В творбите си Херодот описва облеклото на траките, като споменава и името на тяхното типично наметало – зейрата. До сега не е дадено задоволително обяснение на тази тракийска глоса, това е доста странно понеже тълкуването е сравнително лесно. Възможно е българската етимология да е стреснала учените нежелаещи да се противопоставят на установените догми и по този начин да рискуват своята кариера.

Често наименованията на дрехи идват от материалът от който те са направени. Например гръцката дума хитон идва от акадската китину – лен ( действително хитонът е изтъкан от ленени нишки). Следвайки тази логика можем да разгадаем значението на тракийската дума зейра.

В дълбока древност наметалата не са били нищо друго освен обработени животински кожи. В продължение на хиляди години кожите на дивите зверове са основният материал изполван за връхно облекло. Дори когато след време за изработване на наметало се е използвала друга материя ( вълна, лен, коноп, коприна ) старото име продължава да се употребява ( сравнете с думата кола, първоначално тя е имала значение масивна дървена кола теглена от волове, но днес със същата дума се наричат машини задвижвани от мощни двигатели с вътрешно горене....).

Тракийската дума за животно, звяр ( звер) е зер, тя се среща в теонимите Зеринтий и Зеринтия ( господарката на зверовете). Точната ( и правилна ) тракийска дума е звер, изпускането на В ( в звер) се дължи на гръцко предаване както отбелязва В. Георгиев. Щом тракийската дума за звяр, звер е звер, то зейра ще е гръцкото предаване на звера, зверина – кожа на звяр, кожа на диво животно, наметало.

Ето, не е трудно, нали? Това, което притеснява определена група учени и “залепя” устните им явно е фактът, че българският език дава прекрасно обяснение за дума възникнала на Балканите още през Каменнната епоха. Това е една от многото индикации, че ние сме местен народ, а не мистериозно появили се номади с неясен произход.

Особените тракийски наметала не са изчезнали, все още си ги има по Родопите, носят ги потомците, на буйният Арес и благият Орфей, на мъдрият Залмоксис и на чаровната нимфа Траке...това сме ние българите. За да видим истината просто трябва да отворим очите и сърцата си!