ДРЕВНИТЕ  МАКЕДОНЦИ  И  ДНЕШНИТЕ  БЪЛГАРИ

Историята е точна наука, истинските й изследователи трябва да се придържат към строги правила. Събитията се описват кратко, точно и ясно, без да се добавят, или пропускат факти. Древни хроники не трябва да се премълчават, археологически данни не бива да си укриват, също е абсолютно недопустимо  да се манипулират антропологически изследвания. За съжаление сме свидетели на точно такива действия що се отнася до историята на македонците. Благодарение на заблуди посети от чужденци, днес една част от тези наши братя счита себе си за напълно различни от нас хора. Това е ужасна трагедия, която не може да бъде пренебрегвана.

В тази работа ще бъдат разгледани факти, които често са премълчавани от псевдоисториците. Нека започнем с най-дълбока древност. Още от времето на Неолита се наблюдава една и съща материална култура в Тракия и Македония. Това показва, че хората обитаващи тези земи принадлежат на една и съща общност. От стари автори като Херодот, Страбон, Помпей Трог и др. знаем, че в античността цяла Юго-Източна Европа е обитавана от траки и пеласги. Дюруй споменава, че според древната традиция траки, илири и пеласги принадлежат на една и съща етническа група. Това се доказва от топонимите на Тракия и Македония. Те са обясними на един и същ език. Според Херодот името на  един от най-древните македонски градове е Левая, а Хезихий твърди, че ЛЕВА е тракийска дума за град. Фактически Левая- ЛЕВА е вариант на ДЕВА. Взаимнозаменяеми Д и Л намираме в двете древни названия на двойната брадва: ДАПУР- ЛАБР.

Страбон съобщава за македонския град Гортиния. Названието на това селище е идентично с пеласгийското Гортиния и тракийското Горд – град.

Същият автор дава сведения  македонската столица Пела. Всъщност името е Бела- бела, бяла, но поради липса на Б в гръцкия, Бела се предава като Пела. Прокопий споменава за тракийски крепости Бела и Бела Стурия ( бяла страна), чието име е сродно на македонската Бела.

Македонската река Халиакмон съдържа тракийската дума акмон – камен, камък. Значението на Халиакмон е караща камъни, явно е била буйна планинска лека.

Река Пеней пък отговаря прекрасно на българската дума пена-пяна. Пеней означава пенлива река.

Името на македонската река Лудия е обяснимо с българската дума луда, като  смисъла е бурна, бързотечаща, виеща се.

Едеса е бил голям македонски град, това е днешният Воден. Едеса е всъщност гърцизираното предаване на Ведеса ( Водица), тъй както едони е гръцкият вариант на ведони. Ведеса – Едеса е свързана с тракийската дума вода, веду –вода. Съвременни еквиваленти са нашите думи вода, ведро – съд за вода.

Пудна ( Пидна) е важен македонски град, чието име е обяснимо с трако-пеласгийските думи пудн, пайт, пат-пад – падина.

Названието на планината Оса не се нуждае от коментар, името е дадено поради острите била, оприличени с жило на оса.

Орбелос, или по-точно Гор Белос е днешната Беласица.

Името на македонската планина Пинд е обяснимо с тракийските думи спинт ( според Георгиев) и свит ( свинт)- светъл, отговаряща на старобългарската свентъ- свет, светъл. Смисълът  е планина със светъл ( заснежен) връх.

Виждаме, че по цялята територия на Македония се срещат топоними обясними на тракийски и днешният му вариант- българския.

Тези топографски данни показващи връзката между траки и македонци се потвърждават от сведенията на редица стари автори. Полибий нарича траки и македонци еногенес, а това означава от един род, т.е траки и македонци принадлежат на един и същи етнос.  В унисон са и сведенията на Помпей Трог, който  споделя, че древните обитатели на Македония са пеласги, а древната традиция определя траки, илири и пеласги като три клона на една и съща общност ( Дюруй).

Трябва да се спомене, че личните имена на най-древните македонски царе са лесно обясними на български език. Темен е праотецът на македонската аристокрация, той е роден в Аргос. Самият Аргос е древна пеласгийска земя според Херодот. Името на Темен отговаря на тракийското прилагателно темен-тъмен. Явно този владетел е бил с тъмни очи, или тъмна коса.

Каран е първият митичен  цар на Македония. Неговото име е идентично на прозвището на българският княз Крум – Каран. Значението е – този, който кара, принуждава. И македонския и старобългарския Каран ( Крум) са известни със  строгият си характер.

Алкей е друг древен македонски цар, чието име отговаря на тракийското Алкей и разбира се на старобългарското Алцек. Всички тези имена са обясними със  старобългарската дума алъкати – гладувам. Семантично Алкей и Алцег отговарят на българските лични имена Глад, Гладиш, Гладил, които са от защитен характер, т.е. дадени са, за да предпазват от глад.

