Продължение на Линеарен А и Линеарен Б  намираме  в скито-сарматските руни от България и черноморските степи ( принадлежали на дедите ни в древността). Доказателство за това са многобройните успоредици между скито-сарматските руни и глаголицата, представени през 2006 година от И.Танев и М. Минкова в работата им “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци” [5] стр. 48-59. Ще напомня, че сарматите са определени като част от тракийското гетско семейство [7]- III-ii -2, а според Симоката тези гети са и славяните, станали един от основните компоненти на етническият облик на Дунавска България [8] стр.14-15. Тъй като данните на Танев и Минкова са непълни, тук ще бъде представена друга сравнителна таблица, съдържаща повече и по ясни съответсвия между глаголически букви и скито-сарматски руни. **

Табл. 5

 
          

Табл. 5
ГЛ - Глаголически букви
СК - Скито-сарматски руни

Броят на скито-сарматските руни показващи прилики с глаголицата е значителен, но винаги може да бъде зададен въпроса – Защо не се набюдава приемственост в периода XII-ти век преди Христа до I-ви век след Христа?

Няма глаголически документи този отрязък от време по няколко причини. Една от тях е фактът, че са правени на неустойчива основа. Херодот свидетелства, че йонийската ( пеласгийската ) ***  дума за хартия е кожа. Бащата на историята добавя, че по негово време ( V-ти век преди Христа) извън Гърция са се ползвали изключително обработени овчи и кози кожи вместо папирус. [9] V-58. Съседи на гърците през V-ти век  преди Христа са траки и скити, които са били прочути с многобройните си стада. За скотовъдците животинската кожа е евтин и леснодостъпен материал, който обаче не може да устои на неблагоприятните влияния на времето и лесно изгнива.****

Разбира се скептиците могат да възкликнат – Поне един документ щеше да остане!...

Това не е задължително, при други народи също има напълно изчезнали архиви. В книгата си за хетите, английският учен О.Р. Гърни споменава, че древният анатолийски народ е имал и дървени книги, но от тях не е оцеляло абсолютно нищо поради това, че влагата унищожава дървесината сравнително лесно [10] стр.128.

Не само неустойчивата основа е причина за изчезването на определена книжнина. Доминация на чужд народ също може да доведе до това, има достатъчно примери. Страбон твърди, че турдетаните ( древните испанци) са имали писана поезия, закони и хроники обхващащи историята на народа в продържение на хилядолетия [11] III-1-6. Това означава, че става дума за огромно количество книги. До ден днешен не е намерена нито една от тях. Безспорно римското нашествие в Иберия е една от причините.

Да не забравяме също, че и Тракия попада под римска власт. Едва ли новите господари са пожалили писмеността ни, след като без изключение унищожават книжнината на покорените от тях народи. Дори и да е имало запазени тракийски глаголически ръкописи чак до Средновековието, след религиозната реформа на Борис-Михаил те са били унищожени по искане на гръцкото духовенство считащо ги за ерес. Трябва да се отбележи, че даже и католическата църква е била против съществуването на глаголицата и е считала свещената ни азбука за еретическо деяние [2].

Старите ни писания не се пазели по села и паланки, а в царската библиотека и манастири.Съсредоточаването им на няколко места е станало предпоставка за лесното им елиминиране. Нека напомня, че и в по-късни времена южните ни съседи систематично са  събирали и изгаряли старата ни книжнина. С болка и гняв Г. Раковски разказва за това [12]. Наистина много е унищожено през вековете, завистта на чужденците е нанесла огромни поражения на нашата култура и история. Дори и в наше време безсъвестни личности направиха опит да ни откъснат от кирилицата, която е неотделима част от културата ни. Това показва, че битката срещу българщината не е свършила, а все още продължава. Някой желае да ни откъсне от всичко свързано с древната земя, която обитаваме, но няма да успее.

Завесата се вдига все повече и повече, а мъглите покриващи миналото ни се изпаряват от изгарящата сила на истината. Тя повтаря с тих, но постоянен глас - Българите са наследници на траките – създатели на първата писменост, от която са се развили азбуките на много други народи....

С пълно право ние можем да се гордеем с глаголицата. Тя е просъществувала няколко хиляди години и до неотдавна бе все още употребявана от нашите роднини хърватите. Особеностите на свещената ни писменост показват, че тя е създадена от българи за българи [13]. Това е солидно доказателство, че сме потомци на траките, а не на мургави азиатски пришълци.

Дедите ни бяха горди, но и благородни хора. Сурови в битките, но милостиви към нуждаещите се от помощ. В много случаи, подобно на Прометей предците ни бяха жестоко наказани за добрините си, но не се отвърнаха от доброто, а станаха най-ревностните му пазители. Старите българи бяха преследвани заради идеите си, но самите те не ставаха гонители, а прощаваха и привързваха към себе си бивши врагове. Не случайно Страбон нарече нашите предшественици най-праведният народ, притежаващ безкрайна духовна чистота. Ето затова дедите ни са били в състояние да се преродят отново и отново, и да въздигнат силни държави от пепелищата.

