НАКРАТКО ЗА СЛАВЯНИТЕ -II

Предишният постинг хвърли светлина върху смисъла на термина славянин и истинският му произход. Бе обяснено, че името е древно понеже показва връзка с ведически санкрит където слава, славана означават слава и славене. Споменато бе също, че според Дънлап и Доналдсън пеласгийският език е най-древният вариант на така наречения склавонски ( славянски ). А характерът на най-древните склавонски топоними показа, че те са ставени от хора говорещи българско наречие. Напълно естествено е да се очаква, че и в древният пеласгийски ( трако-пеласгийски) би трябвало да намерим основа за терминът славянин. Такава съществува разбира се, макар да не е лесна за откриване, а и разбиране защото думите се променят много за период от три хилядолетия.

Първо трябва да бъде напомнено, че пеласгите са най-древният народ на Юго-Източна Европа. Обитавали са Тракия, Крит, Гърция и части от Апенинския полуостров, като навсякъде са оставили следи от присъствието си. В постинга Траките и тяхната писменост  (1) бе обяснено, че Кадъм ( основателят) на Тива е от трако-пеласгийски произход. Самият град Тива ( произнасяно в древността Тева) е трако-пеласгиска дума отговаряща на дева– селище, която от своя страна е свързана с българският глагол девам т.е. слагам основите на селище. Един известен тиванец е Етеоклес, което е гърцизирания вариант на Естиоклевес – Истиоклевес – наистина славен. Естио, Истио отговаря на нашата дума истовъ- истина, а клевес е стар вариант на славещ. Истиоклевес е просто най-древното произношение на българското лично име Истислав.

Клевес, кле(в)ос е кентум (2) вариант на славещ, слава. Елементът клевес,  кле(в)ос –славещ, славен се среща в имена като Клеопатра(с) -славеща Патрас и Патроклес ( Патрокъл). Патрас е име на пеонски цар, а да не забравяме, че Йоан Цеца отъждествява старите българи с пеоните. Пеонската столица носи българско име. Била зора е гърцизираното Бяла Зора...Колкото до Патроклес ( Патрокъл) ще пропомня, че той е син на мирмидонът Ахил. Артур Еванс и Ван Виндекенс определят мирмидоните като пеласгийско племе, а според Малала българите принадлежат на същият етнос както и мирмидоните. Това означава, че Дънлап и Донадън са били прави дефинирайки славянският ( старо-българският) език като продължение на пеласгийския.

Трябва да се отбележи, че   елементът клевес-славещ се среща не само в древни трако-пеласгийски имена, но същeствува и като етноним. Става дума за пеласгийското племе клувени ( слувени-славени-славяни) населявало Апенинския полуостров през първото хилядолетие преди Христа. Тяхното име е документирано на плочките от Пирги. Спомент Велин, водач на клувените. Велин е българско име, което е свързано със следните думи: веление- заповед, велети – заповядвам. Велин одначава буквално  този, който заповядва, т.е. вожд, предводител, господар. Клувени е по-старият вариант на слувени, славени-славяни.

Тъй като древната земя на пеласгите е България, то пеласгийското племе клувени (славяни) е тръгнало от Родината ни за Апенинския полуостров. Не е задължително цялото племе да се е преселило, обикновено една част мигрира, а друга остава. Мизи има в България, Анатолия и Египет ( там са наречени мешуе). Синтите са обитавали Лемнос, Тракия и Индия, така че не е за чудене, ако пеласгийското племе клувени-словени-славяни е обитавало както Тракия, така и Италия.

Може да се възрази, че клувени-словени-славяни в Тракия не са споменавани преди Ранното Средновековие. Така е, но и много други названия на племена са премълчани. Пурогерите живеещи по бреговете на Марица са описани само от Плиний, а за угрите, обитаващи Добруджа не знае почти никой. Да не забравяме изказването на Страбон – “Що се отнася до ранната история на гетите, то тя трябва да остане неразказана”.

Става дума за същите гети, които Симоката нарече славяни. Ако пеласгийското племе славяни ( наречени в древността клувени) нямаше активно участие в изграждането на римската култура, защо е трябвало да се укрива древната му история? Защо в България почти никой не знае за пеласгите, които са основатели на най-древната европейска цивилизация? Крият се само важни неща, които са неудобни на силните на деня изпитващи неистов страх от възраждането и възхода на старите си гоcподари.

