БЕНДИДА – БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ЕДНА ТРАКИЙСКА БОГИНЯ

Жената е изворът на живота. Родът започва от нея, децата биват оформени като характер от нейните ласки и напътствия. Тя е подкрепа на съпруга си в трудни моменти. Смайващо е какъв товар може да понесе на нежните си рамена. Не случайно първите божества са били жени. Богинята-майка е почитана в много култури, имената й са различни, но функцията една и съща. Тя е пазителка на семейното огнище и е тази, която събира влюбените в свещен съюз...

Една от най-известните тракийски богини е Бендида известна още като Вендис, Вензеис, Уендис, Мендис. Гърците я наричат ζυγία – обединяващата, тази, която свързва. Хезихий, Платон, Страбон и др. я споменават в работите си и подчертават тракийският и произход. В Атина, където са живели траки и пеласги са се празнували Вендидиите – тържества посветени на богинята на семейството...Езиковедите свързват името й с немският глагол binden – свързвам, но някакси забравят, че българският език притежава много повече, а и по-близки сродни думи.

Правилно е да се каже Вендис, Вензеис, а не Бендида. За това съдим по факта, че имаме вариант Уендис ( индикация за меко В), а и Мендис. Дечев поясни отдавна, че в тракийският език съществува взаимозамяна на В и М. Жалко е обаче, че този наш учен не съобщи, че същата тази особеност присъства в българския. Имаме плевня, но и племня, тъмно, но и тъвно, равно, но и рамно.

Истинското име на тракийската богиня е било Вензис, Вендис, в някои тракийски диалекти се е произнасяло и Уензис, тъй както в някои български диалекти Велко се произнася Уелко, а Вера –Уера.

Значението на този древен тракийски теоним наистина е – обединителката, тази, която свързва. Името на Вендис, Вензис идва от българският глагол вензати, вензон – свързвам, обединявам. Други сродни думи са венчило, венчавам, венчавка, венчанина ( откуп за булка), венчаница ( венчална дреха), вензел ( плетеница), венец, вежем ( съврзвам), веза....

Да не забравяме чисто българските имена Венда, Вендо, Венде, Веница, Венка, Венец. Те са ярко свидетелство, че въпреки жестокото преследване на което гръцкото духовенство е подлагало народа ни, ние сме имали силата да запазим спомен за корените си.

Много бури са минали над главите ни. Много пъти лицето на българската майка е било обливано със сълзи, но пак сме оцелявали. Ще оцелеем и днес, ако успеем да намерим старото благородство и почтеност в сърцата си. Побеждава духовното и чистото, остава почтеното и доброто. Поддалите се на вулгарността, цинизма, завистта и другите отрови са осъдени да се изгубят в небитието.Така и трябва да бъде защо българин означава светъл, чист, благороден. Нека оправдаем святото си име!