БЪЛГАРИТЕ УТИГУРИ И ТРАКИЕЦЪТ УТИС

Древният летописец Прокопий от разказва в книгите си за утигурите, чието най-древно име било кимерии [1]. VIII-v-1.Това племе е известно с яростната си борба срещу римките легиони в Тракия. Дори столицата на Източната Римска Империя е заплашена и, ако не е бил Велизарий днес историята щеше да изглежда съвсем различно. Утигурите са били страховити бойци, чиято сила бива намалена едва когато благодарение на подмолната имперската дипломация те влизат в конфликт със своите роднини кутригурите... Редица  автори определят утигурите като част от българският етнос [2] 88, [3] стр.236, но пропускат най-важното, а именно, че става дума за потомци на старите кимерии, които са древен европейски народ и роднини на траките.

Б.Симеонов търси обяснение за етнонима утигури с тюркското числително отур – отуз – оттуз – три, тридесет, като значението на племенното име било три, или тридесет рода [2] стр.88. Няма обаче нито един древен автор, който да твърди, че тракийските роднини кимериите са тюрки, или пък, че са говорели тюркски език. Кимерийските антропоними Санда, Коб, Лугдам са тракийски по характер, а имаме дори утигурско лично име Сандил, което си е кимерийското Санда, но с тракийска ( а и българска ) умалителна частица ИЛ. Трябва да се добави, че кимерийските погребални ритуали са неразличими от тракийските, кимерийските ножове и стрели са неразличими от тракийските, а по отношение на стил и технология на направа свещените котли на кимерийците са като тракийските.

Тези данни  ни карат да потърсим обяснение за старобългарския етноним утигури с помощта на тракийския език, а не с езиците на тюрко-алтайските народи. Утигури е двусъставно име, частицата УТИ се среща в тракийският топоним Ути-дава, тракийският теоним Утаспиос, а също и в тракийското лично име Утис. То е споменато в римска военна диплома от трети век [4] стр.111. Тракиецът Утис е роден в Мизия. Следвайки примера на много свои сънародници той постъпва на служба в римската армия. От дълбока древност воинските качества на траките са били високо ценени и мнозина военоначалници за заплащали двойна цена само и само да имат тракийски бойци в своите редици. Утис успява да стигне до сравнително висок пост, той става преторианец- лична охрана на римските императори. След завършването на военната си служба тракиецът се връща обратно в родната си земя...

Какво обаче означава името на Утис, показващо връзка името на българското племе утигури? Тези, които са учили старобългарски познават глагола утети, чието значение е бия, убивам. Паралел намираме и в санскрит където глаголът юдате означава бия, убивам, а юд е боец, воин. Утаспиос е име на Тракийският конник, който често е представян като боец. Можем да заключим, че Утис означава боецът. Със същата семантика са нашите лични имена Бойо, Войно, Стрез.

Вариант на частицата гури ( в утигури) е гери*, която срещаме в документираните четири века по-рано тракийски етноними пурогери, другери, келегери, дигери- [5] IV-xi-40-41, а също и в тракийския топоним Ролигер ( Орол гер – потомък на орела) стр.108.  Утигури се превежда като племе на бойците. С подобна сематика са етнонимите бои – бойците, гаесати – копиеносците.

Както виждате няма нищо сложно, съществуват достатъчно данни, от които можем да разберем значението на българското племенно име утигури. Още преди около четиридесет години К. Влахов публикува данни римските военни дипломи, поне от тогава името Утис е известно на учените ни. Тракийският теоним Утаспиос е познат от преди този период, а за Прокопиевото отъждествяванене на утигури с кимерии – тракийски народ споменава проф. Ценов през 1937 година... Повече от странно е, че нашите учени не са успели да анализират наличната информация, но това не е направено. Напротив, създадени бяха заблуждения, насила се създаваха връзки с тюрко-алтайските народи, траките трябваше да останат мъртви и изчезнали от историята.

Как обаче ще унищожиш тези, които бяха първите благородници, как ще заличиш народ, който е оставил своите следи на три континента и е дал императори на Рим! Наследниците на траките са все още живи! Да, обеднели, пообъркани, но носещи кръвта на дедите си. Ако враговете ни не бяха сигурни, че потомците на Орфей- българите могат да се пробудят отново, нямаше да се хвърлят толкова усилия и средства за опорочаването на нашата история. Тракия обаче винаги е възкръсвала, нито Рим, нито гърците, нито подтисничеството на турците заличиха духът на българина. Доказаха го нашите бойци при Одрин, Дойран и Сливница. Когато се измъкнат от съня синовете на Арес показват кои са истинските чеда на бога на войната! Ние сме народ, на който Бог е пращал много будители и продължава да праща. Един водач е важен за народа си, но и самият народ трябва да е готов да следва своя водач. Не случайно е казано – Когато ученикът е готов учителят ще се появи. Затова нека се готвим за момента, в който името българин ще се произнася с възхищение и почитание. Нека обърнем лицето си към истинската ни същност, а не към натрапените ни качества. Истинският българин е силен, добър и справедлив.

Българи, вие сте потомци на благородници, дръжте се като такива!

Използвана литература и пояснения:

1. Procopius, History of the Wars, Harvard University Press, London, 1919;

2.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008

3.В.Бешевлиев, Първобългарите, История Бит и Култура, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008

4.S. Frejanic,VETERANS OF THE PRAETORIAN GUARD IN THE CENTRAL BALKAN PROVINCES, Zbornik Matice srpske za klasične studije,

2009, br. 11, str. 107-121;

5. Pliny, Natural History, Harvard University Press, London, 1942;

*Вариацията Е-У в гери и гури ( пурогери – утигури) се среща до днес в езика ни:

тепам-тупам, лепвам – лупвам...