ОРФЕЙ- ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СТАНА БОГ

Има личности, чийто пример продължава да буди възхищение дори и хилядолетия след смърта им. Нашият Орфей е доказателство за това. Създадени са много статуи, художествени мозайки и фрески изабразяващи славният певец. Името на тракийският благородник е преплетено в безброй легенди и предания, а учението му е оказало изключително голямо значение в оформянето на европейската култура. На Орфей се приписват въвеждането на постенето, прогонването на епидемии, предсказването на бъдещето и пречистването от греховете. Не кой да е, а сам хиперборейският  Аполон, дава на великият тракиец златна лира, от чийто струни се отронват вълшебни звуци трогващи дори  строгите богове.

Певецът с магически глас не само е лекувал душите на болните, но е показал пътят към божественото. Няма друг мъдрец, мислител и философ, който в онази отдалечена епоха да е успял да проникне така дълбоко в съществото на битието и да се докосне до безкрайните полета на вечността. Поради тази причина мнозина тръгват по стъпките на великият тракиец и в последствие биват създадени учения подобни на неговото. Питагоризмът и вярата на келтските друиди нямаше да съществуват без мъдростта литнала от устните на Орфей, попила в старата тракийска земя и в сърцата на нейните обитатели, а после чрез техните слова разпространила се навсякъде и посяла семето на любовта към доброто.

Учението на славният тракиец променя значително обществото на древна Гърция. Проклий твърди, че цялата елинска теология ( наука за божственото) е рожба на орфеевата мистагогия ( въвеждане в мистериите). Знае се също, че известните мислители Питагор и Платон са почерпили много от извора на знанието потекъл от сърцето на безсмъртният тракиец. Орфеевата доктрина става дори основа на елинската духовност, наука и философия, като продължава да оказва силно влияние дори и във ранните векове на християнството. Вярата във възкресението и в безсмъртието на душата се считат за основни принципи на орфеизма. Това е причината траките да приемат сравнително лесно носещото същите идеали Исусово учение. Интересна подробност е това, че ранните християни са наричали Спасителя Вторият Орфей! Няма грешка, Христос е наричан Вторият Орфей! Това показва колко важна е била личността на благородният тракиец в древността и какъв дълбок отпечатък е оставила в съзнанието на хората. Орфей е отъждествен с нашият Господ от когото идва спасението и просветлението. В това разбира се няма нищо чудно, и Орфей, и Христос са носители на доброто, изцеляват болни, борят се със злото и имат достъп до вечната мъдрост. Двамата са орисани с жестока и мъченическа смърт, но побеждават телесното и се сливат с вечността. Житейският им път става пример за подражанение на тези търсещи абсолютната истина за човещкото съществуване.

Има много и различни предания за Орфей. Разбира се най-известно е това, в което благородният тракиец се влюбва в красивата нимфа Евридика, намира щастието в съвместният живот с нея, но загубва съпругата си, ухапана от отровна змия. От мъка по нея той слиза дори във ада, успява да трогне лодкарят Харон, който го превежда през Стикс в света на мъртвите. С песните си и опияняващата мелодия на своята лира разтърсва сърцето на бог Хадес, който му връща любимата при условие, че тя ще върви след Орфей, но докато той стигне светът на смъртните не бива да се обръща назад и да поглежда към любимата си.  Можеш ли обаче да вървиш из смрязяващите кръвта подземия на ада и да не се безпокоиш за тази, с която си делил всичко. Нали с всяка стъпка ще те нападат мисли добре ли е тя, следва ли ме, ще бъдем ли отново заедно?  Разтърсван от терзания Орфей се обръща, за да види как опечалената Евридика се стапя в мрака, отнесена обратно в ледената прегръдка на Хадес. Като мълния болката прониква в сърцето на младият тракиец. Със сълзи на очи той отново умолява богът на смъртта да му върне любимата, но този път господарят на подземният свят е неумолим. Нито сладкият глас, нито вълшебната мелодия на златната лира го трогват. Прокрусен от мъка Орфей се завръща в света на хората, но там няма радост за него. Вместо весела музика пръстите му изтръгват тъжни ноти от струните, гласът, който е омайвал дори дивите зверове сега докарва само сълзи и тъга.  Срещайки празнуващи вакханки Орфей намира смърта си.Служителките на богът на екстаза биват разгневени от поведението на певецът, който вместо да слави Дионис оплаква загубената си любов. В пристъп на неконтролируема ярост вакнанките убиват Орфей, разкъсват тялото му на части, а главата му хвърлят в река Марица, чиито води я отнасят чак до остров Лесбос. Скърбящите музи събрали частите от орфеевото тяло и ги погребали с почести в подножието на Олимп. Преданието разказва, че славеите от това място пеели много по-запленяващо отколкото тези от други региони. Това разбира се се дължало на факта, че тленните останки на тракийският музикант лежат там.

