СТРАННИТЕ ДУМИ В СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ НАДПИСИ

В епиграфските паметници оставени от дедите ни има доста думи, чиято етимология е все още спорна. Някои спекулират, че се касае за слабо известни титли, или неясни термини като се отхвърля възможността да се касае за лични имена. Разгледаме ли обаче екзотичните титли и термини забелязваме една особеност, те показват връзка с тракийски лични имена...

В различни старобългарски инвентарни надписи намираме ЗИТКО, ЗИТКОМИР и ТУРТУН. Тези думи нямат смисъл в езиците на тюрки, памирци, тибетци и др. азиатски народи, непознати са също на латино и гъркоговорещи. Какви може да са тогава? Защо нашите учени не направиха дори един опит да намерят тълкуване чрез тракийския? Спекулираше се дори , че народът на Орфей бил забравил родната си реч и я е заменил с тази на гърците. Дали е така обаче? В официални римски документи от III-ти век присъстват тракийски имена като Великус ( родом от Сердика – София), Витюс ( от Маркиянополис – Девня), а също и Даленус, Утис...Всички те са били преторианци – личната охрана на римските императори. За преторианската гвардия са се избирали най-силните и най-храбрите бойци...

През VI-ти век тракийските имена са все още в употреба: Беса, Кутила, Сита, Улимут...Това са имена на хора заемащи високи функции в армията на Римската Империя, но помнещи много добре корените си.

Да разгледаме странните думи от старобългарските инвентарни надписи. За ТУРТУН П. Добрев твърди, че има значение – сборен лагер на приходящите военни отряди (Древнобългарска Епиграфика, стр.95), В. Бешевлиев се колебае в тълкуването между титла и съсловно означение ( Първобългарите, История, Бит и Култура, стр. 244). И двамата автори отричат възможността да се касае за лично име. Меко казано това е доста наивно, та войсковата част в Преслав да не е била като малка хайдушка чета, всеки да знае всекиго. Съмнявам се, че в този стар български град е имало само един боил, един жупан и т.н. за да не се налага те да се споменават поименно...Явно някои автори се смущават от факта, че странните думи са имена, но не на тюрки и памирци, а на траки.

Коренът ТУРТ ( ТУРТУН) се среща в тракийското име на божество – Сбел турт. Става дума за гръмовержецът, този, който удря с мълнията. Така и бива тълкувано от траколозите, частицата ТУРТ е сравнена с немсккият глагол stьrzen – събарям, бутам, хвърлям ( Георгиев, Траките и техния език, стр. 581 стр.78), но е пропускат българският глагол търтя- бия, удрям. Търтя е звуково и смислово много по-близка до тракийската турт- бия удрям.Тя от своя страна присъства в като корен в старобългарската туртун, която е лично име със значение боецът, войнът, стражът. С подобна семантика е тракйското име Войнес, което пък е по-старият вариант на нашето Войне, Войно. Частицана ун ( в туртун ) е наставка срещаща се в български лични имена като Белгун, Владун, Годун, Медун, Стратун, Татун и др. Окончанието ун намираме и в тракийски топоними като Баткун.

ЗИТКО (ZITKO) е друга странна старобългарска дума, за която учените се чудят какво точно значение има, а то е повече от ясно. Зитко е лично име – Жит, Житко, то е от пожелателен тип и идва от глаголи жыти –живея. Има и тракийско име подобно на Зитко-Житко, това е SITA...То е известно от надгробен камък на тракийски кавалерист служещ в римската армия. Понеже нито гърко, нито латиноговорещите имат звук и буква Ж, необичайният за тези народи звук се е отразявал с Z ( Zitko ), или S ( Sita ). Умалителната частица КО, която срещаме в Житко ( Зитко) е типична за български имена като Велко, Делко, Златко, Райко. Има я също и в тракийското име Бориско(с).

Вече става ясно, че и ЗИТКОМИР ( ЗИТКОМЕР) не е рядка титла, а лично име, подобно на Жит, Житко, да не забравяме е Житомир. Частицата МИР, МЕР означава велик и присъства в стотици български имена, а и в тракийските Пурмерул, Барзимер...

Виждаме, че странните думи в старобългарските надписи са всъщност неудобни думи за нечии неиздържани теории, понеже свидетелстват за това, че именната система на старите българи е от тракийски произход. Ето защо нашите учени не споменават, че старобългарското име Бузан е вариант на тракийското Бузас, че старобългарското Борис отговаря на тракийските Борискос, и Барис, че старобългарското Прусиан идва от тракийското Прусий, а името на мизийският цар Телеф не е нищо друго освен гръцкото предаване на старобългарското Телец...

Нашата история е била преиначавана от враговете ни в продължение на повече от две хиляди години, истината обаче не може да се крие вечно. Подобно на капка вода тя разбива бавно, но упорито тежкият камък на лъжата, докато в един определен момент той се пропука и разпадне. Светът трябва да знае кои сме ние и кои са всъщност дедите ни. Крайно време е да си получим обратно откраднатата слава и признанието на другите народи за ролята на предците ни в оформянето на европейската култура. Днес сме изправени пред два избора – или уверено да поискаме своето и да се държим като силни и горди хора, или да изчезнем в мъглите на забравата. Дедите ни избраха борбата, нека последваме примера им!