Днес ни е нужна промяна, тя обаче няма да дойде от вън. Напразно чакахме друг да ни помогне, това няма да стане никога. Забравихме, че сме потоми на могъщ и способен народ. Приехме облик, който не не ни подхожда и затова страдаме.

Нека възродим доброто в себе си, нека нашето знаме да е честността, а нашето име смелостта. За да дръзнеш да се изправиш срещу злото трябва да си духовно чист. За да можеш да извикаш- Стига унижения !- трябва да вярваш в себе си и своите братя и сестри. За да почнеш да градиш ново общество трябва да имаш силата за това, а тя идва от единството. Първата стъпка към едно по-добро бъдеще е да осъзнаем, че не сме сини, жълти и червени, а преди всичко българи и имаме едни и същи прадеди. Тъй както милеем за семейството си, така трябва да обичаме и останалите сънародници. Нека направим първата стъпка! Лесно е, трябва само да го поискаме!

Използвана литература и пояснения:

1. V Babič, Učbenik stare cerkene slovanščine, Filozofska fakulteta Univerze v Ljubljani, Oddelek za slovenistiko, Ljubljana 2003’

2. П. Перинов, Глаголицата е от четвърти век-  http://www.ivanstamenov.com/files/perper-glagolica.pdf

3.Етикус Истер http://www.bulgaria88.narod.ru/AETHICUS.htm

4. H Lunt, Old Church Slavonic grammar, Mouton & Co., Printers, The Hague, 1996;

5. И.Танев, М. Минкова, “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци”, публикация в “Известия на музеите от Югоизточна България –XXII”, Бургас, 2006;

6. ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ - http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

7.Procopius, History of the wars, Loeb, London, 2000;

8. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000

9.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

10. O.R.Gourney, The Hittites, Richard Clay & Company, Ldt Bungay, Suffolk, 1964

11. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;

12. Раковски http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1

13. Български характер на глаголицата http://www.promacedonia.org/eg/ea_1_1a.htm

* Близките по форма и звук глаголически букви с гръцки, еврейски, самаритански и коптски букви не са много, докато Линеарен Б дава 35 успоредици.

1.Гръцки успоредици -9

2.Самаритански успоредици – 7

3.Коптски успоредици -6

4.Еврейски успоредици – 4

Една азбука се променя с времето, понякога се налага да се махнат букви, а друг път да се добавят. За глаголическите  тета и ф може да се каже със сигурност, че са заети от гърците през Средновековието. Интересен факт е това, че в линеарните писмености няма знаци със звукова стойност отговаря на гръцките тета и фита.

Може би някои се учудват защо сравнявам глаголическото Ч с линеалното СИ и глаголическото Щ с линеарното СЕ. Ето и обяснението - когато се дава звукова стойност на Линеарен Б, М. Вентрис и Дж.Чадуик изхождат от вярването, че се касае за древен гръцки диалект и затова прилагат звуци, които са типични само за гръцката реч. Британските учени не обръщат внимание, че минойското горт-град и микенското кеторо-четири са по-близки до тракийското горд-град, и кетри-четири отколкото до гръцките полис-град и тетарес- четири. Не се обръща внимание и на факта, че окончанието eus в лични имена споменати на линеарни документи, не е гръцко, а тракийско – Orpheus, Tereus, Kuchreus...Пренебрегва се също фактът, че в най-ранните документи на Линеарен А се срещат тракийски, а не гръцки лични имена.  Чадуик признава по-късно, че е напълно възможно дадени звукови стойности да се отклоняват от реалността. ( J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, Random Nouse, New York, 1959, стр. 96)

**Според официалната датировка тези руни на не са по-стари от I-ви век.  Тази датировка обаче не е задължително да е точна. През  XIX-ти и XX-ти век възникват много погрешни вярвания. Смяше се, че огромният скитски народ и изчезнал, тъй както и траките се изпаряват в небитието. Въведоха се дати на “идване” на народи не въз основа на исторически извори и археологически дани, а по лично осмотрение. Не можеше да се отрече, че сарматите имат рунически знаци, но пък се премълча, че сармати и скити са определени като принадлежащи на семейството на гетите, които са обитавали Тракия от най-дълбока древност.

***Херодот обяснява няколко пъти, че йонийците от негвото време са потомци на пеласгите, които гърците асимилират – “Истории”, VII- 94, I-56, VII-95, I-58.

****Дж. Чадуик, един от експертите на линеарните писмености споделя, че съдейки по елегантната форма на Линеарен Б знаците би трябвало да са рисувани с четка и мастило. Действително има запазени надписи върху вази, като знаците не са изрязани, а изрисувани с черна боя ( J.Chadwick, The Mycenaean world, Cambridge University Press, Cambridge 1976, стр. 27 )