ТАНГРА И ЗЕВС – ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДИН И СЪЩИ БОГ

В древността е било напълно естествено едно божество да бъде назовавано с много имена. Дионис е известен още като Бромий, Басарей, Либер, Биматер...Аполон е наричан Агреус, Ятрос, Люкеос, Музагетес, Пайан, Патроос, Фебос...Върховния олимпийски бог Зевс също не е правил изключение. Негови алтернативни имена са Агониос, Леукайос, Кераниос и много други.

Първото споменаване на Зевс в гръцката литература е направено от Омир, който го нарича Зевс Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Те са най-древните поселници на Юго-Източна Европа и са от един род с траките. Херодот, Тукидид, Страбон, Павзаний и други посочват често  автохтонния характер на пеласгите, а бащата на историята определя тракийското племе фриги като най-древния народ, споделяйки, че дори високо развитите египтяни признават това.

Според Хезихий фригийското название за Зевс е Багайос, а то отговаря на арийския Бага – едно от имената на слънцето. Фригийското Багайос е архаичния вариант на нашата дума Бог, имаща първично значение – багрещия, червения, слънцето. От тези данни става ясно, че Зевс изобщо не е гръцко божество, а по право принадлежи на палеобалканските народи - траки и пеласги, които са и наши предци. Елините си присвояват трако-пеласгийския бог на светлината както правят и с Арес, Дионис, Орфей, Атис, Кибела, Земела. Гръцкият език не може да предложи етимология за теонима Зевс, но  за сметка на това  българския предлага добро обяснение.

Известно е, че Зевс е древен бог на слънцето и светлината. Неговото име е свързано с тракийската ( архаична българска) дума  Сиус (Диус) - бог на светлината, отговаряща на хетскката  сиуат и старобългарската светъ -светлина. Зевс означава буквално светещия, сияещия, яркия и показва ясна връзка с нашите думи звезда, сияти-сияя, сияние, светя, свещ, свещен, светлина, светлост.... Освен Сиус ( Диус) траките наричат Зевс и с  друго име - Сеитовинт(ус), което е по-стар вариант на почитания до Средновековието Свентовит.

Каква обаче е връзката с Тангра? За тези, които са разбрали, че ние българите сме древен тракийски народ е вече започнало да просветва. Тангра е едно от многото имена на Зевс. Тангра е свързано с името на почитания в хетската империя божество Тиуна ( наричан още Сиуна и Тияс) и с люийския бог на слънцето Тиуат. Да не забравяме също етруското название на Зевс – Тиния.

Трябва да бъде обяснено, че в хетската империя са влизали и тракийски племена. Тракийският Илиос е споменат в официални документи още през XV – ти век преди Христа, а мизите ( наричани в продължение на хиляда години българи) са  васали на Хатусили поне от XIII-ти век преди Христа. С тяхна помощ е разгромен египетския цар Рамзес. На фризовете в Луксор могат да се видят ясно бръснатите глави и веещите се кики ( кичури коса) на тракийците - мизи. Господарите им хетите са известни с невероятната си толерантност. Приемали са в пантеона си всяко божество на васално население. Затова и стават известни като народа с хиляда бога. Тиуна е тракийско божество. Хетите приемат в пантеона си и друг тракийски бог – Арес, когото назовават Яриш, а някои смятат, че хетския Таркун е и тракийския Перкун ( почитания до Средновековието Перун).

