ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI

                                          Втора част


Месопотамия е следващото място, в което мотивът на Господарят на животните е известен. Дълго време се смяташе, че между Тигър и Ефрат е възникнало ранното цивилизовано общество...докато не дойде изненадата, че първата писменост се заражда в Тракия, а също така и първата умела обработка на злато, да не забравяме и първото царско погребение от варненският некропол. Оказа се също, че колелото е изобретено от европейци, а не жители на Близкият Изток. За присъствие на европейци в Месопотамия пишат Гамкрелидзе и Иванов. Според тях езикът на гутите ( гутеите-гети ) е сроден с тохарския [9], а този език показва смайващи прилики с българския** ( виж приложение 1).

 Фиг.6

 Господарят на животните е познат и на митаните. Това може да се види на печат на цар Сутарна ( Шутарна). За връзката на митаните с траките бе споменато в постинга ТАЙНИТЕ НА НЕФЕРТИТИ.

 Фиг. 7

Крит и Гърция са  следващото място където намираме мотивът, който е станал основа за най-характерният български знак. Понякога е изобразяван мъж доминиращ над животни (Фиг.8), но има и такива случаи, в които като доминантна фигура е представена жена  ( Фиг.9). Това е всъщност Хекате, за която се знае, че е от предгръцки произход, по-точно тракийски. [10]


Фиг.8

Фиг.9

Тя е известна като Зеринтия, име произлизащо от тракийската дума з(в)ер – звер, звяр, т.е. З(в)еринтия е господарката на зверовете.

Както се уверявате, мотивът не е общ, не е възникнал чудотворно и спонтанно сред много и напълно различни етноси, а е наложен на различни места от палеобалкански народ наричан в древността траки и в последствие българи. Можем с чиста съвест да кажем, че мотивът Господарят на животните и произлизащият от него  IYI са изконно български. Да не забравяме, че в Индия, Месопотамия, Египет, Крит и т.н. древният тракийски мотив ( и знак) се появява спонтанно и няма дълга традиция на използване, докато в Родината ни се наблюдава развитие от Ранният Неолит до ново време, т.е. повече от 7000 години.

Където и дедите ни да са отивали, те са оставяли отпечатък от своята култура. Присъствието на прототипа на IYI на много места свидетелства, че предците ни са първият високоразвит народ, части от който, поради чувствителното нарастване на населението са били принудени да търсят нови земи за потомците си.

Символът IYI е едно редицата  от доказателства, че ние сме  народът на Прометей, който е дал на много други хора искрата на познанието и по-добър живот. Дедите ни са били боготворени за своите благородни и човеколюбиви деяния. Не случайно пеласгите са наречени богоравни, а мизите най-праведният народ.

Палеобалканските корени на IYI показват убедително, че нашият произход е в Източна Европа. В Тракия ние сме се оформили като народ, тук са нашите корени, тук е възникнала нашата култура, тук се е зародил езикът ни. Най-древните тракийски топоними  свидетелстват за това.

Време е господа учените да погледнат непредубедено на фактите и да напишат наново Българската история. Този път без “консултации” от руската и германска историческа школа. Без укриване на важни факти и исторически извори, без манипулации. Срамно и недопустимо е през двадесет и първи век все още да има сънародници заблудени, че ние българите идваме от азиатските степи и, че сме забравили старият си език и култура. Лъжата за теснооките и мургави номади трябва да направи място за истината, а именно, че дедите ни са първите цивилизовани европейци.

 Благодаря на Димитър, Теодор и Мартин за ценните данни!

Използвана литература и пояснения:

1.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1997;

2.В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

3.Д. Овчаров, Прабългарската Религия- Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001;

4.П.Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, ИК Галик, София, 2002;

5.П.Добрев, Древнобългарска Епииграфика, Тангра Тан Нак Ра, София 2001;

6.W.B. Emery, Het oudste  Egypte, Aula, Antwerpen, 1963;

7.J Skulj, J. C. Sharda, R Narale, S. Sonina, ‘Lexical Self –Dating’ Evidence for a Common Agro-Pastoral Origin of Sanskrit ‘Gopati’, ‘Gospati’ and Slavic ‘Gospod’, ‘Gospodin’ Meaning Lord/Master/Gentleman more than 8,000 Years Ago, Vedic Science, 2006, 8(1), 5-24; cf.: Proceedings of the Fourth International Topical Conference Ancient Inhabitants of Europe, Jutro, Ljubljana 2006;

8. B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;

9. Гамкрелидзе Т. В., Иванов Вяч. Вс. Первые индоевропейцы на арене истории: прототохары в Передней Азии // Вестник древней истории. 1989. № 1;

 http://en.wikipedia.org/wiki/Gutian_language

10. Хекате http://www.theoi.com/Khthonios/Hekate.html

*Подобно сравнение е несериозно понеже при тюркските народи няма такава широка употреба на знака IYI, а и няма засвидетелствано присъствие на тюрки нито в неолитна Тракия, нито в ранножелязната епоха на Чехия, нито в древният Пергамон и миноския Кипър....

** Гамкрелидзе и Иванов определят правилно гутейският за прототохарски, но за съжаление не обръщат внимание, че най-ясна е връзката с българския език.

Приложение 1

Тохарски –български

ак – око

аре- ора, орало

арки-ярък, бял

вало-велети ( заповядвам), повелител

ватк-водач

вар-вир, вода

вет-вести (водя, нося)

вит-видя, виждам

врауна –врана

варто-врътъ ( двор)

васт – вьсъ ( село)

етар-едър

йел-елен

йесан –ясен, светъл

исалу-изцяло

капне-копнея

кауч-качвам

ку – куче

лютар-лют

масунт – мозък

мит-мед

мокатс-могъщ

нас-нас

парве-първи

пас-пася

пас-пазя

пасе-паша

паст-после

пек-пека

пен – пентъ ( пет)

пис-пискам, пищя

плав-плавам

реке-река, реча, реч

салу-цял

там-там

тапарк-тепърва

три-три

церк –църкам

цок-цокам ( пия)

шре-жара, горя

штвар-четири