ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА ДЕВА

Дева е една от най-красивите думи в езика ни. Нейното звучене е приятно, самият й смисъл е свързан с понятия като чистота, красота, светлина и младост, но също и с тайнственият чар на обитаващите древни гори самодиви, познати ни от народните предания.

Както се е случило с повечето факти от историята ни, така и при етимологическия анализ на тази дума, истината е скрита. Езиковедът Макс Фасмер се опитва да внуши, че дева идва от някакъв древен корен де(и) със значение кърмя, бозая. Логиката на работилия в Русия немски учен е доста объркана.  Ние си имаме отделни и съвсем различни български думи свързани с глагола доя, това са дойка и доилица ( кърмачка). Те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с дева.

За разлика от Фасмер, Розвадовски търси  връзка със санскритската дума  деви-богиня ( богиня на светлината) и е прав. Дева и девойка  имат същият смисъл както индо-арийските деви- богиня и девака- малка богиня. Връзка показват също Дева – божество на светлината, сияние, дива-небе, дивия-дивен, смайващ, красив.

Всички тези думи са израз на нещо сияйно, чисто, достойно за удивление, почит и възхищение. Това е и девицата, тя е светла, чиста, неопетнена, поради тази причина на нея е дадено название присъщо за  божествата на светлината и чистото небе.

За някои хора е неудобен факт това, че българската дума дева е същата както и тракийската дева. Не се касае за топонима дева ( в Пулпудева- Пловдив), а за слабоизвестен теоним Дева Вендис -богинята Вендис (Бендида). Други тракийски сродни думи са диу-бог ( на светлината) и Дин- сияйния бог ( денят).

За да се прикрие, че произхождаме от траките тези данни биват премълчани. Не се коментира в дълбочина значението на български лични имена като Дева, Девина, Девула, Девислава, Девка.  Езиковедите ни пропускат да отбележат, че старобългарските думи ДИВО, ДИВЬНО, ДИВИТЕ СЕН  показват ясна връзка с тракийските ДИУ, ДЕВА, ДИВОНУСИЙО.

Изследователите на миналото ни си затварят очите за сведенията от речника на Найден Геров. Там може да се прочете, че Див огън е тъждествено на Божи огън, има спомената и тракийската билка Дивизма (Божия) и т.н.

Колко много може да каже една дума! Българската етимология на дева е едно от многото доказателства, че нашите деди са траките, че те са били поклонници на светлината, а и, че ние българите носим имена чието ехо е отеквало още в Бронзовата ера.

Посвещавам на българската жена, която въпреки всички трудности и неволи остана, тайнствена красавица, вярна съпруга и грижовна майка!