БЪЛГАРСКИЯТ ХАРАКТЕР НА ТРАКИЙСКИТЕ ТОПОНИМИ- I

Названията на древни селища, реки, планини и местности са като отворена книга за езиковедите. Чрез анализ на имената, всеки непредубеден учен може да установи кой народ къде е живял през определен период от време. Дойде ли нашественик в една земя той наследява много названия, но след време налага и свои, които нямат нищо общо с езика на старото население. Като пример могат да се дадат Кърджали, Хисар, Карлово, техните имена нямат смисъл на български, а само на турски.

Официалната историография запраща прародината на българите в далечната Азия, но в случай, че дедите ни бяха тюрко-алтайски народ, то би трябвало в периода V- ти -IX-ти век те да оставят стотици, или поне десетки тюрко-алтайски топоними в Тракия и черноморските степи. Такива названия на градове и местности обаче няма, те липсват напълно. Един изключително важен факт, който обаче упорито се премълчава от манипулаторите на нашето минало.

Живелите в Късната Античност и Ранно Средновековие Св. Йероним, Енодий, Йордан, Прокопий, Симоката, Йоан Никиуски, Йоан Малала, Анастасий Библиотекар, или пък друг техен съвременник не споменават нито едно селищно, или речно име, което да е от тюрко-алтайски произход...няма нито едно...

Прокопий, Симоката, Малала и др. отъждествяват дедите ни с траки и кимерии, т.е. с древни балкански народи. Ранносредновековните летописци явно са били прави защото тракийските топоними и хидроними са прекрасно обясними на български език. Това е възможно единствено и само, ако ние сме потомци на Спартак, Орфей и Арес. Едно е да наследиш дадено име на град, а съвсем друго е то да има смисъл на твоя език. В този постинг ще бъдат разгледани названия на реки, местности и селища от земите на мизи, гети, дардани, одриси и др.

Нека започнем с нашата величествена и красива река Дунав. Нейното най-старо име е Матоас, което Страбон превежда като мътещ, мътен. Понеже Дував е голяма река, то водите му са мътни, особено в делтата му. За да не се чудят как да обяснят, че най-древното име на тракийската река е обяснимо на български, траколозите се преструват, че не са запознати със сведението на старият автор.

Нестос и Местос са тракийските имена за нашата Места. По принцип названията на реки имат значение течаща, движеща се, или бяла, черна, червена, бърза и т.н, това е установено отдавна от езиковедите. И двата варианта на името на тракийската река имат обяснение на български. Нестос е свързано с глагола нести – нося, т.е. носеща река. Местос пък е свързано с местя, т.е. придвижвам.

Древното име на Тимок е Тимакус, Георгиев свързва ТИМ със старобългарската дума тьма- тъма, тъмнина. Реката е получила името си благодарение на тъмните си води. Тук виждаме, че още един древен хидроним има българска етимология.

Атрус и Иетерус са названия на Янтра, която в горното си течение се нарича Етър. Значението на името е бърза и е сродно със старобългарската дума яндъръ – бърз. Имената са леснообясними на български, но по непонятни причини и траколози и лингвисти си затварят очите за старобългарската дума, която дава обяснение на тракийския хидроним.

Карпатите са били обитавани от дако-гетите, агатирзите, костобоките... Името на тези планини се обяснява с думата карпа – скала. Тя присъства и до днес в нашите говори като и притежава абсолютно същото значение. Имаме и нейни сродни думи, това са кърпел, карпелак – предмет с отър връх ( както и скалата).

Местността Друвета е обяснима с множественото число на нашата дума дърво, те. дървета. Тук трябва да се отбележи, че множествено число на съществително в тракийския език  се образува с та, както и в българския – дървета, момчета, полета.

Друм е тракийска дума за гора, храсталак. Тя се среща дори днес в нашия топоним Вълчидръм, т.е. вълча гора, дръм е българска дума за горичка.

Гариск е древно селище в близост до река Вардар.Значението е горист, намиращ се в гори. Окончанието СК е типично за старобългарски думи като блескъ, бытиискъ..

Каластра е преведено като Кало струя от нашите езиковеди. Тук установяваме, че тракийската дума за кал е кал, а за струя е...струя...Интересно, нали?

Друга тракийска дума за кал, глина се среща в Илион...да, това е алтернативното име на Троя. Тя е била построена в блатиста местност и това е дало името й – Илион. Ила е тракийската дума за кал, която си е и старобългарската илъ-кал. Троя- Илион е създадена от траки, керамиката от най-древните слоеве доказва това, а родството на траките с троянците се доказва и от участието им във Троянската война като съюзници на цар Приам.

