ДРЕВНИ ТРАКИЙСКИ СЕЛИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГЪРЦИЯ

Постингът за основателят на Атина предизвика негативни реакции у някои хора. Бях укорен, че пресилвам нещата и, че приписвам на българите роля, която те никога не са изпълнявали, т.е. възвеличавал съм незаслужено нашия народ. Всъщност,  единственото, което направих е това, че показах слабоизвестни данни. За всяко твърдение съм цитирал стар автор, както и подобава в такъв случай. Като подкрепа на предишната си работа реших да предложа допълнителна информация за повече селища изградени от трако-пеласги в земите между Халкидика и остров Крит. Правя това не, за да дразня гърците, а за да покажа колко много е скрито от нас и колко сериозно е ощетена историята ни...

Голямо количество информация е манипулирана, касае се не само за древността, но и за събития от XX-ти век. Преди да представя данни за най-древните трако-пеласгийски селища, желая да обърна вниманието ви на един факт, който все повече потъва в забрава. Преди по малко от сто години южните ни съседи промениха хиляди български топоними от Егейска Тракия, за да заличат спомена за нашите сънародници обитавали тази територия. Представям кратък списък на гърцизираните  селищни наименования от една единствена община. Можете сами да си направите заключение кой праави опити за манипулация и кои заличава следи.

Блг.топоним            Гърцизиран топоним

Белен -                       Silli
Белотинци-               Lefkogia

Берчища -                  Ptelea

Бичово-                     Petropos

Борен-                        Agios Athanasios

Борово-                      Potami

Бук-                            Oxya

Височани-                 Delta

Владиково-               Oropedion

Водовища-                 Valtochori

Волково-                   Chrysokefalos

Голак-                        Perihora

Горенци-                    Kali Vrysi

Горново-                    Vounoplagia

Гроздел-                     Magnsion

Доброшул-                 Xsilokops

Долно Броди-            Kato Vrontou

Дреново-                    Monsteriaki

Зърновица-                Kastanochoma

Явор-                          Diameson

Коница -                    Pevki

Костен-                      Psichron

Ловчища-                  Kalikarpo

Осеница-                   Sidironeri

Плевна-                     Petrusa

Прибойна-                 Vounochorion

Равна-                        Makriplagio

Русово-                       Mavrolithion

Странен-                    Perasma

Черешово-                 Thisavros

Чернак-                     Strofes

Пълният списък трябва да се изучава в училище, за да стане ясно на младежта до къде може да доведе политическата безотговорност и служенето на чужди интереси. Не предявиш ли навреме справедливи претенции за автохтонност, то земята ти рано, или късно ще ти бъде отнета. Всичко е само въпрос на време. Ето затова повтарям постоянно, че трябва да опознаем корените си, ако искаме да продължим да живеем в своята Родина.

Българинът заслужава високо самочувствие и гордост, а и по-добро бъдеще. В нашият дом, в Тракия е изворът на европейската цивилизация, но постиженията на дедите ни бяха приписани на други хора. Не можем да поправим това, което е станало в миналото, но можем да се погрижим да спасим настоящето и да си върнем уважението, което заслужаваме. Трябва да покажем на модерна Европа, че сме местен народ, обитавал от хилядолетия не само днешните си земи, но и много други територии.

                     

Трако-пеласгийските средища са маркирани с триъгълник

Да отправим поглед към историческите извори. Херодот е наречен баща на историята, но не е обичан от гърците, които му дават името бащата на лъжите. Явно старият летописец е разсърдил потомците на Данай с данните, които се e осмелил да даде. Следното свидетелство е трън в очите на елините  почти две хиляди и петстотин години – В древността цяла Гърция бе обитавана от други народи... [1] II- 56.

Разбира се никое твърдение не бива да се приема безусловно. Необходимо е да се установи дали има и други автори поддържащи херодотовото твърдение. Оказва се, че съществуват доста уважавани историци, които подкрепят бащата на историята. Страбон [2] V-2.4, VII. 7.1, Павзаний [3] VIII-1.4, Плиний [4] IV.III. 8-IV,  IV. V. 19 –vi, IV,  VII. 27-viii-29,  Ефор и Хезиод  ( цитирани от Страбон) [2] V-2.4 считат, че не гърците, а траки  и пеласги са най-старите обитатели на земите между Олимп и Крит....

