ХАН, КАН, ИЛИ КНЯЗ?

Дълго време ние бяхме заблуждавани, че старобългарските владетели са носили титлата хан. Преди около тридесет години бе създадена дори една изключително скъпа за времето си филмова продукция “681 – Величието на Хана”. Мнозина от нас успяха да се “насладят” на фантастичните гледки: веещите се знамена от конски опашки, облечените в опърпани кожени дрехи прабългари, да не забравяме безкрайното поле от юрти и провикващите се боили – Ювиги Хане!...

Това безумие бе продукт на чуждопоклоничеството на нашите академици, а също и на строгите директиви на тоталитарната цензура целяща да убие в зародиш всеки опит за пробуждане на националната гордост. Срамното е, че дори и в по-ново време някои учени като Йордан Андреев, Станислав Станилов, Андрей Пантев упорито продължават да наричат древните ни владетели ханове. Борис Симеонов е по-предпазлив и употребява хан/кан, a още по-тактичния Веселин Бешевлиев определя върховните владетели на дедите ни като канове. Ясна етимология на думата обаче не бе дадена от никого. Едно е да посочиш кой каква титла има, друго е да дадеш обяснение за нея от езика, в който тя се използва.

Произходът на титлата КАНАС е неудобен както за нашите, така и за чуждите учени. Признанието, че думата е от палеобалкански произход ще запрати стотици томове историческа литература за вторични суровини и ще срине много авторитети. Това е една от причините до ден днешен да се спекулира със значението на титлата носена от нашите древни владетели. Вариациите на изписването й показват тракийска диалектна особеност, която е типична и за съвременните български говори. Титлата се среща най-често като КАНАС, но Маламир е титулуван КАНЕС, т.е. имаме колебание между А и Е. Тази особеност намираме в тракийските думи дева-дава ( както и в българският глагол девам-дявам). Това изобщо не би трябвало да ни учудва защото в тракийските надписи от VIII-ми- VII-ми век преди Христа намираме древни титли като АКЕНАС, АКЕНАНОГАВО, думата за светилище – АКАНАН, а също и лични имена с корен КАН (КАНУТИЕВАИС, КАНУТИЕВАН ). Думите се срещат във фригийските епиграфски паметници каталогизирани като W-07, Р-02, Р-03, Р-05, М-01, 1A-I, 1 A III... Най-близката до КАНАС, КАНЕС тракийска титла е АКЕНАС ( от надпис W-07 ).  Тя от своя страна показва връзка с хетската дума КАНТЕЗИЯ/XАНТЕЗИЯ – начало, първа част, да не забравяме лидийската* КАНЕЙН-първи жрец,  т.е. тракийските титли с корен КАН, КЕН имат значение началник, вожд, вожд-жрец, този, който е пръв.

В по-стари постинги бе обяснено, че траките са оказали голямо влияние върху галите. Страбон свидетелства за култ към Дионис в Галия и за практикуване на самотракийските мистерии на Британските острови ( IV-4-6). Алфред Холдер съобщава за култове на галите към тракийските божества Атис, Кибела, Сбелсурд (Alfred Holder, Alt-Keltischer Sprachschatz ). В такъв случай е редно е да проверим за наличността на сродни думи на КАНАС, КАНЕС, АКЕНАС  и в речниците на келтските народи. Както и би могло да се очаква там намираме галските COUNOS-княз, CINTO –първи, ирландската и шотландска CEAN-глава, главатар, CEANARD -  водач, първенец, кимришката CYNTAF-първи...

Щом старобългарската титла КАНАС, КАНЕС  показва връзка с хетски, тракийски и келтски думи то е невъзможно тя да е от тюрко-алтайски произход. Да, известно е, че тюркските народи  ползват близка по звучене титла ХАН, това обаче не я прави автоматично тюрко-алтайска. Тюркските племена успяват да се цивилизоват и организират сравнително късно, в такъв случай е напълно естествено те да заемат административни термини и титли от други по-развити хора. Реалността показва, че “турските” титли паша, сеймен, сердар са от персийски произход, а пък султан, векил, везир, гавазин, имам, аянин, заптие и др. са арабски. Виждаме, че тюрките са приели доста тили от хора, с които са били в контакт.

За тракийски поход към Индия свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Факт е също, че в индийските пурани ( древни предания) се говори за бригус – бойци колесничари ( като каквито се славят и траките). Не е много трудно а се направи връзката между бригус и бригите-фриги, които са и първите почитатели на Дионис – Бромий ( а Брама е най-старото божество на индийците). За да стигнат до Индия тракийските бриги е трябвало да минат и през земите на тюрко-алтайските народи. Траките са били безспорно по-силни и са се наложили над азиатските племена повливайки ги до известна степен езиково и културно. Понеже думите АКАНАН, АКЕНАС, АКЕНАНОГАВО и АКЕНАНОГАВАН са точно от езикът на тракийското племе фриги (чийто клон стига и до Индия), то е напълно естествено да намерим сред тюрките променен вариант на фригийската титла...т.е. не тюрки донасят от Азия титла за владетел, а древни балкански поселници дават свои думи на тюрко-алтайци.

