ТРАКИЙСКИЯТ ХАРАКТЕР НА ФИНИКИЙСКАТА АЗБУКА –II

Прочелите предишния постинг знаят, че прототипът на финикийската буква А е стилизиран пиктографски символ – еленови рога. Представен е примитивен земеделски уред за обработване на земята. Рогата на елена са свързани с пръчка за по-голяма стабилност. Акрофонията на образният знак се оправдава прекрасно от старобългарската дума альнии – елен, показваща връзка с тракийската алонхон – копие, чийто връх е от еленов рог. Трябва да се отбележи също, че изображения на елен и примитивна буква А се срещат в Тракия дълго преди да се появят в Ориента.

Фиг. 1- Сравнения на възможните прототипи за формата на буква А

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Най- важното е, че бет, бит – жилище има обясненние на тракийски и неговият съвременен вариант българския. По принцип думата жилище, дом идва от глагола жыти – живея, обитавам. Обиталище, обител пък са изведени от быти – съм, живея. Коренът бит, бет срещаме в тракийските лични имена Битюс, Бейтюс. Те произлизат от древна тракийска дума бит, бейт – живея, обитавам. Тракийските бит и бейт са по-старата форма на быти- съм, живея, обитавам.

Фиг. 2 - Сравнения на различни типове на буква Б и рисунка на примитивно жилище

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега – пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега. А и коренът гег, гиг е засвидетелстван в тракийският ороним Гигамер ( гига е българска диалектна дума за гега).

Фиг. 3- Сравнения на различни варианти на Г с пастирският атрибут гега



Някои учени правят отчаяни опити да укрият произхода на тази важна дума като твърдят, че гега идвало от глога – тояга направена от глог. Тук обаче възникват няколко проблема:

1. В нито един български диалект няма запазен вариант глога.

2. При изпускане на Л в глога ще получим гога, не гега.

2.Овчарската гега се прави от дрян, осен, леска, но не и от глог.

Същите учени премълчават, че нашата дума гега отговаря на староегипетската хега – гега...чийто образен знак е....гега.... Нашите изследователи забравят за момент професионализма си може би, за да не им се налага да обясняват също и защо староегипетската дума за град вст, уст е почти идентична на трако-пеласгийските васту, вис – селище, от които идва и нашата вьсъ-селище.Току виж на някого му хрумнало, че българите са потомци на древен балкански народ, който е контактувал с египтяните...

Смята се, че буквата Д носеща название Далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че Далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев). Коренът дал, дел намираме в тракийските думи дале, деле, далк с първичен смисъл удрям, бия...деля ( както се прави с длетото). Сред люитските йероглифи има знаци под с форма на длето и със звукова стойност ЛА. А на люитски лавар означава ломя, дялам, режа, отделям.

Фиг. 4 - Сравнения на различни варианти на Д -далат и примитивно длето

Нека обобщим накратко:

Древнофиникийската буква А е вдъхновена от земеделски уред направен от еленов рог. Акрофонията е оправдана от тракийската дума алонхон и българската альнии-елен.

Б е акрофонията на жилище – бет, като тракийската основа се крие в думите бет, бейт – живея, обитавам. Трябва да се спомене, че тракийското име Бейтус е записано на плочици с линеар Б през XV-ти век преди Христа.

Формата на Г отговаря прекрасно на пастирският атрибут гега, чийто древен корен намираме в тракийския ороним Гигамер.

Думата длето, имаща древна форма далта е прекрасен паралел на далат, а и самият инструмент длето е много по-добър кандидат за формата на буквата, отколкото вход на шатра.

В други постинги ще бъде показано, че акрофонията на доста от старофиникийските букви се базира на земеделски инструменти, а също и части от тялото ( О например се свързва с аин – око, но както сами виждате, нашата дума е по-подходяща)....Малко по малко ще стане ясно защо кадмейските букви са наречени пеласгийски и защо така фанатично се отрича трако-пеласгийските корени на българите.