Ще бъде добавено, че култът към етруския бог  Тиния – Зевс е пренесен в Средна Европа от трако-пеласгите основавали Рим (2). В. Георгиев свързва името на Тиния с нашата дума ден ( на етруски тин означава ден).  Нейното първично значение е светлина, сияние, точно това, което е характерно за деня. С българската дума ден и свързано и името на шумерското божество Дингир, познат още като Тангра и Тенгри- божество на светлината и небето. В Шумер Дингир-Тангра е пренесен от тракийското племе гети, наричано гутеи. Интересна подробност е това, че  един могъщ гутейски цар носи името Курум, наподобяващо това  на старобългарскиа владетел Крум. Гутеите са представени на стелата на Нарим Син  като бойци с бръсната глава и кика, подобно на мизите. Това не е странно, понеже Страбон обяснява, че гети ( гутеи ) и мизи са от един и същи род и говорят езика на траките. Има и други доказателства за древно тракийско присъствие в Шумер. Най-старата писменост на Месопотамия има прототип на Балканите, тази от Винча, Градешница, Караново, Вълчи Дол и др. Копията на шумерските бойци имат прототип сред оръжията на варненския некропол. Обеидската шумерска керамика показва прилики с по-старата тракийска неолитна керамика. А шумерския ороним Загрос отговаря на българския ороним Загоре- отвъд гората, планината ( гора-планина е трако-пеласгийска дума).

През третото и второто хилядолетие преди Христа тракийски племена мигрират за Азия, Средна и Западна Европа. Разпросранявайки културата си нашите деди налагат и пантеона си. Тангра – Дингир- Тиния- Тиус –Сиус -Зевс  са просто диалектни варианти на един и същ теоним. Трако-пеласгийското божество на светлината е прието от много народи – шумери, етруски, гърци, туранци, а дори и от германите. В предишния постинг бе обяснено, че хуните-кимерии са обитавали дори и Дания в най-дълбока древност. Поради тази причина древните германи имат богове, чиито имена са обясними на езика на палеобалканските народи. Става дума за старогерманския бог на светлината Зиу, имащ вариант Тиу. На него германите именуват втория ден на седмицата.  Динстаг, Динсдах, Зиостаг, Тисдаг, Тивестаег, са различни варианти на посветения на бога на светлината ден.

Някои учени смятат, че Тангра-Тенгри-Дингир е по произход тюркско, или монголско божество, но това е доста наивно, понеже в древността не е имало влияние на тюрко говорящи народи над гърци, етруски, хети и германи. Траките са тези, които прекосяват Европа и Азия и разпространяват културата си. Тангра-Тенгри-Дингир е древен бога на светлината чието име е лесно обяснимо на български, сръбски, полски, словенски и други сродни езици. Дин отговаря на ден ( със сначение светлина), а гир отговаря на горя, грея. Правилната форма на приетият от шумерите Дингир е Ден-грей, означаващо – този, който създава светлината ( деня) чрез греене, т.е. слънцето.

Тангра-Зевс е палеобалканско божество, чието име се е променяло през вековете, а и различните диалекти на дедите ни са довели до едно голямо разнообразие на свещеното име на слънцето. По принцип смисъла на Бог, Бага, Сиус, Зевс, Сеитовинтус, Свентовит, Тиус, Тиния, Дингир, Тангра е един и същ, но през различните епохи и в различни локации са се използвали различни варианти. Ден-грей ( Дингир) е едно от най-старите наименования, използвано от траките ( гети-гутеи) мигрирали в Азия, докато названието  Бог се е запазило в Тракия. Дедите ни са титулувани Княз в Бога ( Канас у Биги), а не Княз в Тангра. В българските легенди, песни, приказки и поговорки се говори за Бог, а не за Тангра. От времето когато названието Ден-грей ( Тангра) и се е използвало за първи път до обединяването на България през 681 година са изминали повече от три хилядолетия. Напълно естествено е най-старото име да изчезне и да бъде запазено само най-популярното название – Бог. То е употребявано от фригите (1)  в Мала Азия ( Багайос) и от скитите в черноморските степи ( Багос).

Не само Ден-грей ( Тангра ) е отдава изчезнал от нашия речник. Алтернативни имена за божеството на светлината като Белен, Блегур, Сварог и много други са също отдавна забравени. Времето и преследванията на религиозните фанатици са причина за това.