Древен вариант на думата струя се среща и в имената на реките Струмон – Струма и Струме- Стряма. Други сродни български думи са стремя се, устрем, устремявам се. Те без изключение изразяват движение.

Прокопий споменава река Рекиус ( Речиус), но кой знае защо нашите траколози не са в състояние да видят думата река.

Няма спор, че бел, бял, бела, бяла са български прилагателни. Това, което скъпите ни учени не споменават е, че съществуват тракиски селища и планини, в чийто състав има български думи. Бела, Бела Стура, Баланастра, Балакрос, Орбелос са регистрирани между 2-ри и 6-ти век. Интересното е, че в тракийските имена се забелязва българска диалектна особеност. В някои крайща на страната ни, определени хора казват бял (бал), бяла, а в друга област се използва бел, бела.

Тракийски селища с частица ВИС има на север и на юг от река Дунав. Потависа, Даковиса, Висмарос, Висанте... В. Георгиев правилно отъждестви тракйското ВИС със старобългарското ВЬСЪ – село, селище. Тази дума не може да е наследена защото ние си имаме прекрасна етимология за нея. В санскрит виса, васа означава село, селище и идва от глагола висати, васати – свървам, прикрепям, оставам. По същият начин старобългарската вьсъ идва от глагола веза – свързвам, прикрепям.

Един изкючително важен тракийски топоним е Селимбрия. Името е двусъставно, селим е гърцизираният вариант на селям – дателен падеж, мн. ч. на сели – селяни, заселени хора. Същото окончание срещаме в женамъ- на жените, землямъ – на земите...и т.н. Брия се тълкува като идващо от древен глагол ври, т.е. въртене, в смисъл заобиколено, оградено място.Признавам, че има логика, но тъй като селищата с наставка брия са без изключение големи селища, то брия е по-скоро свързано с брати – събирам ( в едно).

Друг важен топоним е Полтимбрия. Частицата полт се определя от В. Георгиев като сродна на нашата плотъ – ограда.

Тракийското селище Бергуле е регистрирано през 2-ри век, а Брегедава през 6-ти. Берг- Брег отговоря на нашата дума брег, бряг, високо място. При двата топонима се забелязва една характерна особеност за българския език, а именно метатезата. Това е прехвърляне на гласна, т.е. берг, става брег. Същата особеност се наблюдава при галва-глава, варта – врата и т.н. Днес ние имаме селища като Бели Брег, Брегово....

Друго населено място с подобно значение е намиращият се в Мизия Пергам.  Името му е сродно с хетските думи парк, парку, паргасти- издигам, висок, височина. Българската успоредица е думата праг, чието първично значение е идигнато, високо, това е и прагът...

Перинт е поредният топоним, чието име притежава значението височина. Връзка показва хетската дума перуна- скала и разбира се нашите глаголи перя се, напирам...т.е. висък съм, изпъквам. Относно наставката инт ( в Перинт) Георгиев е категоричен, че тя е идентична на старобългарската ент ( като например в отрочент(е) – отроче, овьчент(е)- овчица ).

В Тракия са засвидетелствани селища съдържащи частицата тарп – Тарпорон, Тарподиза... Тарп е тълкувано като трап ( изкоп) от Георгиев, явно селищата са били в равини, ерозирали местности.

Името на тракийското селище Берзаме е свързано от В. Георгиев с българската дума бреза. Както при Бергуле и Пергам ( брег, праг) и тук забелязваме по- старият вариант на наша дума, т.е. преди да настъпи метатезата.

Известно е, че много селища в Мизия и Дакия съдържат частицата дава, имаща вариант дева. В. Георгиев обяснява, че дава, дева е свързано с нашия глагол дявам, девам, т.е полагам, поставям. Нашият езиковед добавя, че вариантите дава-дева се обясняват с български диалектни особености – екането и якането. Ние не само имаме обяснение за древният топоним, но и вариантите му са типични за нашите говори.

Дева, дава е означавало стан, временен лагер на скотовъдци. Понеже такъв тип селища вече не са съществували в Ранното Средновековие, то и името отпада, важното обаче е, че етимологията е българска. Не е от голямо значение дали днес в речника ни присъства дадена дума, а дали имаме обяснение за нея. С времето се губят много думи, старобългарските топографски термини като вьсъ, врьтъ са били широко използвани само преди 300 години, но днес звучат като чужди. Това е един неизбежен процес. Точно развитието на езика и промяната на характера на селищата е причината да не се използват толкова често като преди имена като тракийските Бренто пара, Дери пара и др. Все пак те не са се загубвали съвсем, И. Дуриданов свързва частицата пара с българската дума бара – рекичка. Явно пара е гръцкото предаване на нашата дума, която дори и днес влиза в състав на топоними като Крива Бара, Голяма Бара, Тънка Бара,...да не забравяме Барище, Барица, Барьето, Барище, Слана Бара...все тракийски топоними...

