ЗАБРАНЕНИТЕ СРАВНЕНИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИ НАХОДКИ-II

В предишният постинг бе показано, че съществуват огромни прилики между тракийска и старобългарска керамика, а също и лъкове, стрели, мечове,  рала, брани, дикани, косери, чресла и т.н.... Това бе част от доказателствата, че народът на Аспарух не е дошъл от Азия, а принадлежи на голямото тракийско семейство. Тези данни бяха усърдно укривани от определена група учени, които при анализа на старобългарската материална култура сравняваха предимно с тюркски народи и упорито отказваха да коментират всичко, което свързва  стари българи и траки. Така на нашия народ, а и на останалия свят бе представена една неверна и опорочена картина на реалността и много хора бяха заблудени.

Тук ще бъдат представени други факти, които спомагат да се изясни произхода на нашите деди. Ще започнем с погребалните обичаи, те са от голяма важност защото в древността ритуалите на различните народи са се отличавали значително. Известно е, че при траките, още от Бронзовата епоха се практикува жертване на кон и куче в гроба на боец. Траколози като Фол споменават това [6], за съжаление обаче и дума не се обелва, че абсолютно същият обичай е характерен и за старите българи както отбелязва Овчаров [7].

T.е. при нашите деди се наблюдава едно продължение на тракийската традиция, а не изчезването й. За да не се потят с трудни обяснения как така в Ранното Средновековие азиатски пришълци са приели рекордно бързо тракийски погребален обред ( а траките по това време уж са изчезнали, или асимилирани) нашите “мъдри изследователи” просто хитричко премълчават данните. **

Фиг.1 Сравнение на тракийско и старобългарско погребение с жертван кон и куче.

                  

Трябва да се отбележи, че ако старите българи бяха конен народ от тюркски произход то ние щяхме да имаме тюркски думи за ездач, яздя, но е факт, че нашите думи яздя, ездач са от тракийски произход.Учените ни умело пропускат да споменат за епитетите на Тракийският конник, а именно Асдул ( свързано от В. Георгиев с нашия глагол яздя [8] ), Езвен, Вет Еспис, Аспиос. Тези тракийски теоними не само показват, че езда, яздя, ездач са от тракийски произход, но доказват и, че Аспарух ( Еспор) е тракийско име сродно на Аспиос, Еспис, Асдул. Два века преди Аспарух, в нашите земи е живял способен военоначалник на име Аспар, който за малко не става римски император. За Аспар е казано, че е алан, аланите обаче са сарматско племе, а Прокопий определя сарматите като част от тракийското семейство на гетите [9]. Вижте как хубаво всичко си идва на мястото, иска се само да се покажат всички сведения.

Да продължим със скотовъдството. Признато е, че миграционното ( сезонно) скотовъдство на българите е от тракийски произход. Според проф. Я. Бест типовете български кошари ( от началото на 20-ти век) са съществували в Тракия още през Бронзовата епоха [10]. Етнолозите признават, че носенето на ямурлук, а и други пастирски атрибути е част от тракийското наследство [5]. И отново тези неща се знаят само от ограничена група хора. Данните не се популяризират защото няма как да се обясни как “нашествениците от Азия” са усвоили методи и типове постройки от народ, който уж е изчезнал ( или пък е загубил езика и културата си).

Дори и архитектурата показва, че дедите ни са древен тракийски народ. Крепостните стени на Плиска, Преслав, Силистра са като тези на тракийските градежи от Костещи, Старосел и др. На снимката могат да се видят сравнения на тракийски и старобългарски стени. Всеки непредубеден човек ще осъзнае, че те са градени от един и същ народ.

Фиг. 2 - Сравнение на тракийски и старобългарски масивен градеж

Не само крепостните стени на траки и стари българи са идентични, същото важи за обиковените постройки. Г. Овчаров определя типичното старобългарско жилище ( от Северна България – Мизия ) като землянка и полуземлянка [7], но пропуска да отбележи, че селското население на древното тракийско племе мизи е обитавало същите землянки и полуземлянки [11]. Т.е. отново умишлено се скрива тракийският произход на старите българи.

Автори като Златарски твърдят, че дедите ни са тюркски народ, който е потеглил от далечната Азия в началото на първото хил. сл. Христа. В този период обаче тюрките нямат писменост, а дедите ни определено ползват руни, които са различни от тези на германите. Най-важното е, че знаците използвани от старите българи имат древен балкански произход. При сравнение на руните от Плиска с линеарни писмености става ясно, че старите българи притежават знаци, които за първи път се срещат в неолитна Тракия, а не в Монголия, Памир или Таджикистан. Георгиев отдавна представи паралелите между критските писмености и неолитната тракийска писменост, като обясни, че тази от нашите земи е по-стара [8]. Само, ако старите българи са древен балкански народ, те биха могли да разполагат със знаци, чиито прототипи са на над 4000 години.