Ден-грей ( Тангра) има място в нашата история, но само като едно от древните имена на бога на светлината почитан от малка група траки ( гутеите) пренесли своята религия в Шумер. От Месопотамия култът към Ден-грей ( Тангра)  се разпространява между съседните азиатски народи: тюрки, монголци и др.

Понеже учени като Златарски и др. обявяват старите българи за туранци, се пуска и твърдението, че дедите ни са се кланяли на туранския Тенгри хан – небето. Нито Златарски, нито последователите му са знаели, че Тенгри хан е Средновековния вариант на Ден-грей, Тиуна, Диус, Сиус, Зевс. Ако на  Златарски и съмишлениците му бе известно, че Тенгри хан е по произход палеобалканско божество, те нямаше да говорят изобщо за него, защото щеше да е в противоречие с теорията им, че българите са азиатски народ.

Благодарение на  туранската теория за произхода ни, ние загубихме Егейска Тракия и Македония – изконни Български земи. Днес замесници на Златарски подготвят ново бедствие за Родината като твърдят, че българите са дошли от Азия памирци. С такива безотговори и необосновани изказвания се отнема  наследственото ни право върху страната, в която живеем. За поредната национална катастрофа е достатъчно е някой чужд изследовател да представи “доказателства”, че неговите деди са обитавали България преди “идването” на българите. Засега на твърденията на Полат Кая, че пеласгите са турци не се вземат на сериозно, но това не е гаранция, че в бъдеще няма да бъдат приети. Исторически факти  и политика не винаги вървят ръка за ръка. Като военен и икономически партньор Турция е много по важна за Европа и САЩ отколкото България. Нямаме право да виним турските учени, че проявяват апетит към нашата история а и земя. Такива, като П. Добрев и поддръжниците му поднасят всичко на тепсия. Народът е казал – Не е виновен, този който е изял баницата, виновен е този, който му я е дал!

България е прекрасна страна! За виждащите Родината ни е земен рай! Нека я пазим, защото бъде ли ни отнета, този път ще е безвъзвратно. Във века на информацията имаме възможността да покажем на цял свят, че не сме мургави туранци, или тесноноки памирци, а потомци на траки и пеласги. Не можем да искаме да ни уважават без ние самите да уважаваме себи си и да се държим с присъщото на дедите ни достойнство. Всеки е ковач на собствената си съдба. Бъдещето ни зависи единствено от нас самите. Време е титаните да се събудят!

Използвана литература и обяснения:

1.J.Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

2.E.Blackney, J. Warrington, Еveryman’s Smaller Classical Dictionary, J.M. Dent&Sons LTD, London, 1952;

       3.Thracian Sacred Names and Terminology

 http://www.unibuc.ro/uploads_en/29535/30/ThrSacNames.pdf

4. Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;

5.K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;

6.O.R. Gourney, The Hittites, Penguin Books, Harmondsworth, 1964;

7.J.D.Macqueen, The Hittites and their Contemporaries in Asia Minor, Thames & Hudson, London, 2001;

8.G.A. Mansuelli, Etruriл en het vroege Rome, Elsevier, Amsterdam, MCMLXIV;

9.D.J. Hamblin, De Etrusken, Time-Life International bv, Brepols fabrieken, 1975;

10. B

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;

13.W.W. Skeat, A Concise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers Publisher, New York, 1900;

13.J. Vercoulllie, Etymologisch Woordenboek van Nederlandsche Taal, Martinus Nijhoff, ‘S-Gravenhage, 1898;

14. E.F. Jung, De Germanen, Tirion, Baarn, MCMXCIII;

15.Омир, Илиада;

16. Тукидид, История на Пелепенеските войни;

17. Павзаний, Описание на Гърция;

18. Страбон, География;

(1)  Според Херодот родната земя на фригите е Западна България и Македония.

(2) За пеласгийското влияние на Апенинския полуостров прочетете в

ТРАКО-ПЕЛАСГИТЕ И ОСНОВАВАНЕТО НА РИМ

http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/30/trako-pelasgite-i-osnovavaneto-na-rim.406675