Поради тази причина се сеят заблуди и се фабрикуват лъжи. Двадесет и първи век обаче е ерата на пробуждането на тези, които в древността бяха наречени горди и богоравни. Българите ще се върнат при корените си и ще осъзнаят с каква сила разполагат. Златото може да се покрие с кал, но за да се види истинският му блясък е нужно мръсотията да се избърше. За да станем отново велики трябва само да го пожелаем!

Използвана литература и пояснения:

1.A.J. Van Windekens, Le Pйlasgique, Essai sur une langue indo-europйenne prйhellйnique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

2.A. Evans, J. Myres, INSCRIPTION IN THE MINOAN LINEAR SCRIPT OF CLASS A,  edited by W.C. Brice from the notes of Sir A.Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961;

3.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Kцln, 1981;

4..Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

5.Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000

6..Д.Иванова-Мирчева, А. Давидов, Малък речник на старобългарския език, Слово, В.Търново, 2001;

7.R.G. Latham, The Germania of Tacitus, Taylor, Walton and Marbely,

London, 1851;

8. http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM

9. S.F. Dunlap, Vestiges of the Spirit of Man, D.Appleton and Co, New York, 1858;

10. J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

11.V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva, Geneve, 1975;

12.Plutarchus, Grondvesters van Athene en Rome, De Haan-Standaard, Antwerpen, MCMLXIV;

13.  Dyonisius of Halicarnassus, Roman Antiquities, Loeb, London, 1937;

14. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

15. Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

16.J.Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

17.E.Blackney, J. Warrington, Еveryman’s Smaller Classical Dictionary, J.M. Dent&Sons LTD, London, 1952;

* Алтернативните имена са понякога доста объркващи понеже в нашите училища не се преподава история както би трябвало, а именно със задължителен прочит на старите автори. По такъв начин всеки би знаел, че в древността едно племе се е състояло от няколко групи понякога носещи различни имена. Страбон свидетелства, че мизи, мези, меони, олимпени, витини са едни и същи хора, макар да обитават различни земи. Страбон обяснява също и, че мизите са от един род с гетите и, че говорят същият език както и останалите траки.

Понятията гети, пеласги и славяни  се отнасят за един и същи етнос от който произлизаме ние българите. Днес народът ни може да се раздели на добруджани, родопчани, странджалии и т.н. Различните названия не означават непременно различен произход. В дълбока древност са съществували около петдесет названия на племена, които са спадали към тракийският етнос. Едни са били добре познати, а други не. След време, когато става укрупняване на племената някои названия изчезват и на тяхно място идва името на най-силното племе. Така, с течение на времето едни имена се се губели, а други са се появявали.

**Споменатият руски е всъщност староукраински. Да не забравяме, че най-старата Русия е Киевска Русия, а Киев е столицата на Украйна.

*** Обърнете внимание, че медите, от които произхожда Заратустра – Зартошт носят име идентично на медите, от които произхожда Спартак – вождът на робското въстание.

(1) http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/25/trakite-i-tiahnata-pismenost.403712

(2) Кентум и Сатем са всъщност неправилни понятия. Използват се за разграничаване на езици, като термините са изведени от латинската и авестийска дума за сто. Тя е кентум на латински и сата, сатем на авестийски. Като кентум езици са определени латински, германски, келтски, а като сатем тракийски, славянски, арийски. Главната разлика се състои в това, че ако в кентум езика една дума започва с К то в сатем тя трябва да започне със С. Изключенията обаче са повече от правилата. Следните български думи са от кентум тип – кова, коса, ключ, клепам, копа. Истината е, че правилото сатем и кентум не е разграничение между различни езици, а само между фази на развите, като кентум варианта е по-стар. След време при някои думи настъпва сатемизация. Първичният смисъл на българският глагол кова е удрям, бия, сатем варианта на кова е сова- удрям, бия.

В този случай кентум и сатем вариант на думи съществуват паралено, но в повечето случаи кетум вариантта бива заменен със сатем както става с клевес-славещ. Този процес се наблюдава и при други езици. Френското санк – пет идва от латинското кинке-пет. Английското шорт – къс е сродно с холандското корт-къс и немското курц-къс.