НИМФАТА ТРАКЕ И БИЛКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

 Публикува се от името на Спароток.Борбата продължава!

В работата си “История на Витиния”, древният летописец Ариан  разказва за красива тракийска нимфа наречена Траке. Тя притежавала необикновени качества. Можела да омагьоса и подлуди някого ( както правят и самодивите), но също така и да изцели тежко болен човек с билки и заклинания ( Фол.стр 75-76)...

Всъщност в облика на чаровната тракийка няма нищо необикновено.  Нашите предци са местно население, обитавали са земите ни хиляди години и са имали възможност да опознаят добре различните видове билки. Лечението с пеене ( баене), повтаряне на особени думи и т.н. е също древна традиция, поддържана  до днес от българските билкарки и баячки. Легендата за нимфата Траке е породена от удивлението на гърците, които са влезли в контакт с красивите и познаващи природата тракийски жени, чията свобода и жизнена сила са били само обект на мечтание за гъркините.

Няма много данни за тракийските билки, но названията им показват, че са били създадени от хора говорещи българско наречие. Нашият езиковед В. Георгиев  подлага на етимологически анализ имената на няколко тракийски растения(стр.194-200), но съзнателно, или не прави сериозни пропуски.

АДИЛА бива свързано с гръцкия глагол айто-горя. Пропуснати са българските АД- пъкъл, огнено чистилище и ЯД, които идват от тракийската дума АИД-горя. Ядосвам се означава разгорещявам се, пламвам. Не е споменато и, че наставката ЛА ( в адила)  се среща  в български думи като: мъгла, копрала ( копраля), кошула ( кошуля), мигла.

БЕРЗА означава бреза. Сокът, добит от корените на това растение е сладък и се използва за лечение на бъбречени заболявания. Може да се възрази, че думата бреза е твърдо разпространена. Да, така е, но не е важно дали определена дума присъства в даден речник, а дали има обяснение за нея. Бреза е обяснима с българското прилагателно БРЕЗ-бял, докато в много други езици думата виси във въздуха, т.е. заемка е и то явно е дадена от българи. Както много други  важни думи, така и брез не е допусната в новите речници, явно за да се скрие тракийския произход на българите.

ДАКИНА е преведено от гърците като вълче сърце. Георгиев търси връзка с тракийската дума ДАУОС- вълк, която на своя страна идва от ДАУА- давя, душа ( това, което прави един вълк). Въпреки, че българския глагол давя е споменат, не е пояснено, че наставката НА
( в дакина) се среща в имената на други наши растения като къпина и малина, а това е граматическа особеност типична за езика ни.

ДЕЛА, ЗИЛА се тълкува като зелено, лист. В този случай Георгиев споменава старобългарската успоредица  ЗЕЛИЕ-зеленина, зеленчук.

ДИВИСМА е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент ДИВИ е тракийската дума за Бог. Нашият езиковед се впуска в дълги обяснения, но забравя най-важното, а именно, че името на това растение е познато на български, чешки, хърватски и сръбски билкари под имена като дивисма, дивизма, дивизна. Гиндин си опитва да даде обясние с ДИВО-ЕСЕ ( дума подобна на чудесе-чудо). Аз лично смятам, че значението на дивизма е Божие растение. В речника на Н. Геров срещаме Див огън, което е равностойно на Божий огън. Друга българска билка, чието име е сродно на Дивисма е Добра Дева ( спомената в речника на Н.Геров).

ДИН е древна тракийска дума за коприва. По необясними причини е пропусната нашата билка ДИНЧЕ. Не е направен и задълбочен анализ на името на билката. Дин е свързано с тракийската дума дин-ден, а ден означава яркост, светлина, топлина. При контакт с коприва се получава зачервяване на кожата и се усеща парене, топлина. Ето, изобщо не е трудно да се обясни, но българската етимология май не оттървала на някого.

ЗЕНА е име на силно отровно растение. Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда ( която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол женти – повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам...точно това, което ще направи едно отровно растение.

КОТИЯТА  Георгиев обяснява с чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата. Въпреки, че чешката и българска дума са споменати, една важна граматическа подробност е пропусната, а имено образуването на множествено число с ТА. В езика ни има достатъчно съществителни, чието множествено число се образува с ТА: момчета, момичета, дървета, кокичета, камъчета...

КУРИНОКУМ  е червеникаво растение .Връзката с българските думи кръвнина, кръвник и червеникав не е могла да бъде отречена.

МЕНДРИТА е вид кукуряк. Нашият езиковед посочва сръбската и хърватска дума МЕЗДРА-ципа, мембрана защото листенцата на кукуряка са като мембрана. По необясними причини известният наш езиковед пропуска да добави, че МЕЗДРА е старобългарска дума, чийто насализиран вариант МЕНДРА, МЕНЗДРА показва силна прилика с името на тракийското растение.

МИЗУЛА, МОЗУЛА е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменсата мизем-, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. Пропуснат е старобългарският глагол мочати и диалектнета дума мащам-махам, отделям. Наставката ЛА ( в мизула, мозула)  се среща често в езика ни: мъгла, капрала( копраля), кошула ( кошуля), мигла.

СЕВА е вид бъз. Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума ЦЕВ, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

СОПИТИС е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Нашият учен търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото СОПИТИС е чуждото записване на старобългарския глагол СЪПАТИ –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Понеже имената на тези растения имат обяснение на български, то е повече от ясно, че са дадени от хора говорещи наречие, което след време се е развило в езика, който говорим днес. Не само етимологията на имената на тракийските билки е българска, но дори граматически особености на думите са типични за езика ни. Става дума за бразуването на множествено число с ТА ( в КОТИАТА), наставката НА ( в ДАКИНА), наставката ЛА ( в АДИЛА, МИЗИЛА, МОЗУЛА).

Жалко е, че нашият езиковед е бил принуден да премълчи, че дивизма, динче, добра дева  са си български билки, че берза е прекрасно обяснима на български, че мендрита е обяснима не само със сръбска и хърватска дума, но и с нашата мездра...Какво да се прави, такива са били времената. Или слушаш партийните секретари, или те пращат в Белене. Днешните учени нямат извинението на Георгиев и би трябвало да кажат истината. Дано това да стане в скоро време!

Направихме още една стъпка в откриването на корените си. Все по-трудно ще става за безсъвестните личности да ни заблуждават, че сме от алтайски, или памирски произход. Малко по малко, всеки логично мислещ човек ще прозре истината. Не е възможно да сме тесноноки пришълци, след като така силно сме свързани с най-старите обитатели на нашите земи. Траке и нейните билки унищожиха  още една част от лъжите засенчващи създанието ни и показаха една преследвана и неудобна истина – БЪЛГАРИТЕ СА ПОТОМЦИ НА ТРАКИТЕ!