Опитът да се търси вечен живот и да се победи смърта носи само печал. Орфей постига невъзможното карайки Харон да допусне в царството на мъртвите, звършва подвиг смилявайки Хадес и измолвайки съпругата си обратно...но всичко е напразно. Един поглед назад и красивият пясъчен замък се срива...

Поуката в тази тъжна история е, че човек не трябва да се самопогребва в миналото. Можеш да хвърлиш много усилия, да направиш чудеса, но просто няма да си струва, в крайна сметка ще бъдеш затрупан от тъга и печал. За да победиш смърта трябва просто да се научиш да живееш като бог. Да се изпълниш с доброта и любов, да създаваш красота и да не се привързваш към нищо защото и няма смисъл, ще бъдеш разкъсан на части от своите собствени спомени и терзания. С отслабването на духовната сила идва и краят а тялото. Вместо да се покриваш със сивата прах на един безкраен живот е по-добре да се прераждаш отново и отново, и да поглеждаш на света с очите на дете, да бъдеш обновен и чист всеки път, за не носиш бремето на спомените от предишният живот. Само така щастието и радостта могат да траят вечно. Плътта е временна, колкото и добре да се грижим за телата си, те са обречени на гибел и тлен, така е било, така и ще бъде. Привързването към материалното неизбежно ще накара душата да страда.

Орфеевото послание е ценно, то е един важен житейски урок, но в древността е било разбрано само от малцина. В Тракия учението на безсмъртният певец става популярно макар да бива леко променено от по-късни мислители като Залмоксис- обожественият гетски духовен водач. Всъщност тази промяна е в положителна насока защото се касае за развитие, т.е. следва се напътствието на обаятелният учител човек да не се приковава към миналото, а  да гледа напред, да се пречиства постоянно и да се обновява непрекъснато. Залмоксис успява с прости думи да предаде мъдростта на Орфей и с това печели боговението на своят народ, а дори и на други далечни племена (келтите).
 

Няколко века след Залмоксис Посидоний свидетелства за друго тракийско орфическо общество, така наречените ктисти. Те били от племето на мизите ( наречени в по-късни времена българи) които се въздържали от месоядство и се хранели само мляко, сирене, мед и зеленчуци. Поради тази причина Омир ги нарича богобоязливи и капнобати. С възхищение гръцкият историк Страбон разказва за тяхната духовна извисеност. Ктистите не се боели от нищо, въздържали се от насилие и живеели в хармония с околният свят, това ги е направило чисти. Да, самата дума ктисти е гръцкото предаване на българското прилагателно чисти. Понеже в езикът на южните ни съседи няма нито звук, нито буква Ч, то те предават тракийската дума чисти като ктисти.

Неин вариант срещаме в санскритските чита-чист, чистота и свита- светлина. Една интересна подробност е това, че ранните тракийски християни са наречени катари, т.е. чисти. Тяхното верую бива демонизирано от гърците и е наречено ерес, с което се започва жестокото преследване на хората, които ние познаваме като богомили....

Дали Орфей е предполагал как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и във нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността. Добротата и чистосърдечето са типични черти на българина, както също благородството и милосърдието. Само тези, които са духовно чисти и нравствено извисени са в състояние да простят на враговете си и да им отвърнат с добро както правеха дедите ни. Ние сме особен народ, дадени са ни много дарби и положителни качества, затова и сме орисани да разпространяваме посланието на любовта. Премеждията и неволите не са пречупили предците ни, няма да пречупят и нас защото всъщност са закалка за битката на доброто срещу злото. Придържайки се към старите си идеали ние се връщаме към нашите корени, а това е най-сигурният начин да оцелеем в тези трудни времена. Няма  от какво да се страхуваме, искрата на живота гори вечно в сърцата на смелите.