Остава да се обясни смисълът на КАНАС. Гърците превеждат титлата като APXONTOS – водач, вожд, владетел. Нашите думи първенец, началник идват от понятията първи, начело, точно това е и значението на КАНАС – този, който е първи, този, който е начело. Древният корен КАН намираме в наши думи като ЗАКОН -това, което е от началото, ИЗКОНЕН-първоначален, като тяхната най-стара форма е била ЗА КАНИ, ИЗ КАНЬ ( В. Георгиев, И.Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев) ... отговаряща прекрасно на хетската дума КАНТЕЗИЯ / ХАНТЕЗИЯ – начало.

КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ** както доказа отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод  EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).

ЕК е гръцки предлог отговарящ на нашия ОТ( на старобългарските надписи е употребен предлога У защото нашата морфология на речта е различна от гръцката).

TEOI – съотвтства на БИГИ ( BIГI ) като значението е БОГ. За непредубедените не е трудно да разберат, че БИГ(И) е стар вариант на БОГ. В наши родопски диалекти има замяна на О с И, така че вариантът БИГ, вместо БОГ показва българска диалектна особеност типична за родопския регион, а не е тюркската дума БЕГ...

ARXONTOS е еквивалентът на КАНАС-княз, владетел.

Важно е да се спомене, че Бог е тракийска дума, засвидетелствана още през VIII-ми век преди Христа на фригийският надпис G-136. Според Хезихий Багайос е името на върховният бог на фригите. Подробности относно етимологията на Бог ще намерите тук http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/24/kakvo-oznachava-dumata-bog.421876

Ето каква е истината, не носещи чалми тюркски бегове са изсичали надписи върху камък в Плиска, Преслав и Търново, а потомци на свободолюбивите траки, които през VII-ми век успяват да извоюват пълна независимост от Източната Римска Империя.

Измамите и манипулациите на Златарски, Амбери, Фехер, Шафарик, Иречек и др. стават прозрачни когато всички данни бъдат представени. Поддръжниците на теорията азиатският произход на българите скриха много сведения и по-този начин представиха една изкривена картина на реалността, но както е казал княз Пресиян – Бог вижда!

Използвана литература и пояснения:

1.A. Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription, Kadmos 27,1 (1988), 9-26;

2.A.H.Sayce, The New Neo-Phrygian Inscriptions, The Journal of Hellenic Studies , Vol. 46, Part 1 (1926), pp. 29-35;

3.Fred.C. Woudhuizen, Phrygian and Greek, Supplementum Epigraphicum Mediterraneum 33, TALANTA XL-XLI (2008-2009), 181-217; 4.

4.Rodney S. Young, Old Phrygian Inscriptions from Gordion: Toward a History of the Phrygian Alphabet, Hesperia, Vol 38, No.2 ( Apr.-Jun.., 1969) pp.252-296

5.C.Brixhe, M.Lejeune. Corpus des inscriptions palйo-phrygiennes, Paris, 1984 ;

6. Early Phrygian Inscriptions from Gordion http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions

7. A. Lubotsky,  Phrygian etymological database (in progress)

http://www.indo-european.nl/cgi-bin/response.cgi?root=leiden&morpho=0&basename=dataiephrygian+&first=1

8. A. H. Sayce, The Decipherment of the Hittite Hieroglyphic Texts, Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland, No. 4 (Oct., 1922);

8.A.McBain, An Etymological Dictionary of the Celtic language

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/index.html

9. MacBain, An Etymological Dictionary of the Gaelic Language

http://www.pmoran.net/macbain/

10.Alfred Holder, Alt-celtischer Sprachschatz, Wiena, 1896;

11.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът  на Българите, Хелиопол, София, 2005;

12. O. Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, Lingistique Balkanique X, Sofia, 1966;

* Лидийците са потомци на люитите, чиято прародина е в Южна Тракия и днешна Северна Гърция.

** Разбира се за княз се твърди, че била германска заемка, идвала от конунг-цар, но това е пълна глупост. Както се уверихте нашата титла показва ясна връзка с хетски и тракийски. Германистите извеждат конунг, конге, кинг –владетел, цар от куни –род, т.е. значението е човек от рода, човек от народа. Това е доста наивно тълкуване, човек от народа не притежава нито един отличителен белег за за вожд като например първи, силен, сияен, богат. Друга важна подробност е, че първите конунги имат странни  за германите имена като Укромир, Радагаст, Ариовист ( сродно на скитските Ариапейт и Ариант), Деудорикс, Беторикс, Бойрикс. Вече е признато, че рикс- цар е заемка в езиците на германските народи, за сметка на това тракийската титла резос-цар е спомената в Илиада и на линеарен А документи от XVII- ти век преди Христа ( НТ 13 – РЕЗА, втори ред). За непредубедените е ясно кой кого е владял и кой на кого е давал титли