Не само древните  летописи определят нашите предци като автохтонно население на Гърция. В ново време археолози и езиковеди установиха, че действително един чужд на елините народ е обитавал  Тесалия, Олимп, Пелопонес, Пиерия и т.н.. Учени като Еванс [5] стр.67, Ваудхойзен [6] стр.93, Чадуик [7] стр.1,  Бест и фон Реден [8] стр. 18, стр. 31 и др. са единодушни, че всички древни градове имащи суфикс инт, ент, инд  ( Саминт, Тиринт, Каминд...) не са създадени от гърци. За този суфикс В. Георгиев споменава, че е същият като старобългарския суфикс ен, срещащ се в телен(т) –теленце [9] стр. 95 ( а също и в жребен-жребче, козлен-козле, ослен-магаренце ). Странното е, че откритието на нашият езиковед остава “незабелязано” и некоментирано от чуждите изследователи, макар то да е ключ към разгадаването на етимологията на  древни топоними и премахването на някои бели петна от историята. Ако беше възникнал дебат, щеше веднъж завинаги да се реши въпросът с произхода на нашия народ, защото на всекиго щеше да стане ясно, че най-древните имена на селища от територията на Гърция са прекрасно обясними с помощта на българският език. Ето един кратък списък на острови, планини, реки, области и градове, носещи тракийски, т.е. български названия:

Саминт показва връзка със сам, самин, а също и с тракийските Самос ( Сами) и Самотраки.

Зеринт означава богат на зверове, животни. Зер е  тракийската дума за звер, звяр.

Тъй като езикът на дедите ни е имал съвсем друго звучене, гърците преиначават Зверинт на Зеринт.

Каминд е свързано с българската дума камен, камък.

Туринт  идва от туръ – бик.

Коринт означава горист, показва връзка с тракийските думи кар, гар –гора, планина, тракийският етноним кари ( горяни) и пеонският топоним Гариск.

Сроден на Коринт е и Карист, чието име също означава горист.

Трикоринт означава просто три гори, три възвишения.

Тулисос е свързан със старобългарската дума тулъ – колчан.

Препесинт е препасан, заобиколен, ограден.

Според Г.Сотиров Тарне и Олен са свързани с българските думи тръни и елен.

Същият автор пояснява, че топонима Нестане няма смисъл на гръцки, за сметка на това името е прекрасно обяснимо с българското– На Стане ( в станът – местен падеж). [10] стр. 9-10.

Друг топоним съдържащ българската дума стан е Волустана, смисълът е волски стан. Явно мястото е ползвано от говедари заради благоприятното си разположение.

Волисос е име на град от цикладските острови, Волисос означава волски, град, в който има много волове.

Кносос показва връзка с българският топоним Книшава, чийто тракийски произход е признат отдавна.

Лукастос е наречен от Омир лъчист, светъл. Най-добро обяснение за името му е старобългарската дума лучъ– лъч, светлина.

Сетоя се намира в края на Крит, името е лесно обяснимо със старобългарската дума сетьнъ – последен, на края.

Рутиасос означава рид, рът – високо място.

Аминисос е пристанище на  Крит. Пристанището е място за заминаване, точно глаголът минавам, заминавам дава обяснение за името.

Гуртон означава градина, град, показва връзка с критската Гортиния и фригийския Гордус. Това разбира се не е случайно, Гуртон е град на перхебите – тракийско племе.

Гомфи е гърцизираната старобългарска дума гомбъ –гъба.

Леса е селище недалеч от Туринт. На гръцки Λέςςα няма смисъл, но за сметка на това старобългарската дума лесъ- лес, гора дава добро обяснение.

Диме ( Думе) е ахейски град носещ абсобютно същото име както и тракийският Диме ( Думе).  Най-добрият кандидат да етимологията е старобългарската дума дымъ- дим.

Метоне е название на град в Тесалия, но Страбон обяснява, че това е име и на тракийско селище. Метоне показва връзка с арийската дума маетана – жилище, вендишката местно-место, град също и с нашата место ( град).

Теменион е разположен в Пелопонес, повече от ясно е, че Теменион идва от темен, тъмен.

Както вече бе отбелязано, не само отделни градове имат чисто български имена, но също и цели области, реки и планинини.

Тесалия е равнина, чието име е обяснимо със старобългарският глагол тесати-тесам т.е.  изравнявам. Това разбира се не трябва да ни учудва защото Страбон събщава, че тази област е обитавана от пеласги, дори е наричана пеласгийски Аргос. [4] V. 5-2-4.

Палене е алтернативното име на Флегра, което пък значи палена, горяща, сияйна. Фрапиращо е, че това не е направило впечатление на изследователите. Сотиров бе първият, който обърна внимание, че цял полуостров на територията на Древна Гърция носи чисто българско име.

Областта Пиерия е наречена така по името на тракийското племе пиерии.

Олимп, домът на боговете няма гърцка етимология. Най-древният вариант на този ороним е О-ЛУ-ПИ-ЙО. Олимп означава разбит, място с отломки, скалист. Името е свързано с арийските глаголи лупати, лумпати –лупам, ломя. Коментарът е излишен, нали?

