ДИОНИС И ТРАКИЙСКИЯ ПОХОД КЪМ ИНДИЯ

Малцина знаят, че освен бог на виното и плодородието Дионис е известен също и като велик завоевател. Със своите вакханки и сатири той стига чак до Индия, покорява местното население и изгражда свещен град с име Ниса. Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи,  според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

За далечното пътешествие на тракийския бог свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон....Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия предполага наличие на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. Такива съществуват разбира се, става дума  за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса... Най-интересното е, че те показват връзка те не само с названия от древна Тракия, но с и с трако-пеласгийските топоними от Апенинския полуостров.

Индийската планина Имеус носи същото название както и тракийската Хемус ( Стара планина) и италийската Имеус. Иметос е пеласгийска планина, а най-древното название на Македония е Ематия. Древния корен е ХИМ отговарящ на арийските думи хима, зима значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг.

Споменатата в Риг Веда река Кубха показва паралели с река Кубан ( чието  древно име е Хупанис), мизийската Хупанис и италийската Хипониум. Други сродни хидроними са пеласгийските Кефенос и Копаис. Коренът ХУП/ КУП е свързан с къпане, къпя се. Сродни са също и словенския глагол купати се, полския купач и т.н. В древността реката си е била естествено място за къпане.

Ведическата Сараю отговаря на пеласгийската Ахерон ( Азерон) и италийските Аесарис, Аусер. Всички те означават воден басейн и отговарят на думата езеро.

В река Бара арийците са поили конете си. Нейното име е свързано с тракийската дума пара/бара значещо река и разбира се старобългарската и словенска дума бара- рекичка.

Споменатата в древните писания на Индия река Раса показва връзка с италийското Руселе и тракийското Русион. Всички те означават течност, роса.

Свещенният за дионисовите поклонници връх Меру  съдържа частицата МЕР, имаща значение велик, голям и срещаща се в италийския топоним Мерела и тракийските Маронея и Вис-марос. Тракийския теоним Пирмерул също показва връзка. Трябва да се добави, че частицата мер ( велик) се среща в множество старобългарски имена като Владимер, Безмер, Ездимер, Мерил...

Едва ли толкова паралели между хидроними и ороними могат да се нарекат случайност. Освен това съществуват и други общи неща между древна Индия и Тракия. Луций Ариан споменава, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий- един от епитетите на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен  като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей. В древните религии бикът е символ на първичната сила и плодородието.

Трябва да се поясни, че първоначало Дионис е бил тракийски цар, който е обожествен след смъртта си. След него други тракийски  благородници със същото име са разпространили култа му по три континента. В “Същността на боговeте” Цицерон споменава, че на римляните са извести четири божества с името Дионис... Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия....

Да се върнем към древният индийски пантеон. Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви. Мата е старобългарската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя. В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя). Има и други богове, които са общи за траки и индийци. Тракийския Перкун е индийския Паржания, тракийския Керсул е индийския Кршна, тракийския Балин/Балей e индийския Баларама.

Виждаме, че твърдението на Ариан почива на реална основа, а именно, че тракийски цар (обожествен след смъртта си) е повлиял дълбоко населението на Стара Индия. В самите пурани ( древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари почитащи огъня и дали го на хората. Името на митичните бригус напомня на тракийския  етноним  бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония. Според Хезихий родното място на Дионис се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионис ( този, който е покорил Индия) е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите. Счита се, че култът към бога на виното и плодородието е възникнал първо при бригите (фригите) и по-късно се е разпространил и сред родствените им племена.

Разбира се с армия, съставена само от едно племе би било невъзможно да се покори огромна страна като Индия. Нейните жители може да са били примитивни, но и много на брой. Безспорно  тракийския владетел e повел със себе си и други палеобалкански племена. Добър кандидат са гетите, наречени още скити, защото по херодотово време има гети в Тракия и гети ( големите/великите гети) в Централна Азия. Те са  споменатите в Риг Веда саки, за които Страбон обяснява, че са източните скити, чиито роднини са обитавали нашата Добруджа. Други участници в дионисовия поход трябва да са били киконите, защото Плиний Стари казва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа, техните градове Висмарос и Маронея показват връзка със свещенния за Дионис връх Меру.

Обединените от тракийския цар бриги, скити и кикони  са успели сравнително лесно да покорят индийските племена. Облечените в сияйни доспехи тракийски колесничари са били страховита гледка за местното население. Да не говорим за въоръжените вакханки и облечените с кози кожи сатири. Разбира се първоначалния шок е бил заменен с облекчение, когато нашествениците от Балканите са започнали да учат дравидите как да подобрят живота си. Организираното земеделство и скотовъдството са били непознати на тъмнокожите обитатели на Индия. Занаяти и търговия още не са съществували при тях, но малко по малко траките са превърнали местното население в благоденстващ народ, като са им дали оръдия на труда и знания как да ги използват.Действително най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в  древна Индия имат прототипи в Тракия. Названията също показват връзка с нашия език. Ведическото картака отговаря на нашето кортик, тапар отговаря на нашето топор (бойна брадва), сулака отговаря на нашето сулица ( копие), чашка отговаря на нашето чашка, а коша на кош.....

Дори най-старите названия за метали са смайващо близки. Ведическото кава е сродно с нашето кова, ковач, чешкото ков-метал и словенското ковина – метал. Ведическото жаликa / калаяса отговаря на нашата, чешка, сръбска, полска и словенска дума желязо/железо, а древноиндийското шавака отговаря на живак и нашия глагол шавам ( защото живакът е течен и е в движение, т.е. шава).

Важно сидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможноста за случайна прилика. Ще бъде отбелязяно също, че свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна. Нашата украсена със свастики керамика е повече от хиляда години по-стара. Самата дума свастика е обяснима на български. СВАСТИ, ШАИШТА значи щастие на индо и ирано-арийски, а КА е умалителна частица, която се среща в санскрит и в наши думи като девойка, стопанка, седянка и т.н. Първоначално свастиката е била символ на благодатното въздействие на слънцето, което е и първото божество, почитано от човечеството.

В случай, че в многобройни исторически извори се говори за поход на тракийски бог ( обожествен цар) към Индия, то значи става дума за реално събитие. Това е потвърдено от хидроними и ороними свързващи Тракия и Индия, също и от паралелите между индийските е тракийските божества. Щом дори и материалните култури на Индия и Тракия показват голяма прилика, то е време историци и археолози да престанат да се оправдават, че няма данни и да се захванат с пренаписването на  нашата история. Дали сме толкова много на света, редно е да получим най-сетне признание за това. Името българин трябва отново да стане символ на просветление, доброта и духовна сила. В нашите вени тече кръвта на велики царе, на създатели и разпространители на култура. Това никой не може да ни го отнеме. Осъзнаем ли кои сме, ще започнем и сами да ковем съдбата си. Единствено  така ще получим бъдещето, което заслужаваме. Дедите ни са наричани богоравни, смайвали са много народи с качествата си, нека бъдем верни на предците си и да покажем на света какво можем!

Българи, вие сте потомци на благородници, дръжте се като такива!