тракийските ни корени и ни предупреди, че враговете ни са ковали лъжи не само в миналото, но и за в бъдеще ще продължават да го правят*. Попаднем ли в плен на измамата с нас е свършено, дърво без корени не може да живее, както и народ без традиции и духовни ценности не може да просъществува. Ние имаме богата култура, нека я пазим и да се гордеем, че сме българи!

* Тракийската теория на Цани Гинчев:

“ ...нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят  в своята пота (тигел) за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки ... Тъй е било и тъй върви и до днес... Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус... Ний трябва това да го разберем: това е борба за живот и за смърт... Представи си, че ни смазаха... Да не дава господ!... Ами тогава?...”  Търново, 1891