Връх Олимп има и в азиатска Мизия, а също и на остров Карпатос, чието име е обяснимо с нашата дума карпа- скала. Въпреки, че тя присъства в литературата ни ( най-вече в работите на Иван Вазов) и се използва понастоящем в пиринско, езиковедите ни от времето на тоталитаризма отказват да й дадат място българските речиници. Това е сериозна грешка понеже с карпа се обяснява и името на Карпатите, чиито южни части за обитавани от гети и мизи.

Оса е название на тесалийска планина с остър връх....като жило на ОСА.

Пеней e река течаща в равнините на Тесалия, но друга със същото име има  и Пелопонес, чието най-древно име е Пеласгия. Пеней показва ясна връзка с нашата дума пена, пяна.

Неда също тече в пеласгийският Пелопонес. Георгиев смята, че името на тази река е сродно с това на тракийската Нестос. Името на Нестос е обяснимо със старобългарският глагол нести-нося. Новото й име Места е свързано отново с глагол изразяващ движения – местя.

Списъкът може да се удължи значително, но това не е нужно. Фактът, че не само градове, но дори реки,  острови, планини и обширни области носят тракийски ( български) имена показва убедително, че Херодот, Страбо и Плиний са били прави. Нашите деди трако-пеласгите наистина са стари обитатели на  Елада.

Безспорно гърците са променили много топоними, но не са успели да изтрият всички следи оставени от нашите деди защото дори археологическите находки показват, че още от най-дълбока древност земите между Карпатите и Пелопонес са населявани от един етнос – тракийският. Типичната за неолитните балкански култури линеарна керамика се среща в по-късни времена в континентална Гърция, Цикладите и Крит. В. Хрозни свърза нейното разпространение с тракийските миграции [11] стр. 219-220.

 Лявата колона предстявя тракийска керамика, срещу нея е "гръцката".

 


                     
Сравнение на тракийско и гръцко "въоръжение" от Бронзовата Епоха.

Лявата колона представя тракийски артефакти, срещу тях са "гръцките".

Важно доказателство за присъствие на траки в егейската област е фактът, че на плочици с Линеарен А ( XVIII-ти  век преди Христа) от Крит са докуметирани няколко тракийски имена, а на плочици с Линеарен Б тракийските имена са десетки [12] стр.19-22. Трябва да се уточни, че линеарните писмености имат прототип в Тракия. Става дума за най-старата писменост на света, тази от Градешница и Караново [13] стр. 152-158.  

Това, че елините “заемат” в историята си множество тракийски богове и герои, им е помогнало да се възвеличават векове наред. Днес обаче, езиковеди и историци са единодушни, че Орфей, Линей, Тезей, Арес и Дионис принадлежат по право на тракийската култура.

Новите разкрития ще ни помогнат да променим мнението на останалите народи за нас. Ако тази информация се популяризира, България ще измести Гърция като дестинация за културен туризъм. Най-важното разбира се е, че ще изясним веднъж и завинаги произходът си и ще пресечем решително опитите на безсъвестни манипулатори да ни откъснат от родната земя. Не можем да затваряме очите си за тази заплаха. Изкривяването на истината не бе случайно, не случайно траките изчезнаха от историята, а на нас – техните наследници бе лепнат етикета азиатци. Отдавна някой ламти за България. Поради тази причина се правят толкова опити да ни подтиснат и обезверят, да ни накарат да гледаме на българското като на лошо и по този начин голяма част от нас да избяга в чужбина. Нека погледнем реално на нещата, днес два милиона българи са извън граница. Слава Богу все още сме мнозинство, но променили се демографската картина, то със сигурност ще изпитаме на собствен гръб косовския сценарии.

За да не се налага да демонстираме след време, нека днес да просветляваме. За да не се стига до бедствено положение, нека бъдем будни и да показваме истината на тези от нас, които не са в състояние да я видят. Да събудим заспалата си гордост, да си припомним, че дедите ни коваха историята на Европа. Направиха го с воля и решителност, споени от единство и любов. Няма малки и незначителни хора, всички сме звена от една здрава верига, трябва само да го осъзнаем.

Използвана литература и пояснения:

1.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

2.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

3.Pausanias, Guide to Greece, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1985;

4.Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

5. A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;.

6.F. Woudhuizen, Thracians, Luwians and Greeks in Bronze Age Central Greece, Thracians and Mycenaens, Proceeding of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984, E.J. Brill, Leiden, 1989; 

7.J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;

8.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Kцln, 1981;

9.В. Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960; 

10. G.Sotiroff, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Science and Ukrainian Free Academy of Science, Quebec, 1969;

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
12.К.Порожанов, Общество и