Да продължим с анализа на други древни селища от нашите земи. Тракийското  Водас дори не се нуждае от превод, връзката с думата вода е очевидна.

Регистрираната през 6-ти век Бисдина е просто гърцизираният вариант на Бездна, а Ракуле е Ракла ( в смисъл на изкоп), Каминус си е Камен ( камък), мизийската Тимена означава същото както тракийската Тимиана – тъмна. Сродни на тях са намиращите се в Дакия и Мизия селища Тамасидава....

Пале е древният вариант на поле, днес ние имаме Етро поле, Дълго поле, Бело поле.

Суки е проход в Родопите, понеже в гръцкия няма Ч, то чуки – върхове е предадено като Суки. От Уску Дама разбираме, че тракийската дума за дом е дам(а). В. Георгиев обяснява споменатото от Прокопий селише Вре с нашата дума връх, имаща диалектен вариант връй. Името на тракийското селище Дебре означава дебри, няма нищо сложно, нали? Обаче като никой не говори за определени топоними и те си остават невидими. Премълчават се и други важни подробности. Тракийската дума за море може да се изведе от племенното название на обитаващите черноморските брегове морисени. Думата за земя получаваме от теонима Земла, Земела, О. Хаас свързва фригийската гордус  с нашата град, белте означава блато, а бурд – брод...

Това е само една малка част от тракийските топоними, чието име е лесно обяснимо на български език, но въпреки това става ясно, че основните тракийски топографски термини не само, че не са се загубили, но и имат продължение при българите, а най-важното е, че те имат ясно обяснение на български.

Тракийски – Български

земла – земля, земя

кал- кал

ил-илъ ( кал, глина)

вода-вода

море-море

пара, бара- бара ( рекичка)

река – река

оста – устие ( на река)

вис- вьсъ ( село)

сел(о)- село

горд(ус) – град, градеж, градище

дам(а) – домъ ( дом)

полт-плотъ ( ограда)

гар(а)- гора

друм – дръм ( горичка)

друвета – дървета

пале – поле

камин-камен, камък

чуки-чуки ( върхове)

карпа-карпа ( скала)

берг, брег – брег, бряг

бурд-брод

тарп –трап

бисдина-бездна

дебре-дебри

дева, дава – девам, дявам

Само предубеден човек може да твърди, че траките са били асимилирани и са загубили езика си, а новодошлите пришълци са наложили свои названия. Продължението на тракийските топоними е налице, налице са и български диалектни особености в тракийския. Малките отклонения могат лесно да се обяснят, с това, че имената на тракийските селища са документирани от гърко и латиноговорящи летописци, които нито са били в състояние да чуят едно име 100% правилно, така и да го запишат севсем правилно.

Не е имало никакво нашествие в Тракия, напротив, древното й население, живеещо в свободните територии на север от Дунав е освободило своите подтиснати събратя. Ето затова пришълците не донасят нови названия, нито пък се появява нова, чужда материална култура. Тракийските рала, дикани, брани, сърпове, косери продължават да се използват в Родината...чак до началото на 20-ти век. Ето затова в България, в Ранното Средновековие няма промяна в жилищата, няма промяна в погребалните ритуали, която непременно щеше да настъпи, ако бе дошъл чужд народ.

Дедите ни смачкаха римската войска и многократно унижиха империята. На бойното поле предците ни победиха, но враговете им си отмъстиха по страшен начин, а именно като в някои от хрониките си изкараха коренното население на Тракия чужденци. Истинските нашественици в нашите земи бяха римляни и гърци, това се е знаело на времето, затова и старите българи наверно са се смели на глупавите гръцки писания. Лукавите потомци на Данай обаче са знаели, че отровата, която са впръскали чрез лъжите си след векове ще нанесе страшни поражения на нашата държава... така и стана.

Днес ние трябва да отмием лъжите изплетени от противниците на дедите ни и да покажем истината на цял свят. Няма да е лесно, но и животът на нашите предци е бил една непрекъсната борба. Тя ги е направила силни и способни, добрите качества се коват от изпитанията. За да оцелеем като народ трябва да пречистим и да прегърнем старите си добродетели. От нас зависи какво ще е значението на името българин в бъдещето. Няма малки хора, всеки допринася за оформянето на съдбата. Избирайки пътя на честността, почтеността, опрощението и доброто ще си върнем това, което ни бе отнето, но най-важното е, че ще останем българи!