ТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ -I

Неотдавна един от моите критици изрази учудване как съм успял да видя български думи в тракийския  надпис от Езeрово. Аз пък намерих за странно той как не е успял да види несъмнено българския характер на думите. Това ме накара да представя нов постинг в по-опростен вид. Така на читателите ще бъде по- лесно да осъзнаят, че тракийският език не е нищо друго освен архаична форма на българския.

Трябва да се има предвид, че думите са на 2500 години, а това е доста голям период от време. Оттогава се е променило много и като произношение и като граматика, но въпреки това, особеностите, които срещаме в тракийския напис са типични за нашия език. Става дума за окончание на звателен падеж, форма на глагол в минало свършено време, форма на минало причастие, предлози и лични местоимения. Неразумно е толкова много неща, типични за езика ни да се пренебрегнат...някои обаче го правят. Поддръжниците на теорията за тюрко- алтайският произход на българите ще отричат до последно, че ние сме потомци на траките.

Нека да обърнем внимание на надписа. Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи. Последната дума е гравирана върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни.

ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ

ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ

PΑΖΕΑΔΟΜ

ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ

ΠΤΑΜΙΗΕ

ΡΑΖ

HΛΤΑ

  ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕΝΕΑΤΙΛΤΕΑΝHΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ

Аз правя следното разделение на текста:

РОЛИСТЕНЕ,   АЗ  НЕРЕНЕА   ТИЛТЕАНИС   КОА  РАЗЕА,  ДО  МЕАН ТИ   ЛЕЗИ    ПТА   МИЙ,   РАЗИЛ  ТА

Тълкуването е следното:

Ролистене, аз Неренея Тилтеанис, (бе) коя(то) написа- Лежи до мен господарю мой, почиващ тук (в гроба)!

РОЛИСТЕНЕ  е лично име в звателен падеж, както отбеляза В. Георгиев. Окончанието Е срещаме в звателен падеж на български имена като Виден (Видене!), Пламен (Пламене!), Добри ( Добре!), Борислав ( Бориславе!) и др.

 АЗ- отговаря перфектно на българското лично местоимение АЗ. Това бе отбелядано и от В.Георгиев.

НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС- е име и фамилия на съпругата на починалия тракийския благородник. В този постинг няма да се спирам върху тълкуването на името й.

КОА – отговаря прекрасно на българското местоимение коя-то. Трябва да се отбележи, че задпоставения определителен член то, се появява в езика ни едва в Средновековието, като преди това не е съществувал.

Днес казваме КОЯ, вместо КОА, но в нашите стари диалекти има честа замяна на А с Я – абалка-ябълка, авор-явор, агне-ягне, агода-ягода. От това става ясно, че варианта КОА-коя е типичен за българския език. 
 

РАЗЕА – отговаря на минало свършено време 3-то л.ед.ч. на глагола режа, т.е ряза. Тук е употребено в смисъл  пиша ( писа), т.е Аз бях тази, която ряза ( изряза, написа). Първичния смисъл на нашите думи ряз, рез е знак, буква. Да не забравяме, че Черонризец Храбър нарича древната ни писменост черти и резки.

ДО- отговаря на българския предлог до. Георгиев също отбелязва това.

МЕАН – е древен вариант на българското мeстоимение мен, мене.

ТИ – отговаря на българското местоимение ти.

ЛЕЗИ, ЛЕЖИ – е заповедна форма на българския глагол лежа, т.е. лежи!

ПTA- означава съпруг, господар. Вариант на тази древна дума се среща като компонент в скитските династически имена Спаргапейт (светъл господар) и Арияпейт ( ярък господар). Първичния смисъл на ПТА е височество, висш и е свързана със старобългарските думи потонъ-таван, пътахъ-птица, т.е. това, което е на високо. Коренът пат срещаме и в арийския корен пат, пати – господар, съпруг, полет, летене, владеене. Днес тази титла не съществува, това обаче е напълно естествено, много други са излезли от употреба. Пример може да се даде с былиа, быль, велможа, могонтъ, сълъ...

МИЙ – е древна диалектна форма на българското притежателно местоимение мой. В наши родопски диалекти О понякога бива заменяно с  И ( бозка = бизка). Трябва да бъде отбелязано, че точно родопските ни наречия са изпълнени с архаизми.

РАЗИЛ – означава заминал, отишъл, тук в смисъл на починал, почиващ в гроба. Все още съществува израза – Отиде си човека ( почина човека). РАЗИЛ е свързано със старобългарския глагол разити се-изчезвам, изгубвам се. Окончанието ИЛ е типично за българските минали причастия носил, водил....

ТА - означава тук и отговаря на старобългарското показателно местоимение та и наречието тоу-тук, на това място.

Виждаме, че всяка тракийска дума има добър български еквивалент,  като АЗ, ДО, ТИ, ЛЕЖИ са се запазили непроменени. Граматическите особености са също типични за езика ни. Това са окончанието за звателния падеж - Е ( в Ролистене), формата на минало свършено време в РАЗЕА, окончанието ИЛ в миналото причастие РАЗИЛ, предлога ДО.

Имайки предвид, че надписа е на 2500 години трябва да се отбележи, че приликите са смайващи. Всеки непредубеден езиковед би трябвало да разбере, че става дума за древно българско наречие. Друг е въпроса дали нашите езиковеди са непредубедени, дали служат на нашия народ, или на чужди интереси. Голям проблем за някои хора ще е това, че признавайки траките за предци на българите ще признаят и, че не заслужават титлите си, които са защитили с твърдения, че българите са азиатски пришълци.

Важното е ние, обикновените хора да знаем истината. Важното е да разберем, че корените ни са на Балканите, а не сред племената на Централна Азия. Важното е, да прозрем, че сме потомци на Арес и Орфей, на Дионис и на Земела, на тези, които древните летописци с възхищение нарекоха най-праведен народ!

Използвана литература:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

2.И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;