Фиг. 3

 ПЛ - руни от Плиска
ЛА - Линеар А - 1750 г. преди Христа
ЛВ - Линеар Б - 1450 г. преди Христа

Преди да завършим ще напомня, че кройката, а и шевиците на българската народна носия имат своите корени на Балканите. В работата на Агре и Китов е споменато, че носията на тракийската жена показва силни прилики с традиционната българска носия [11]. А най-консервативната мъжка носия пък е типичното облекло на гетите, най-храбрият и праведен тракийски народ. Орнаментите по нашите ризи, елечета и сукмани се срещат в Тракия от най-дълбока древност [12]. Тези данни обаче са известни в тесни кръгове и не се популяризират, напротив дава се възможност на безсъвестни личности да ни запратят отново в Азия. Филмът за прародината в Памир е просто модерният вариант на туранската теория на Златарски...

 Фиг. 4 -Тракийска носия от Бронзовата епоха

                              

Нека обобщим накратко. В този и предишният постиг бе показано, че керамика, въоръжение, земеделски сечива, скотовъдство, крепостни стени, жилища, национални костюми и т.н. на българите са продължение на тракийската традиция. Това означава, че народът на Арес и Орфей изобщо не е изчезвал, че ние сме наследници на героите възпети в Илиада. Друго обяснение няма...

Ето защо учените от школата на Златарски бягаха от траките като дявол от тамян и не позволяваха да се правят сравнения между материалната култура на потомците на Орфей и народът на Аспарух. Превивйки покорно гръб пред мнения и интереси на чужденци, много наши академици предадоха българския народ. Днес последователите на Златарски продължават да замъгляват съзнанието ни с нови лъжи. Целта е да бъдем обезверени, унижени, обезличени и се превърнем в бездушни машини за евтина продукция. Искат да ни отнемат бунтовният дух и непримиримостта към несправедливоста.

Поддръжниците на теорията за азиатския ( тюркски/ирански) произход на българите не са разбрали едно нещо – Не се гаси туй ще не гасне! Нито Рим, нито гърците, нито турците успяха да сломят духа ни. Дедите ни възкръсваха отново и отново за удивление и ужас на мнозина. Пак ще се възродим, пак ще станем силни хора, трябва само да го поискаме. Една стара поговорка гласи – Не се опитваме да направим нещо не защото е трудно, а е трудно защото не се опитваме.

Един път българинът да разкъса черното було, с което са покрити очите му и ще усети живота в себе си. Ще усети силата в ръцете си и дързостта в тракийското си сърце, ще прегърне братята  и сестрите си и пак ще започне сам да кове своята съдба!

Използвана литература и пояснения:

1.Strabo, Geography, Harvard University Press, Cambridge, 2000

2.Thucydides, The Peloponnesian War, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

3. Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, ИК Тангра, София, 2000;

4. М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

5. N. Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thracologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, 1980;

6.Al. Fol, K.Porojanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Sofia, 2000;

7.Д. Овчаров, Въведение в прабългарската култура;

8. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

9. Procopius, History of the wars, Loeb, London2000;,

10. S. von Redden, J.Best, Auf der Spur der ersten Griechen-Woher kamen die Mykener, Du Mont Verlag, Kцln, 191;

11.Г. Китов, Д. Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002

12. Произход на традиционната българска носия http://sparotok.blog.bg/politika/2010/02/01/proizhodyt-na-tradicionnata-bylgarska-nosiia.484480

 
* В работата си Изследване на светът на келтите, С. Джеймс отбеляза, че житните ями са много ефективен метод за съхранение. Попивайки влага от почвата зърното, което е най-близо до стената на ямата започва да покълва и изразходва всичкия кислород в ямата. Така процесът на покълване се прекъсва, а по-голямата част от житото се херметизира.

* *Наскоро бе намерен гроб с конско жертвоприношение от 5-ти век, но учените така и не обясниха както се подобава, че това е ритуал, който е типичен и за старите българи.

За сравненията на тракийска и старобългарска керамика, въоръжение и т.н. са използвани следните работи

* N. Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thracologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, 1980;

* Д. Овчаров, Въведение в прабългарската култура;

*Д.Димитров, Прабългарите по северното и западното черноморие, Г.Бакалов, Варна, 1987;

* Г.Фехер, Облеклото и Оръжието на Старата Българска Войска, Военното Дело на Прабългарите, ИК Тангра, София, 2000;

*В. Бешевлиев, Първобългарите – история, бит и култура, БИС, Пловдив, 2008;

* Г. Китов, Д. Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002

* M.Dusek, Die Thraker im Karpatenbecken, B.R. Gruner Amsterdam, 1978;

* R. Tancau, Gewerbe bei Geto-Dakern, Verlag Meridiani, Bukuresti, 1972;

* B. Mateva, The Unknown Land Sboryanovo, Slavena Publishing House;