БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ ВТОРО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА

Според наши и чужди учени ние българите сме потомци на азиатски нашественци, които са се появили на юг от Дунава едва в края на Късната Античност. Ако това беше истина то в нашата именна система не би трябвало да се срещат антропоними споменати в документи хети, минойци, микенци  и др. от второто хилядолетие преди Христа. Такива обаче има и то не малко.

В списъка с български лични имена съставен от братя Миладинови срещаме Дардан и Дардана. По една, или друга причина те са пропуснати в издадените по-късно честотно-тълковни речници на имената на българите. Това е доста жалко защото Дардан е трако-троянско име, алтернативното название на троянците е дардани. Дарданите са тракийско племе споменато за пръв път в египетски летописи от XIV-ти век преди Христа. Заедно със своите роднини мизите те помагат на хетският цар Муватали II да победи не кой да е, а Рамзес II. През I-ви век Страбон споделя за дарданите, че макар да живеели в землянки, те били весел и жизнен народ обичащ песните и танците. Старият автор добавя, че те притежавали много музикални инструменти.

Друго древно българско име е Ильо. То е всъщност тракийското Илиос, което е и името на Троя – Илиос. Трако-троянският град е споменат в хетски документи от XVII -ти век преди Христа ( в договорът на цар Лабарна).

Едно наше почти забравено име е Ярей. В издадените по времето на тоталитаризма речници то е пропуснато защото всъщност това е името на тракийският бог на войната, който е познат на гърците като Арес.  Изследователите скриха от своя народ това, че името на тракийският Арес е било познато и като Арей ( Ярей) и се обяснява с българската дума ярост, отговаряща на индо-арийската ароша-ярост. Укриването на този важен факт се дължи на това, че комунистическата доктрина не позволяваше пробуждането на национална гордост...така на гърците бе позволено да се кичат с наша слава.

Арей ( Ярей) е всъщност най-древното документирано наше име.Върху златен пръстен намерен в критска гробница до Мавро Спелио (XVIII -ти век преди Христа) с Линеарен А е написано Арею... ( т.е. на Арей, Ярей). Езиковедът В. Георгиев разпознава в Арей името на войнственият бог, но го счита за хетски. Настина в древната Анатолия е почитан бог Яриш, но той не е изконно хетски. Явно на Георгиев не е било известно, че хетите са приемали в пантеона си всички божества на васалите си и поради това стават известни като народът с хиляда бога. Мизите ( наречени по-късно българи) и дарданите са били хетски съюзници, това е причината да има култ към техният Арей ( Арес) в Мала Азия...

Езиковеди и историци знаят много добре за споменатото от Павел Дякон българско лично име Бузан (Historia Romana), но то не присъства в честотно-тълковните речници. Навярно защото е вариант на тракийското Бузос споменато за първи път в Линеар Б документи от XIV-ти век преди Христа. Отново в микенски  документи от XIV-ти век преди Христа срещаме имена като Бато, Ботийо, Гета, Котеу, Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино ( 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик)  които са си нашите Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...

Най-интересното е, че в микенски документи от  XIV -ти век преди Христа срещаме имена като Куруменио, Карамесийо, Токеу, Винийо ( 236 К- по Чадуик), отговарящи на имената на старобългарските владетели Крум, Кормесий, Токту, Винех...В микенски документи от  XIV -ти век преди Христа рещат се дори старобългарски родови имена като Вокило – Вокил.

След като типични български имена се споменават многократно в минойски, хетски, египетски и микенски документи от XVIII -ти -XIV -ти век преди Христа  ( т.е. 3700-3300 години стари), само безсъвестен и изключително предубеден човек може да обяви българите за нашественици в земите на юг от река Дунав. Безсрамната фалшификация стана възможна с укриването на горе споменатите документи, или омаловажаването им.

Скрито бе и това, че има тракийски имена като Белоур, Бориско, Буреил, които не са нищо доруго освен старобългарските Белаур ( брат на Иван-Шишман), Борис и Борил- наши владетели...Дори едно от най-известните и колоритни български имена –Ганьо си е тракйското Ганос. Български лични имена като Бистрьо, Бързе, Дренко, Бурен, Струмен, Мано, Бальо, Светлан, Доле, Лало, Садо, Бренкоя, Скорил са се употребявали още преди повече от 2000 години в леко различен вид: Бистрас, Брузас, Дренис, Буренос, Струмон, Манис, Балис, Суитуленос, Долес, Лалас, Садок, Бринказис, Скорило...

Времето променя много, но не е в състояние да заличи всичко. Нашите имена са били споменавани с уважение и страхопочитание от минойци, хети и египтяни. Мируло, Ведан, Яко, Ботьо и др. са били богати благородници в Микенска Гърция ( -XV-ти век преди Христа)... Твърде много следи сме оставили на три континента, за да е възможно споменът за нас да бъде заличен. Време е да си спомним кои сме и на какво сме способни. Хора, в чието сърце е посаден светъл идеал  са способни на невероятни подвизи. Такива вършиха дедите ни защото бяха горди и смели, честни и благородни. Нека покажем, че сме достойни потомци на своите предци! Нека покажем на света, че българи все още означава благородници!