Разбира се най-известният македонски владетел е Александър Велики. Той е от родът на мирмидонът Ахил. Еванс и Ван Виндекенс определят Ахил като негрък ( Ахил отговаря на тракийското име Ахелой, а синът на Ахил - Пур носи име сродно с трак. теоним Пурмерул) и по-скоро като пеласг. Малала пък отъждествява българите с мирмидоните на Ахил.

Да приемем за момент, че тези извори не съществуваха. Да предположим, че траки и македонци бяха съвсем различни народи по произход. През II- ри век  преди Христа става такова масово заселване на Македония с траки, че спокойно може да се каже, че страната е тракизирана. Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на Персей населението на Македония застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани огромни групи траки (които да обработват земята и гледат добитъка). Градското население- същинските македонци е разселено до голяма степен от римляните. Плутарх свидетелства, че след битката при Пудна ( Пидна) Емилий Павел продал населението на седемдесет града в робство. По този начин в страната остава предимно селското население, което е от тракийски произход. Това се потвърждава от Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи ( пеласгийско   племе). Н. Грегорас потвърждава казаното от Ливий, Страбон и Плутарх споменавайки, че в древността Македония била заселена с мизи. А според Св. Йероним, Л. Дякон, Д. Хоматиан и др. мизи и българи е един и същ народ.

След битката при Пидна Македония попада под римска власт и част от населението желаещо да запази свободата си се изтегля на север от Дунав, далеч от легионите на Вечния град. Мигриралите тракийски поселници на Македония не забравят родните си места. В Късната Античност дедите ни започват да изтласкват римляните от земите си и да освобождават поробените си събратя. Това, че българи освобождават българи се е знаело много добре защото се казва, че дедите ни обединили Родината си по закона на родовото право- Qua Vulgares qui jure gentili sibi patriam subjugates... А за това, че и Македония е спадала към освободените земи научаваме от твърдението - Vulgaria patriam quae in Illyrico constituta est- Българското Отечество намиращо се в Илирия. Трябва да се отбележи, че Македония е част от Илирия.  През VI- ти век, цели сто и тридесет години преди Аспарух да извоюва пълна независимост, областите Тракия, Мизия и Македония са били обитавани само от българи-  Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.

Не е нужно да се обяснява, че след този период няма сериозна етническа промяна в Македония. Новодошлите гърци, албанци, турци и др. не успяват да променят сериозно етническия облик на тази изконна българска земя. Когато обаче през XIX – ти век българинът започна за се пробужда и да прави опити да отхвърли турското подтисничество се намериха хора, които не пожалиха сили и средства да разединят и дори настроят братя един към друг. Този процес продължава и до днес. Докато до  XIX – ти век жителите на Македония се самоопределяха за македонски българи, днес се е стигнало да там, че голяма част от тези наши роднини ни считат за друг народ. Чужди фондации и богати банкери щедро спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът – Разделяй и владей не е от вчера. Една обединена България е и силна България, а това не се желае от някои. Силните хора не се оставят да бъдат грабени, унижавани и подложени на геноцид.

Единственият начин да се съберем с нашите роднини е като не отвръщаме на хулите от македонска страна, те са дирижирани най-вече от чужденци. Ние можем да покажем благородството си като помагаме на братята си и по един умерен и културен начин им представим доказателства за общ проиозход. За да могат македонците да приемат българските си корени, ние самите трябва да бъдем народ за пример. Нека станем отново известни с честността и добротата си! Всеки иска да се идентифицира с благородния и избягва сравнението с покварения. Когато българинът покаже истинското си лице, ще заслужи и истинската си съдба на благоденстващ и силен народ взел под крилото си всички свои събратя.

Използвана литература:

1. Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

2.Livy, Rome and the Mediterranean, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1986;

3.Pausanias, Guide to Greece, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1985;

4.Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

5.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;

6.Procopius, Buildings, Loeb, London, 1940;

7.Н. Иванова, П.Радева, Имената на Българите, Абагар, Велико Търново, 2005;

8.Н.П. Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, ДИ Др. Петър Берон, София, 1987

9.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

10.Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;

11.Д.Иванова-Мирчева, А. Давидов, Малък речник на старобългарския език, Слово, В.Търново, 2001;

12. V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva,  Geneve, 1975;

13. S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Kцln, 1981;

14.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

15. A.J. Van Windekens, Le Pйlasgique, Essai sur une langue indo-europйenne prйhellйnique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

16. A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Aemilius*.html

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make5.htm

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make8.htm

http://ziezi.net/cenov/makedonci/gif/make16.htm

http://ziezi.tripod.com/bulgarite/35.htm

http://ziezi.tripod.com/bulgarite/39.htm

http://www.pantheon.org/articles/n/neoptolemus.html

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

http://artflx.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=PerseusGreekTexts&getid=1&query=Str.%207.fragments.12

http://www.freewebs.com/vitaphone1/history/justin.html